— Аз не съм ничий госпо… — започна Ваймс.
— Стига, Сам.
— Е, не съм — намусено каза Ваймс.
Керът влезе с отмерена стъпка и застана мирно. Както обикновено, стаята незабележимо се превърна просто в негов фон.
— Всичко е наред, момче — каза Ваймс, колкото можа по-мило. — Ти няма защо да отдаваш чест.
— Има, сър — каза Керът.
Той подаде плик на Ваймс. На него беше печатът на Патриция.
Ваймс взе нож и разчупи печата.
— Вероятно ме глобява пет долара за ненужно износване на ризницата.
Устните му мърдаха, докато четеше.
— Господи! — изохка накрая. — Петдесет и шест?
— Да, сър. Детритус очаква с нетърпение да ги обучи.
— Включително и неумрели? Тука пише отворена за всички, независимо от вида или жизнения статут…
— Да, сър — отвърна Керът твърдо. — Всички са граждани.
— Искаш да кажеш, че ще има вампири в Стражата?
— Много са добри на нощно дежурство, сър. И при въздушно наблюдение.
— И винаги от полза, ако се нуждаеш от безжизнени чучела за оградата.
— Да, сър?
Ваймс гледаше как немощният опит за шега минава право през главата на Керът, без да задвижи мозъка му. Той се върна обратно на хартията.
— Хмм. Пенсии за вдовиците, разбирам.
— Дасър.
— Отваряне наново на Наблюдателниците?
— Така казва той, сър.
Ваймс продължи да чете:
Ние считаме Особено, че тази уголемена Стража ще има нужда от опитен ръководител, който е Ценен от всички Части на обществото и, ние сме убедени, че вие трябва да изпълнявате тази Роля. Следователно, вие ще Поемете вашите Задължения незабавно Като, Командир на Анкх-Морпоркската Градска Стража. Този пост традиционно носи със себе си званието Кавалер, което, ние имаме намерение да възобновим По този случай.
С надежда, че това ви Заварва В добро здраве, искрено Ваш
Ваймс го прочете отново.
Той забарабани с пръсти по масата. Нямаше никакво съмнение, че подписът е истински. Но…
— Ефр… Капитан Керът?
— Шефе!
Керът гледаше право пред себе си с лъснатото изражение на някой, който се пръска от задължение и изпълнителност, и абсолютна решимост да отбягва и да се крие от всякакви неудобни въпроси, отправени към него.
— Аз… — Ваймс отново взе листа, остави го, взе го и тогава го подаде на Сибил.
— Господи! — каза тя. — Кавалерство? И тъкмо в подходящия момент!
— О, не! Не и аз! Знаеш какво мисля за така наречените аристократи в този град, като изключим теб, Сибил, разбира се.
— Може би тъкмо сега е моментът общият състав да се подобри.
— Негова светлост каза — обади се Керът, — че отделните части не могат да се оспорват, сър. Искам да кажа, всичко или нищо, ако ме разбирате.
— Всичко…
— Дасър.
— … или нищо.
— Дасър.
Ваймс барабанеше с пръсти по масата.
— Ти спечели, нали? — каза той. — Ти спечели.
— Сър? Не разбирам, сър.
От Керът струеше честно невежество.
Настъпи нова опасна тишина.
— Но, разбира се — каза Ваймс, — абсолютно невъзможно е аз да ръководя такова нещо.
— Какво имате предвид, сър? — попита Керът.
Ваймс дръпна големия свещник към себе си и тупна хартията с пръст.
— Ами виж какво пише тук. Искам да кажа, отваряне на онези стари Наблюдателници? На портите? Какъв е смисълът на това? Точно там на края?
— О, сигурен съм, че нещата от организационно естество могат да бъдат променени, сър.
— Да се държи обикновена стража, да, но ако ще искаш изобщо да държиш някакъв пръст върху пулса на… виж, ще ти е нужен един пост някъде по Брястова Улица, близо до „Сенките“ и пристанището, и още един по средата на Късата Улица, и може би един по-малък на Кралския път. Някъде там, във всеки случай. Ще трябва да помислиш за центровете на население. Колко човека на Наблюдателница?
— Мислех си по десет, сър. Включително и смени.
— Не, не можеш да направиш това. Използвай максимум шест. Един ефрейтор, да кажем, и още един на смяна. Останалите ще ги движиш наоколо по, ох!, по месечен график. Искаш да държиш всички нащрек, нали? И по този начин всеки извървява всяка улица. Това е много важно. И… де да имах карта тук… о!… благодаря ти, скъпа. Така. Сега, виж тук. Имаш численост петдесет и шест, чисто, така ли е? Но поемаш и Дневната Стража, плюс това, трябва да предвидиш и почивните дни, по две погребения на баби годишно на човек — боговете само знаят как твоите неумрели ще се оправят с това, може би те ще получават почивки, за да идат на собствените си погребения, и остават, значи, болестите и т.н. Така че… искаме четири смени, разположени из града. Имаш ли огънче? Благодаря. Не искаме цялата стража да си сменя наведнъж смените. От друга страна, трябва да позволиш на офицера от всяка Наблюдателница известна инициатива. Но трябва да поддържаме специален отряд в Двора на Псевдополис за непредвидени случаи… Виж, дай ми онзи молив. Сега ми подай онази тетрадка. Така…
Дим от пури изпълваше стаята. Малкият часовник — подарък свиреше на всеки четвърт час, съвършено незабелязан.
Лейди Сибил се усмихна, затвори вратата след себе си, и отиде да храни драконите.
Скъпи ми мамо и тате,
Е, имам Удивителни Новини защото, аз вече Съм Капитан!! Беше много заета и разнообразена Седмица навсякъде наоколо Както, аз сега ще ви преповторя…
И само още нещо…
В един от по-хубавите райони на Анкх имаше голяма къща, с просторна градина с детска дървена колибка в нея и, доста вероятно, топло местенце до огъня.
И един прозорец, който тъкмо се счупи…
Гаспод се приземи на моравата, после побягна като луд към оградата. Мехурчета с дъх на цветя се спускаха по козината му. Той носеше лента с фльонга на нея, а в устата си купичка с етикет „Г-Н
