нейният „тип“, вече беше разбрала, добре че беше бирата. Размиваше разликите. Още малко бира, и всичко щеше да се сведе до чистата биология, каквото всъщност си беше.
После Лайла го покани на танц. Той каза, че не танцува, и двамата останаха на масата. Високият канадец и приятелката му обаче излязоха на дансинга и пак затанцуваха. Биваше ги. Движеха се в ритъм, ала когато Федър погледна Лайла, забеляза, че изражението й е същото както при влизането й в кръчмата.
Пак бе разгневена.
— Мръсник! — избухна тя. —
После музиката пак гръмна, светлините се залюляха като в дискотека, Лайла изгледа Федър някак особено. Един поглед, нищо повече, а и прожекторът се въртеше, но точно в този миг той успя да забележи колко красиви са бледосините й очи. Някак не съответствуваха на начина й на говорене, пък и на вида й. Странно. Бяха се изплъзнали от паметта му. Приличаха на детски.
Кутиите от бира бяха изпразнени, той й предложи още, но тя каза:
— Хайде да потанцуваме.
— Не умея — възрази Федър.
— Няма значение — упорствуваше тя. — Просто прави каквото ти иде отвътре. Аз ще ти показвам.
Послуша я, Лайла наистина му помагаше и той се изненада. Ритъмът ги понесе. Двамата се въртяха под проблясващите светлини и все повече се увличаха.
— По-добър си, отколкото мислиш — каза му тя и беше права. „ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
Федър съзнаваше, че хората ги гледат, но виждаше единствено Лайла и вихрените светлини.
Те се въртяха ли, въртяха — червени, сини, розови, оранжеви и златисти. Осветяваха цялото помещение, прорязваха тавана, понякога проблясваха върху лицето й, в следващия миг озаряваха очите му — червени, розови и златисти.
Един кратък танц…
И малко любов…
Отпусни се тази нощ…
Отпусни се тази нощ…
Колебанието му се беше изпарило, завладяха го бирата, музиката, парфюмът на Лайла. Бледосините й очи го питаха: „Ти ли си мъжът, когото търся?“, той безмълвно повтаряше: „Да, аз съм.“ Отговорът бавно стигаше до ръцете му, които я притискаха, докосваше тялото й, тя го усещаше, гневът й почна да гасне, неудобството му от несръчността също.
Един кратък танц…
И малко любов…
Отпусни се тази нощ…
Отпусни се тази нощ…
По едно време канадецът се доближи и поиска да ги раздели. Лайла му просъска: „Изчезвай!“ От промяната в тялото й личеше колко й е хубаво. После и двамата разбраха, че са се уговорили — поне за тази вечер, за по-нататък бе твърде рано да се мисли.
Федър почти не помнеше как двамата с нея са се върнали на яхтата. В паметта му се бяха врязали само мелодията, въпросът в бледосините й очи и после, на койката, начинът, по който го прегръщаше: притискаше се с всички сили като удавник, вкопчен в скъпоценния живот.
Един кратък танц…
И малко любов…
Отпусни се тази нощ…
Отпусни се тази нощ…
Доспа му се.
Много странно, мина му през ума. Какво ли не правиш да ги вкараш леглото си — хитруваш, играеш, изчакваш и обещаваш — толкова усилия и накрая нищо. После се появява някоя като тази, изобщо не я сваляш, а след това се събуждаш
Върви, че го разбери, помисли сънено той… Умът ми не го побира. Мелодията продължаваше упорито да се върти в главата му, Федър докато не заспа.
Един кратък танц…
И малко любов…
Отпусни се тази нощ…
2.
Когато се събуди; видя през капака, че небето е просветляло. Зазоряваше се.
После осъзна, че не е сам. Всъщност не можеше де се измъкне от койката, защото между него и пътеката се бе препречило някакво тяло. Беше Лайла, спомни си той.
Видя, че с няколко ловки маневри ще успее да се промъкне през отворения люк, да заобиколи по палубата и да влезе пак в каютата през кабината за управление.
Внимателно се надигна и мина през люка; без да буди Лайла.
Добре се справи.
Студената палуба под босите му крака наистина го разсъни. Като че нямаше лед, но усещането от допира на покритието от фибростъкло беше почти същото. То му помогна да се отърси от махмурлука. Какъв по-добър начин да се разсъниш, от това да се разходиш бос и разсъблечен по замръзналата палуба!
Всичко бе притихнало. Още не се беше развиделило и завоят на рекичката едва се виждаше в далечината. Как да повярва на Райгъл, че оттам са минавали шлепове с въглища и са стигали чак до океана!
Федър се доближи да провери въжетата към яхтата на Райгъл. Малко се бяха разхлабили, затова подхвана едното и ги стегна. Трябваше да ги върже по-здраво, преди да си легне, но беше много пиян, че да се занимава с такива подробности.
Огледа се и въпреки студа усети колко загадъчен е изгревът. Бяха дошли още яхти, хвърлили котва пред и зад неговата. Вероятно с някоя от тях бе пристигнала Лайла. Кеят изглеждаше мръсен и на места овехтял, но другаде се забелязваха известни признаци на облагородяване — псевдовикторианско, но не изглеждаше лошо. В далечината се мержелееха кран и още мачти. Река Хъдзън изобщо не се виждаше.
Беше му приятно, че няма нищо общо с това пристанище. Не знаеше какво има над речния бряг и зад пристанищните постройки, накъде водят пътищата, на кого принадлежат къщите, какви хора ще се появят днес и с кого ще се срещнат. Беше като книжка с картинки, а той се чувствуваше като дете, което я разглежда и чака да се обърне нова страница.
Разтрепера се и това развали вълшебството. Кожата му настръхна. Върна се на кърмата, откачи с една ръка въжетата на гика и ги хвърли във водата. После слезе в кабината, намести тежкия капак от тиково дърво върху люка и се спусна с лекота — движенията му бяха познати. Никак не му беше лесно да придобие тази „лекота“. Когато за пръв път се качи на борда, вървеше така, сякаш бе в къща, подхлъзна се на разлято дизелово гориво, полетя с главата надолу по стълбата и си счупи ключицата. Но вече се беше научил да се придвижва с ловкостта на маймуна, особено по време на буря, когато цялата яхта се повдигаше, люшкаше и клатеше като летящ трапец.
В кабината намери пипнешком ключа за осветлението и го щракна. Мракът мигновено се изпълни с познатото тиково дърво и махагон.
Федър продължи напред към каютата при носовата част на яхтата и откри дрехите си върху койката срещу Лайла. Тя явно се беше обърнала, след като Федър излезе. Силуетът й в сянката изглеждаше почти същия, както преди няколко минути.
Той затвори вратата, отиде в основната кабина, където отвори дървен сандък, извади стария си дебел кафяв пуловер и го намъкна. При затварянето на капака езичето изщрака и наруши тишината. Запъти се обратно към стълбата, намести тежкия капак на люка и го плъзна над отвора.
