— О, ето те и теб. Рано си се върнал. Не можех да понасям суетенето, така че излязох тук. Но скоро ще трябва да ида и да се преоблека… — Тя млъкна, когато видя изражението му. — Нещо не е наред, нали така?
— Няма да се върна повече там.
— Наистина ли? Миналата седмица каза, че ще работиш пълна смяна. Каза, че го чакаш с нетърпение.
Нищо не убягва на старата Сибил, помисли си Ваймс.
Тя го потупа по ръката.
— Радвам се, че се измъкна от това.
Ефрейтор Нобс се втурна в Наблюдателницата и затръшна вратата след себе си.
— Е? — каза Керът.
— Хич не е хубаво. Разправят, че троловете възнамерявали да се отправят към Двореца и да измъкнат Коулфейс. Разни шайки от джуджета и тролове се шляят насам-натам и си търсят белята. И просяци. Летис беше много известна. А и има много хора от Гилдиите навън. Градът — каза той важно, — определено е буре с Барут №1.
— Как ти се струва идеята за лагер на открито в равнината? — предложи Колън.
— Това какво общо има с всичко?
— Ако някой драсне една клечка някъде довечера и… „Сбогом, Анкх!“ — мрачно натърти сержантът. — Обикновено затваряме градските порти, нали така? Но сега в реката има не повече от няколко стъпки вода.
— Наводнявате града, просто за да изгасите огъня? — попита Ангуа.
— Аха.
— Още нещо — сети се Ноби. — Хората ме замеряха с разни неща!
Керът се беше втренчил в стената. Сега той измъкна малка, опърпана черна книжка от джоба си и започна да прелиства страниците.
— Кажи ми — каза той с леко отнесен глас, — извършено ли е непоправимо нарушение на реда и закона?
— Ъхъ. От около петстотин години — отсъди Колън. — Всичко, което е Анкх-Морпорк, е все непоправимо нарушение на реда и закона.
— Не, искам да кажа, повече от обичайното. Важно е. — Керът прелисти страница. Устните му безмълвно се мърдаха, докато четеше.
— Да ме замерят с разни неща ми звучи като нарушение на реда и закона — съгласи се Ноби.
Той усети изражението на лицата им.
— Не мисля, че това попада точно в параграфа — възрази Колън.
— Съвсем точно попадна по мен — каза Ноби, — а част от него даже ми влезе в ризата.
— Защо са те замеряли? — попита Ангуа.
— ’щото съм бил Нощен Страж. Джуджетата не харесват Стражата заради Господин Хемърхок, а троловете не харесват Стражата заради арестуването на Коулфейс, а Хората не харесват Стражата заради всичките тези ядосани джуджета и тролове наоколо.
Някой заблъска по вратата.
— Това вече сигурно е някоя ядосана тълпа — предположи Ноби.
Керът отвори вратата.
— Не е ядосана тълпа.
— Уук.
— Това е орангутан, който носи едно зашеметено джудже, следван от трол. Но е доста ядосан, ако това ще те успокои.
Прислужникът на Лейди Рамкин, Уиликинс, му беше напълнил една голяма вана. Ха! Утре това ще бъде неговият прислужник и неговата вана.
И това не беше някоя от онези стари вани за сядане, дето трябваше да я примъкваш пред огъня, не. Рамкиновата къща събираше вода от покрива в една голяма цистерна, след като се прецедеше от гълъбите, и после се загряваше от един древен гейзер за баня28 и течеше по думкащи, пъшкащи оловни тръби в двойка могъщи, месингови кранове и после в емайлирана вана. На пухкава хавлия до нея бяха наредени неща — огромни кесета, три вида сапун, люфа.
Уиликинс стоеше търпеливо отстрани до ваната, като слабо загрята закачалка за хавлия.
— Да?
— Негова Светлост… т.е. бащата на нейно благородие… той искаше да му се търка гърба — обясни Уиликинс.
— Я иди и помогни на гейзера да поддържа пещта — твърдо нареди Ваймс.
Останал сам, той се измъкна от нагръдника си и го хвърли в ъгъла. Ризницата го последва, после шлемът, после кесията, както и различни кожени и памучни остатъци, които разделяха един Страж от света.
И после той потъна, отначало предпазливо, в сапунената вода.
— Опитай сапун. Ще свърши работа — предложи Детритус.
— Държиш здраво, нали? — пожела да се увери Керът.
— Извиваш ми главата!
— Давай, насапунисай главата.
— Насапунисай си твоята глава!
Чу се едно „танг“ и шлемът на Къди се откачи. Къди се появи, като примигваше на светлината. Той се концентрира върху Библиотекаря и изръмжа.
— Той ме удари по главата!
— Ууук.
— Той казва, че си излязъл през пода.
— Това не е причина да ме удря по главата.
— Някои от нещата, които излизат от пода на Невидимия Университет, нямат дори и глава — напомни Керът.
— Ууук!
— Или пък имат стотици. Защо сте копали там долу?
— Не сме копали долу. Копаехме нагоре…
Керът седна и заслуша. Прекъсна ги само два пъти.
— Стрелял е в теб?
— Пет пъти — потвърди Детритус щастливо. — Трябва да докладвам щети по нагръдника, но не и по задната част на бронята, дължащи се на това, че за щастие тялото ми застана на пътя и спести ценно градско имущество на стойност три долара.
Керът слуша още малко.
— Клоаки? — каза той най-накрая.
— Като целия град е, под земята. Видяхме корони и разни други неща, издълбани по стените.
Очите на Керът заблестяха.
— Това означава, че трябва да са още от времето, когато сме имали крале! И после, когато непрекъснато сме престроявали града, сме забравили, че те са там долу…
— Хм. Това не е всичко, което е долу — каза Къди. — Ние… открихме нещо.
— О?
— Нещо лошо.
— Хич няма да ти хареса — изсумтя Детритус. — Лошо, лошо, лошо. Че и по-лошо.
— Помислихме, че ще е най-добре да го оставим там — обясни Къди, — поради това, че е Доказателство. Но ти трябва да го видиш.
— Ще разстрои всичко — добави тролът, като и той се разгорещи.
