Грима и Доркас

нямаше кой друг да е. Не че мислеше човеците за толкова тъпи, колкото ги смятаха другите номи. Може и да бяха големи и бавни, ала притежаваха някакъв особен вид инат. Със сигурност можеха да се обучат да вършат разни прости неща.

От друга страна, светът се простираше навред и бе пълен с какви ли не сложни работи. Май че множко би му дошло на Арнолд Брос да ги създаде всичките.

И тъй, Масклин бе решил да не решава нищо по този въпрос, с надеждата, че ако този Арнолд Брос наистина съществува и разбере същото и за Масклин, няма да е кой знае колко против.

Мъчното на това да поддържаш въпроса открит, естествено, беше, че хората постоянно ти висяха на главата и се опитваха да напъхат вътре това или онова.

Разпънаха внимателно падналия от небето избелял вестник на пода в една от съборетините.

Целият беше в думи. Повечето от тях разбираше дори и Масклин, но даже и на Грима се наложи да си признае, че не се сеща какво могат да означават, нанизани една след друга. Например, ДАСКАЛИ РАЗПЕРТУШИНВАТ ШОКИРАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ си беше пълна мистерия. Както и БУНТАРЯТ СРЕЩУ ДАНЪКА НА ГЛАВА БУДИ СВИРЕП ГНЯВ. Да не говорим за ИГРАЙТЕ СУПЕРБИНГО ВЪВ ВЕЧЕРНА ПОЩА. Но тия загадки можеха и да почакат.

Онова, в което се бяха втренчили всички погледи, беше малка групичка думи — на големина горе-долу колкото ном — под заглавие ЛИЧНОСТИ.

— Това ще рече „човеци“ — обади се Грима.

— Тъй ли? — попита Масклин.

— А отдолу пише ето какво: „Милионерът-плейбой Ричард Арнолд, който непрекъснато кръстосва земното кълбо, следващата седмица отлита за слънчева Флорида, за да наблюдава изстрелването на «Арнсат 1», първия комуни… — тя се поколеба, — комуникационен спъ… спътник, построен от «Арнко Интър… нашънъл». Този скок в бъдещето е осъществен само месеци след пожа… пожара в… — По гърба на номите, които досега следяха думите с нея, полазиха тръпки, — в «Арнолд Брос», универмага в Блекбъри, първия от тяхната верига магазини и основа на мулти… милионерската търговска компания. Той е бил основан от Олдърман Франк У. Арнолд и брат му Артър. Неговият в-в-внук Ричард (39), който ще…“ — Гласът й стихна до шепот.

— Внук Ричард (39) — повтори Гърдър. Лицето му тържествуващо грейна. — Какво ще кажете за това, а?

— Какво значи „кръстосва земното кълбо“? — запита Масклин.

— Ами „кълбо“ ще рече топка, а пък щом е земно, от глина ще да е. Пък кръстосването значи, че обикаля по него. Та значи, той ходи по топка от пръст. По земно кълбо.

— Това е знак от Арнолд Брос — натъртено рече Гърдър. — Той ни прати знак.

— Знак, предназначен, хм, за нас! — обади се Низодемус току зад гърба на Гърдър и простря ръце нагоре. — Я гледай, чак от…

— Да, да, Низодемус — смуши го Гърдър. — Тихо, ако обичаш. А така, добро момче. — Той погледна смутено Масклин.

— Тая работа нещо не ми се види читава. Тая с обикалянето де. Ами че нали ще падне. Щом за топка става въпрос, ще се търкулне от нея, ви казвам — обясни Масклин.

Те отново се вторачиха в Картинката. Беше направена от малки точици. Представляваше усмихнато лице. Със зъби и брада.

— Много ясно — с доста по-уверен глас се обади Гърдър. — Арнолд Брос е изпратил Внука (39), за да… да…

— Ами какви са тия двамата, дето били създали Магазина — почуди се Масклин. — Хич не го разбирам това. Нали беше Арнолд Брос?

