Лайла (Изследване на нравствеността)

ни най-малко. Кръвта му кипна. Беше плавал прекалено дълго сам.

„ЕДИН КРАТЪК ТАНЦ…“
„И МАЛКО ЛЮБОВ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“

— Познаваш ли я? — извика той към Райгъл.

Райгъл поклати глава.

— Нямам нищо общо с нея!

— Откъде е?

— От улицата! — отговори Райгъл.

Изгледа го с присвити очи. Наистина прекаляваше със съветите тази вечер.

Вратата се отвори и влязоха още хора. Капела се върна, натоварен с кутии бира.

„ЕДИН КРАТЪК ТАНЦ…“

„И МАЛКО ЛЮБОВ…“

Капела извика в ухото на Федър:

— АМА СИ НАМЕРИХМЕ ЧУДНО МЕСТЕНЦЕ, ТИХО И ИЗИСКАНО!

Федър кимна бавно в знак на съгласие и се усмихна.

Видя, че Лайла заговаря един от другите мъже на бара, и му се стори, че мъжът отговаря свойски. Останалите обаче се държаха на разстояние, с неподвижни лица, като че се пазеха от нещо.

„ЕДИН КРАТЪК ТАНЦ…“
„И МАЛКО ЛЮБОВ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ!“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ!“

Федър се чудеше дали ще събере смелост да се приближи до нея и да я заговори.

„СКЪПА!!“

Преливаше от желание.

Бавно допи бирата. Отпускането от алкохола и напрежението от предстоящата случка идеално се уравновесяваха. Сякаш бе напълно трезвен, но всъщност бирата го бе замаяла. Отдавна гледаше Лайла и тя знаеше, че я гледа, той пък знаеше, че тя знае, знаеше, че и тя знае, че той знае, като в нанизани смаляващи се образи, каквито се получават в две обърнати едно срещу друго огледала, докато не се изгубят в безкрайността.

После вае кутията от бира и тръгна към мястото до нея на бара.

Там долови дъха на парфюма й сред цигарения дим и алхоколните изпарения.

След малко Лайла се обърна и се загледа в него. От грима лицето й приличаше на маска, но леката усмивка излъчваше задоволство, като че отдавна бе чакала този миг.

— Откъде се познаваме? — попита тя.

Изтъркана фраза, помисли той, но и в тези неща имаше някакви правила. Да, „откъде се познаваме?“ Помъчи се да мисли за правилата. Беше ги позабравил. Те изискваха да заговори за местата, откъдето биха могли да се познават, и за хората там, та двамата да стигнат до нови теми във все по-непринудения разговор. Помъчи се да се сети за някакво място, но я погледна и, Божичко, наистина беше тя, момичето от трамвая, което го попита: „Откъде се познаваме?“ Точно тогава се появи озарението.

Беше по-силно в средата на лицето, но не идваше от него, сякаш се намираше в центъра на екран, иззад който струеше светлина.

Божичко, наистина беше тя — след толкова години.

— С яхта ли си? — попита Лайла.

Той отговори утвърдително.

— Заедно с Ричард Райгъл ли пътувате?

— Познаваш ли го? — полюбопитствува Федър.

— Познавам много хора.

Барманът донесе поръчаните бири и той ги плати.

— С Ричард ли плаваш?

— Не. Яхтата ми е срещу неговата. Натрупахме се много и сме все в една и съща посока.

„Къде беше през цялото това време? — искаше му се да попита, но тя нямаше да разбере думите му. — Защо тогава се изгуби в тълпата? И на мене ли се присмиваше оня път?“ Нещо за яхтите. Трябваше да каже нещо за яхтите.

— Дойдохме заедно по каналите от Осуего — измърмори Федър.

— Тогава защо не те видях там? — попита Лайла.

„Не, виждала си ме там преди“, помисли Федър, но озарението вече беше изчезнало И гласът й не беше такъв, какъвто си го бе представял, сега Лайла беше просто една непозната като всички останали наоколо.

— В Рим и Амстердам видях Ричард — продължи Лайла, — но теб те нямаше.

— Не отидох в града с него. Останах на яхтата.

— Съвсем сам ли си?

— Да.

Тя го погледна въпросително и предложи:

— Покани ме на твоята маса. — После добави достатъчно високо, за да я чуят останалите: — Не мога да понасям тия боклуци в кръчмата!

Но двамата, за които бяха предназначени думите й, се погледнаха с разбиране и изобщо не й обърнаха внимание.

Райгъл беше изчезнал от масата, когато отидоха там, а Капела сърдечно поздрави Лайла и тя му хвърли ослепителна усмивка.

— Как си, Бил?

— Добре — отвърна Капела.

— А къде е Ричард? — заинтересува се Лайла.

— Отиде да играе комар — осведоми я Капела.

Тя обърна поглед към Федър и обясни:

— Ричард ми е стар приятел.

Последва пауза, той не отговори нищо.

После Лайла го попита докъде смята да стигне.

Федър обясни, че още не знае.

Лайла заяви, че през зимата ще иде на юг.

Запита го откъде е, Федър отговори, че е от Средния запад. Тя не прояви повече интерес.

Разказа й, че е виждал подобно лице още в Средния запад, но излезе, че Лайла никога не е ходила там.

— Много хора изглеждат като мен — вметна тя.

След малко Капела се запъти към бара. Федър остана сам с нея и сякаш се изправи пред някаква празнота. Трябваше да каже нещо, но не се сещаше какво. Виждаше, че и тя почва да се отегчава. Не беше