блеснаха светлини и се завъртяха из помещението.
Силният звук ги сепна. Високоговорителят беше пуснат прекалено силно. Федър се помъчи да каже нещо на Капела. Капела сви дланта си на фуния пред ухото и се разсмя. Федър вдигна ръце, двамата се облегнаха назад и отпиха от бирите.
Бяха дошли още хора и кръчмата вече се изпълваше. Повечето клиенти май бяха местни хора, но съвсем свободно общуваха с моряците, сякаш бяха свикнали с тях. От бирата, шума и дружелюбното отношение между непознатите заведението се оживи. Федър отпи от чашата, заслуша се и се загледа в накъсаните светлини от някакъв прожектор за дискотеки, окачен на тавана над мюзикбокса.
Мисълта му се зарея. Замисли се над думите на Райгъл. Източните щати
Архитектурата от долината на Хъдзън излъчваше атмосферата на стила Къриър и Айвс от началото на миналия век, на мудния, благоприличен и подреден живот отпреди промишления преврат. В Минесота, където бе роден Федър, нямаше нищо такова. По онова време там е имало главно гори, индианци и дъсчени колиби.
Пътуваш ли през Америка по вода, все едно се връщаш назад във времето и виждаш какво е било в далечното минало. Федър следваше старите търговски пътища, използувани преди навлизането на железниците. Просто да се чуди човек — на места реката все още изглеждаше същата, както по картините от старата живописна школа на Хъдзън, с красиви гори и планини в далечината.
Колкото по на юг отиваше с яхтата, толкова повече усещаше социалното разслоение, особено при богаташките къщи, които ставаха все по-многобройни. Стилът им бавно, но сигурно губеше отпечатъка на преселническия дух. Сградите придобиваха все по-европейски вид.
Двама от канадците на бара — мъж и жена, се бяха притиснали така, че между тях и нож не можеше да се плъзне. Когато музиката спря, Федър ги посочи на Райгъл и Капела. Мъжът бе сложил ръка на бедрото на жената и пиеше питието си, сякаш не се случваше нищо особено.
Федър се обърна към Райгъл.
— Такива ли са нравствените ти канадци?
Капела се изсмя.
Райгъл им хвърли бърз поглед и намръщен, отмести очи.
— Има два вида — каза той. — Едните не одобряват Щатите заради цялата помия, която откриват тук, а другите обичат страната пак заради същата помия.
Кимна към двамата и тъкмо да каже нещо, когато музиката гръмна и светлините се завъртяха отново. Вдигна ръце, Капела се засмя и тримата се отпуснаха на столовете.
След малко се усети хлад. Вратата беше отворена. На прага стоеше жена и оглеждаше кръчмата, сякаш търсеше някого.
Някой извика:
— ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА!
Жената и Райгъл размениха дълги погледи. Тя като че търсеше точно него, но после отново се заоглежда.
— ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА! — извика и друг.
— На
Явно жената бе видяла онова, което търсеше, защото изведнъж по лицето й се изписа гняв. Тръшна вратата с все сила.
— Така СТАВА ли? — изкрещя тя.
Райгъл я погледна безизразно, после се обърна към масата.
Музиката спря. Федър му намигна.
— Тази да не е от ония, дето ни обичат?
— Не, дори не е канадка — отвърна Райгъл.
— Коя е? — полюбопитствува Федър.
Райгъл не отговори.
— Откъде е?
— Нямам нищо общо с нея — каза Райгъл.
Изведнъж музиката гръмна отново.
„ОТДЪХНИ!…“, зарева високоговорителят.
Цветните светлини пак озариха помещението.
Капела въпросително вдигна и разклати празната кутия от бира, за да разбере иска ли някой още. Федър му кимна и Капела изчезна.
Райгъл каза нещо, но Федър не го чуваше. Високият канадец с напористата ръка и приятелката му бяха на дансинга. Той ги загледа — всъщност не бяха лоши.
Чувствено. Кратки поривисти звуци. Изповед на чернокож някъде от гетото.
Той наблюдаваше Лайла, която седеше сама на бара. В нея имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Сексуалното й излъчване, помисли Федър.
Лайла използуваше обичайната долнопробна козметика — изрусена коса, червен лак на ноктите, нищо оригинално, единствено това, че на нея стоеше като в забранен филм. Човек веднага, без никакви съмнения се досещаше за какво я бива най-много. И все пак в изражението й имаше нещо огнено.
Музиката спря, похотливият канадец и приятелката му напуснаха дансинга. Двамата забелязаха Лайла и почти спряха, после бавно се приближиха до бара. Федър видя, че тя им казва нещо и тримата до тях изведнъж се напрегнаха. Мъжът се извърна, изглеждаше наистина уплашен. Пусна приятелката си и се обърна към Лайла. Тя явно търсеше него. Мъжът й каза нещо, Лайла му отговори, после той кимна веднъж, втори път, а след това двамата с жената се погледнаха, обърнаха се към бара и повече не продумаха на Лайла. Другите около тях лека-полека се върнаха към разговорите си.
Бирата бе позамаяла Федър. Въпреки това мисълта му бе необикновено ясна.
Загледа се пак в Лайла. Беше кръстосала крака с пола над коленете. Широки бедра. Лъскава сатенена блуза с остро деколте и пристегната с колан. Човек трудно можеше да откъсне поглед от напиращия отдолу бюст. Предизвикателна вулгарност в стила на Мей Уест. Лайла наистина приличаше малко на Мей Уест. Видът й сякаш говореше: „Хайде,
През ума му се завъртяха мисли досущ като от порнофилм. Липсата на оригиналност не ги притъпяваше