— Ами излиза, че са го създали тия двамата — замисли се Гърдър. — Че то си е логично. Голям Магазин си беше. — Изглеждаше напрегнат.

— Добре — рече Доркас. — Я сега да видим докъде я докарахме. Съобщението беше, че, нали така, Внукът (39) бил във Флорида където и да се намира това…

— Щял да бъде във Флорида — вметна Грима.

— Това е вид боядисан сок — намеси се някакъв ном. — Знам го, щото веднъж ходихме до мочурището, та там имаше една такава вехта кутия, на която пишеше „Флорида. Портокалов сок“. Сам го прочетох! — добави гордо той.

— Та значи, ще се плацика в тоя ми ти портокалов сок, това ми го обясняват тука, а? — усъмни се Доркас. — Освен това ходи по топки и отлита, макар че туй последното не ми е ясно как го прави, освен ако не може да хвърчи. И очевидно всичкото туй му харесва.

Номите млъкнаха и се замислиха над думите му.

— Светите откровения често са мъчни за разбиране — отрони мрачно Гърдър.

— Туй май твърде свято дойде — измърмори Доркас.

— Мисля, че всичко това е просто съвпадение — надуто рече Ангало. — Тук става въпрос просто за някакъв човек, като в книгите.

— А колко човеци, според тебе, могат да застанат върху една топка? Пък и да обикалят по нея? — настоя Гърдър.

— Е, карай да върви — махна с ръка Ангало. — Ами тогава какво ще правим?

Гърдър зяпна. И то няколко пъти.

— Е, че то е ясно — несигурно смънка той.

— Кажи ни го тогава ясното — тросна се Ангало.

— Ами… Ъ-ъ…, че то е… ясно. Трябва да отидем на онова място, дето е тоя… портокалов сок, и…

— Да? — любезно се намеси Ангало.

Гърдър го изгледа отгоре.

— Не помниш ли какво наставление бе окачил Арнолд Брос в Магазина? Не гласеше ли то „Ако не виждате онова, което ви трябва, попитайте, моля?“

Номите кимнаха. Мнозина го помнеха. И другите табели също: „Всичко си върви“, а до движещите се стълби пишеше: „Кучета и инвалидни колички да се вдигат задължително“. Тъй бе рекъл Арнолд Брос, а с него не можеше да се спори. Да, ама от друга страна, онова си беше за Магазина, а пък тука си беше тука.

— И? — любезно се намеси Ангало.

Гърдър се изпоти.

— Ами… Ъ-ъ… тогава ще го помолим да стори тъй, че да ни оставят на мира тук, в Кариерата.

Последва неловко мълчание.

И после Ангало се обади:

— Това ми се вижда най-нескопосното…

— Ами как смята да отлита? — обади се Грима. — Да не би пък наистина да може да лети?

— Със самолет, бе жена — обясни Ангало. — Реактивен.

— Активен знам какво е, ама реактивен… Чакай, кой е реактивен, той или самолетът?

Всички се обърнаха към Масклин — знаеха го колко е пернат на тема летище.

Ала него го нямаше там.

Масклин издърпа Нещото от нишата в стената и отново се измъкна навън. Не се налагаше да го свързва с тока. Достатъчно бе да го сложи до жици.

В бившата Канцелария на управителя имаше ток. Той притича през пустата пътека между съборетините и се промъкна вътре през една пукнатина в увисналата на пантите си врата.

Постави кутията по средата на пода и зачака.

На Нещото винаги му трябваше малко време да се събуди. Светлинките му проблеснаха една по една. Взе да бибипка. Масклин предполагаше, че бибипкането отговаря на онова, което един ном обикновено казва, щом го събудят сутрин.

Най-накрая то се обади:

— Кой е?

— Аз съм, Масклин. Виж, трябва да разбера какво означава „комуникационен спътник“. Чувал съм те и