Федър се съмняваше, че е така. Смяташе, че по-подходящото име би било „магьосник“, „шаман“ или „брухо“ — широко използувана в областта испанска дума, която обозначава доста различен тип човек. Брухо не е полумитичният, полукомичен герой, яхнал метла, а реален човек с претенции за религиозна власт извън и понякога против местната църква.
В епизода не се разказваше за жреци, които преследват невинен човек. Съществуваше много по-дълбок сблъсък между жречеството и един шаман. Откъс от антрополога Е.А.Хьобел потвърди предположението на Федър:
„Въпреки че в редица първобитни култури съществува общоприето разграничаване между функциите на жреците и шаманите, в по-развитите култури, където култовете се превръщат в добре организирани църкви, жречеството повежда безмилостна война срещу шаманите… Жреците работят в строго установена йерархия в рамките на неизменните традиции. Властта им произтича от самата организация и се изразява чрез нея. Те представляват религиозна бюрокрация.
Шаманите, от друга страна, са яростни индивидуалисти. Всеки работи сам за себе си, извън дисциплината на бюрократичния контрол. Следователно шаманът е заплаха за реда в организираната църква. От гледна точка на жреците шаманите са техни вероятни конкуренти. Жана д’Арк е шаманка, защото общува пряко с Божиите ангели. Тя твърдо отказва да се отрече и да се признае за заблудена, мъченичеството й е предопределено от църковните деятели. Борбата между шамана и жреца може да се превърне в борба на живот и смърт.“
Седмици наред Федър се връщаше към тези въпроси, докато не прозря: ключът се крие в изказването на жреца, че „властта му е прекършена“. Случило се е нещо много сериозно. Жрецът е отказал да се върне към жречеството след излизането си от затвора. Случилото се е имало огромно значение.
Федър стигна до извода, че се е провела ожесточена битка за умовете и душите на хората в Зуни. Жреците са обявили, че те са добрите, а брухо е лошият. Брухо е обявил себе си за добър, а жреците за лоши. В последвалите драматични събития брухо е спечелил!
Федър заподозря, че Бенедикт е пропуснала този момент, защото се е придържала към „обективността“ на науката на Боас. Насочила се е само към онези страни от културата на Зуни, които нямат нищо общо с белия наблюдател.
Ето защо брухо е анализиран само от гледна точка на взаимоотношенията му вътре в неговата култура, въпреки че според авторката е поддържал тесни връзки с белите. Повикал е не друг, а бял човек да му помогне и да го спаси. Вероятно на бели антрополози е диктувал всички свои песни и предания и чрез тях е станал известен в книгите, за които хората от неговото племе не може да не са знаели.
Федър заключи, че тъкмо затова хората в Зуни са направили брухо управник. Брухо е доказал, че може с лекота да излезе на глава с племето, което пък лесно може да се справи с тях. Станал е управник на Зуни само заради приятния си напевен глас. Притежавал е и политическо влияние.
Понякога виждаме проблемите на собственото си общество по-ясно, ако ги разгледаме в екзотичен контекст както при онзи брухо в Зуни. Ето голямото удовлетворение от антропологическите изследвания. Докато размишляваше за контекста, Федър разбра, че става дума за два вида добро и зло.
Племенните ценности, довели до заклеймяването на брухо и наказанието му, са един вид добро, за което Федър измисли понятието „статично добро“. Всяка култура си има свой модел за статично добро, произтичащ от установените закони, традиции и ценности, залегнали в основата му. Моделът на статичното добро е основната структура на самата култура и я предопределя. От статична гледна точка брухо явно е бил много лош, за да се опълчи срещу утвърдената власт в племето. Ами ако всички направят същото? Цялата култура на Зуни, след хиляди години непрекъсната борба за оцеляване, би се разпаднала.
Но освен това извън всяка култура има Динамично добро, което не се побира в нито една система от основни положения, а трябва постоянно да бъде преоткривано в хода на културното развитие. Доброто и злото не са само въпрос на племенни обичаи. Иначе промените в племето биха били невъзможни, защото обичай не може да промени друг обичай. Трябва да съществува друг източник на добро и зло извън племенните обичаи, който да поражда промените в племето.
