Пламна огънче. В каналите долу, светлината му беше като зараждаща се звезда.
Ваймс запали първо пурата си, а после и лампа.
— Доктор Крусис? — каза той.
Шефът на Убийците замръзна.
— Ефрейтор Керът ей тук има и арбалет. Не съм сигурен дали ще го използва. Той е добър човек. Той мисли, че всички останали също са добри хора. Аз не съм. Аз съм долен, гаден и уморен. А сега, докторе, имахте време да помислите, вие сте интелигентен мъж… Какво правехте тук долу, моля? Не може да сте търсил тленните останки на младия Едуард, защото нашият Ефрейтор Нобс го изнесе в моргата на Стражата тази сутрин, най-вероятно, задигайки дребните лични бижута, които е имал по себе си, но Ноби така си прави. Той има престъпно съзнание, този наш Ноби. Но за него ще кажа още, че няма престъпна душа. Надявам се, че е избърсал клоунския грим от лицето на горкото момче. Божичко. Вие го използвахте, нали? Той уби горкия стар Бино, а после взе исчезналото и е бил там, когато то е убило Хемърхок, той дори е оставил малко от перуката на Бино по гредите. И точно когато някой добър съвет хубаво би му помогнал, като, например, да се предаде, вие сте го убил. Интересното е, че младият Едуард не би могъл да е мъжът на Кулата отпреди малко. Не и с прободната рана в сърцето и всичко останало. Аз знам, че да си умрял не винаги е пречка за кротко забавление в този град, но не мисля, че младият Едуард много-много е шавал. Парчето плат беше хубава идея. Но, да ви кажа, аз никога не съм вярвал на тези неща — следи от стъпки в цветната леха, издайнически копчета, такива ми ти неща. Хората си мислят, че това е да си полицай. Не е вярно. Полицайството е късмет и бъхтене повечето време. Но повечето хора биха повярвали. Искам да кажа, той е бил мъртъв… какво… няма два дни, а тук долу е хубаво и хладно… би могъл да го издърпаш, смея да кажа, че би могъл да заблудиш хората, които няма да се вглеждат много-много, след като той веднъж вече е върху плочите, и бихте имали човека, който е убил Патриция. Обърнете внимание, дотогава половината град вече ще се бие с другата, смея да твърдя. Ще се намесят и още няколко смърти. Чудя се дали това би ви интересувало. — Той спря. — Все още нищо не сте казал.
— Ти не можеш да разбереш.
— Да?
— Д’Ийт беше прав. Той беше луд, но беше прав.
— За какво, доктор Крусис?
И тогава Убиецът изчезна, като се метна в някаква сянка.
— О, не — каза Ваймс.
Шепот отекна из пещерата, направена от човек.
— Капитан Ваймс? Първото нещо, което добрият Убиец научава, е…
Чу се оглушителна експлозия и лампата се разпадна на части.
— … никога да не стои близо до светлината.
Ваймс тупна на пода и се претърколи. Друг изстрел удари една стъпка встрани и той усети разплискването на студена вода.
И под него имаше вода.
Анкх се надигаше и в съгласие със закони, по-стари от тези на града, водата си проправяше пътя обратно нагоре по тунелите.
— Керът — прошепна Ваймс.
— Да? — Гласът дойде някъде откъм тъмната като в рог чернота отдясно.
— Нищо не виждам. Изгубих си нощното зрение, като запалих онази проклета лампа.
— Усещам водата да приижда.
— Ние… — започна Ваймс, после спря, като си представи наум скрития Крусис, който се прицелва в мястото на звука.
Трябваше да го застрелям първо, помисли си той. Той е Убиец!
Наложи се лекичко да се повдигне, за да запази лицето си от надигащата се вода.
После чу леко плискане. Крусис вървеше към тях.
Чу се драскане, после светна. Крусис беше запалил факла и Ваймс погледна нагоре, за да види мършавата фигура на светлината. Другата му ръка крепеше исчезналото.
