— …защото е тапицирана с онова зеленото кече и не се чува дори…
— Подремна си да време е ми май.
— Всички си затворете устите на секундата! — Архиканцлерът впи в околните яростен поглед, изпълнен с ясната невинност на човек, който поначало е лишен от въображение, а и наистина, съвсем правдиво, е бил на стотици мили оттук по време на последния срамен скандал в Университета.
— Точно така — похвали ги, щом настъпи тишина. — Да разбирам, значи, че онзи Ринсуинд е малко нещо идиот, а? Декане, само ти говори. Другите да си мълчат.
Деканът изглеждаше смутен.
— Ами, ъ-ъ… Тоест не виждам никакъв смисъл. Той дори не умее да прави свестни магии. Каква полза от него? Пък и… където отива Ринсуинд — Деканът сниши глас, — неприятностите вървят по петите му.
Архиканцлерът забеляза, че магьосниците се скупчиха по-наблизо, сякаш да си вдъхват смелост взаимно.
— На мен ми звучи добре — отбеляза той. — Няма по-подходящо място за неприятностите. Става зле, като минат пред теб и ти се изпречат.
— Не ме разбра правилно — промърмори Деканът. — Неприятностите го следваха по петите на стотиците си малки крачета.
Усмивката си остана на устните на Ридкъли, но лицето му се скова.
— Декане, да не си гълтал от хапчетата на Ковчежника?
— Муструм, уверявам те…
— Ами тогава недей да плещиш глупости.
— Както кажеш, Архиканцлер. И все пак си наясно, че може да минат години, докато го открием, нали?
— Хм — намеси се отново Пондър, — ако имаме тавмичните му данни, според мен Хексът ще свърши работата за не повече от ден…
Деканът го опари с поглед.
— Това не са никакви магии! — отсече възмутено. — Най-обикновено… инженерство!
Ринсуинд преджапа плиткото. С остър кремък отсече върха на кокосов орех, който бе оставил в сенчеста локвичка. Надигна го към устните си.
Върху него падна нова сянка.
— Здрасти — изрече тя нерешително.
Въпреки всичко не беше напълно невъзможно, ако говориш достатъчно дълго на Архиканцлера, да пробуташ някой и друг факт в главата му.
— Я да проверя правилно ли ви разбрах. Онова приятелче Ринсуинд е било преследвано едва ли не от всяка армия по света, животът го е подмятал като грахче върху тъпан. Отгоре на всичко май единствен сред магьосниците знае нещо за Ахатовата империя, защото се сприятелил с… — той си погледна записките — …с „дребния очилат чудак“, пристигнал оттам, който му подарил смехорията с много крачета, дето все я споменавате много уклончиво. И добре се оправя с езиците. Дотук всичко вярно ли е?
— Абсолютно, Архиканцлер — потвърди Деканът. — Ако искате, наречете ме тъпанар, но не проумявам кому и за какво е нужен.
Ридкъли отново се взря в записките си.
— Да смятам ли, че ти си решил да отидеш вместо него?
— Не, разбира се…
— Декане, аз пък мисля, че не си прозрял нещо очевадно — ухили се Архиканцлерът прекалено весело. — Най-малкият общ знаменател, образно казано. Копелето умее да оцелява. Направо е гений в това. Открийте го. Докарайте го. Все ми е едно къде ще го търсите. Ами ако горкият скапаняк пак се е натъкнал на нещо страшно!
Кокосовият орех не помръдна в ръката му, но очите на Ринсуинд зашариха лудешки наляво- надясно.
В полезрението му се появиха три фигури. Несъмнено бяха женски. Всъщност преливаха от женственост. Не носеха кой знае колко дрехи, а косите им изглеждаха твърде изящно вчесани за хора, които допреди малко са гребали в голямо бойно кану. Често е така с войнствените амазонки.
Тънка струйка кокосово мляко се стичаше от върха на брадицата му.
Една от жените излезе напред, отметна рус кичур и му се усмихна лъчезарно.
— Знам, че звучи малко неправдоподобно — започна тя, — но аз и моите сестри сме представителки на още неоткрито племе, чиито мъже бяха погубени от смъртоносна, но кратка и засегнала само тях епидемия. Сега обикаляме тези острови в търсене на мъж, за да продължим рода си.
„Ей, колко тежи човечето според вас?“
Веждите на Ринсуинд подскочиха на челото му, а жената свенливо сведе поглед.
— Сигурно се чудиш защо всички сме руси и светлокожи, докато другите жители на архипелага са мургави. Поредната генетична случайност, нали разбираш.
„Шейсет, най-много шейсет и пет кила. Добави и едно-две кила мръсотия и парцали. Ъ-ъ… А открихте ли… нали се сещате… ОНОВА?“
„Всичко ще сплескаме накрая, господин Стибънс, ще видите. Знам си аз.“
„Та той е само на шестстотин мили оттук! Определили сме точно собствените си координати, той пък е в подходящата за прехвърляне половина на Диска. Всичко съм пресметнал с Хекса, няма как да сбъркаме.“
„Да де, ама никой ли не вижда… онова… с крачетата?“
Веждите на Ринсуинд вече играеха странен танц. Тих задавен звук се изтръгна от гърлото му.
„Не, не виждам… онова. Ей, хора, стига сте ми пръскали слюнки по кристалното кълбо!“
— Разбира се, ако дойдеш с нас, обещаваме ти… земни чувствени наслади, за каквито само си мечтал досега…
Кокосовият орех тупна на пясъка. Ринсуинд преглътна тежко. В очите му искреше трескав гладен поглед.
— Може ли да… да ми ги направите на пюре? — изцвили той.
„СЕГА!“
В първия миг усети някакъв натиск. После светът се отвори пред Ринсуинд и го засмука.
Проточи се напред и изтъня.
Край него се стрелкаха размазани от скоростта облаци. Когато отново посмя да отвори очи, далеч пред него се мержелееше тъмна точица.
След секунда се превърна в плътен облак от предмети. Два тежки тигана, голям бронзов свещник, няколко тухли, стол и купа за желе, измайсторена като замък.
Цапардосаха го поред, а купата дори издрънча сякаш присмехулно, отскачайки от главата му.
Следващото нещо беше осмоъгълник. От тебеширени линии.
Ринсуинд се стовари в него.
Ридкъли се вгледа критично.
— Не бих казал, че има дори шейсетина килограма. Е, както и да е… Добре се справихте, господа.
Раздърпаното плашило насред осмоъгълника се изправи немощно на крака и угаси с длани няколко минипожара, разгорели се по дрехите му. Огледа се тъпо и изблея:
— Хехехе?
— Нищо чудно засега да не се ориентира — уместно отсъди Архиканцлерът. — В края на краищата измина шестстотин мили за не повече от две секунди. Внимавайте да не го стреснете прекалено.
— Като с лунатиците ли? — попита Старшият дискусионен наставник.
— Защо пък намесваш лунатиците?
— Ами събудиш ли ги изведнъж, окапват им краката. Баба ми се кълнеше, че точно така ставало.