Брухо едва ли би могъл да отговори на въпроса, от какви етични принципи се ръководи. Изобщо не би разбрал за какво го питате. Той се е ръководил от някакво смътно усещане, че „така е по-добре“, което не би могъл да определи и при най-добро желание. Военните жреци вероятно са смятали, че е егоист, който се мъчи да спечели общественото признание, като отхвърля племенната власт. По-късно обаче се е оказало, че не е точно така. Ако е бил чак такъв егоист, той не би останал в племето и не би помогнал за оцеляването му.
Ценностите на брухо поне частично са влезли в конфликт с племето, защото за разлика от останалите той се е научил да цени някои от особеностите на новите съседи. Брухо е бил предтеча на дълбока културна промяна. Племето може да промени ценностите си само когато промените засягат хората един по един, и все някой трябва да е пръв. Първият очевидно ще влезе в конфликт с всички останали. На него не му се е налагало да се променя в съответствие с културата, защото самата култура се е променяла в съответствие с него. Затова се е откроил като водач. Сигурно не е казвал на никого да направи това или онова, важното е, че е бил верен на себе си. Вероятно цял живот е смятал, че борбата му е лична. Но тъй като културата се е променяла, мнозина са сметнали, че постъпките на брухо са от по-високо Качество, отколкото постъпките на старите жреци, и са се стараели да го следват. В Динамичен смисъл брухо е бил добър, защото преди всички други в племето е съзрял нов източник на добро и зло. Несъмнено през целия си живот е положил много усилия да предотврати сблъсъка на културите, който би бил пагубен за хората от Зуни.
Каквито и да са били особеностите на характера му, които са го направили бунтар в племето, в никакъв случай не може да се каже, че този човек „не се е вписвал“. Той е бил неотменна част от културата на Зуни. След изолацията в пещерните жилища племето векове наред се е развивало. Сега то навлизаше в сътрудничество с белите и се подчиняваше на техните закони. Брухо е действен катализатор в социалната еволюция на племето, личните му конфликти са част от културния растеж на племето.
Федър вярваше, че видяна от този ъгъл, историята на стария индианец от племето пуебло придобива дълбок и всеобхватен смисъл и оправдава породения от нея драматизъм. След дълги месеци на размишление Федър спечели две понятия: Динамично добро и статично добро, които се превърнаха в основен вододел в оформящата се Метафизика на Качеството.
Звучеше правилно. Действителността се дели не на субекти и обекти, а на статично и Динамично. Когато А.Н. Уайтхед пише, че „човечеството е тласкано напред от смътните си опасения за неща, които са прекалено мъгляви за съществуващия език“, той всъщност говори за Динамичното Качество. Динамичното Качество е предмисловното острие на действителността, източникът на всички неща — съвършено прост и винаги нов. То е нравственият двигател на брухо в Зуни. В него няма установен модел на стимули и наказания. За единствено добро то признава свободата, единственото зло е самото статично качество — всеки модел на едностранно установени ценности, който се мъчи да ограничи и задуши бликащата свободна сила на живота.
Зад Динамичното Качество изниква статичното, нравствената сила на жреците. Статичното качество е старо и сложно. Винаги съдържа спомени. Доброто е съобразяване с установения модел на ценностите и техните носители. Справедливостта и законът са тъждествени. Статичната нравственост гъмжи от герои и злодеи, любов и омраза, моркови и тояги. Ценностите й не се променят сами. Те повтарят едно и също години наред, стига Динамичното Качество да не ги промени. Понякога говорят шумно, друг път шепнат тихичко, но посланието остава неизменно.
През следващите няколко месеца на размишления Федър се опитваше да изведе разграничението между статично и Динамично от нравствения конфликт в Зуни и да го пренесе в други, привидно несвързани области. Отрицателното естетическо качество на горе щата печка от предишния пример получаваше допълнителен смисъл при разделянето на Качеството на статично и Динамично. Когато седналият върху печката открие колко ниско е Качеството на положението, в което е изпаднал, първоначалното му