Нещо, което Ваймс беше научил като млад страж, изплува в паметта му. Ако се налага да погледнеш по дължината на стрела от лошия й край, ако някой те държи изцяло в плен на волята си, тогава надявай се и се моли като луд да е зъл човек. Защото злите обичат властта над хората и искат да те видят уплашен. Те искат да знаеш, че ще умреш. За да могат да говорят. За да могат да злорадстват.
Те ще те гледат как се гърчиш. Те ще отлагат мига на убийството, както друг човек ще протака хубавата пура.
Така че надявай се като луд, екзекуторът ти да е зъл човек. Добрият човек ще те убие, без дори да каже и дума.
После, за свой безкраен ужас, той чу как Керът се изправя.
— Доктор Крусис, арестувам ви за убийството на Пр’роден Хемърхок, Едуард Д’Ийт, клоуна Бино, Летис Нибс и Действащ Полицай Къди от Градската Стража.
— Божичко, всичките тези ли? Опасявам се, че Едуард уби Брат Бино. Това си беше негова собствена идея, на малкия глупак. Той каза, че не го е искал. И разбрах, че Хемърхок е бил убит случайно. Необикновен нещастен случай. Той е бърникал там и зарядът е гръмнал, куршумът отскочил от наковалнята му и го убил. Така каза Едуард. После дойде да ме види. Беше много разстроен. Направи пълни самопризнания за всичко, да знаете. Така че аз го убих. Е, какво друго можех да направя? Беше съвсем луд. Не можеш да се справиш с такъв човек. Мога ли да ви помоля да отстъпите назад, Сир? Бих предпочел да не ви застрелвам. Не! Освен ако не ми се наложи!
На Ваймс му се стори, че Крусис спори със самия себе си. Исчезналото яростно се люлееше.
— Той бръщолевеше — каза Крусис. — Каза, че исчезналото убило Хемърхок. Аз го попитах: нещастен случай ли беше? А той отвърна: не, не било нещастен случай, исчезналото убило Хемърхок.
Керът направи още една стъпка напред. Крусис сега като че беше в своя си свят.
— Не! Исчезналото уби и просякинчето. Не бях аз! Защо да правя нещо такова?
Крусис направи крачка назад, но исчезналото се залюля нагоре към Керът. На Ваймс му се стори, че то се движи по своя воля, като животно, което души въздуха…
— Залегни! — просъска Ваймс.
Той се пресегна и се опита да си намери арбалета.
— Той каза, че исчезналото ревнувало! Хемърхок иначе щял да направи още исчезнали! Стой, където си!
Керът направи още една крачка.
— Трябваше да убия Едуард! Той беше романтик, щеше да го направи не така, както трябва! Но Анкх- Морпорк има нужда от крал!
Оръжието се дръпна рязко и стреля в същия миг, в който Керът отскочи настрани.
Тунелите блестяха от миризми, най-вече парливото жълто и земното оранжево на древната канализация. И почти нямаше въздушни течения, за да обезпокояват нещата. Линията, която беше Крусис, се промъкна през тежкия въздух. Остана и миризмата на исчезналото, жива като рана.
Подуших исчезналото в Гилдията, помисли си тя, точно след като Крусис мина покрай мен. И Гаспод каза, че в това нямало нищо особено, защото исчезналото си е било в Гилдията… но то не беше гръмнало в Гилдията. Подуших го, защото някой от хората там беше стрелял с нещото.
Тя зашляпа през водата в голямата пещера и ги видя, с носа си, и тримата — неясната фигура, която миришеше на Ваймс, падащата фигура, която беше Керът, завиващата фигура с исчезналото…
И тогава тя престана да мисли с главата си, остави се тялото й да вземе връх. Вълчите мускули я повлякоха напред и нагоре в скок, водни капчици се разлетяха от гривата й, а очите й — фиксирани върху врата на Крусис.
Исчезналото гръмна четири пъти. Не пропусна нито веднъж.
Тя тежко удари мъжа, като го събори назад.
Ваймс се изправи в експлозия от пръски.
