Лайла (Изследване на нравствеността)

думата „причина“. Но в съвременната квантова физика всичко е по-различно. Частиците „предпочитат“ да действуват така, както всъщност действуват. Нито една частица не е обвързана с предсказуема линия на поведение. Привидната абсолютна причина фактически се оказва много последователен модел на предпочитания. Затова ако изхвърлим от езика думата „причина“ и я заменим с „ценност“, ние не само заместваме едно емпирично безсмислено понятие със съдържателно — ние въвеждаме понятие, което е по- подходящо за действителните наблюдения.

Следващата победена птицечовка е „веществото“. Също както „причинността“, понятието „вещество“ е производно и не е почерпано от непосредствения опит. Никой никога Не е виждал и няма да види веществото. Хората виждат само данни. Предполага се, че данните се свързват в устойчиви модели поради вътрешно присъщото им „вещество“. Но както Джон Лок изтъква още през седемнайсети век, ако се запитаме какво представлява веществото, като се абстрахираме от всички негови свойства, ще се окаже, че не можем да си представим нищо. Данните от квантовата физика показват, че така наречените „елементарни“ частици не отговарят на определението за вещество. Свойствата се появяват, изчезват, пак възникват и се губят на малки снопчета, наречени „кванти“. Снопчетата не съществуват непрекъснато във времето, а една от най-съществените особености на „веществото“ е неговата непрекъснатост във времето. Тъй като квантовите снопчета не са вещество, тъй като е общоприето научното предположение, че елементарните частици изграждат всичко съществуващо, излиза, че никъде в света няма и никога не е имало вещество. Цялата концепция е огромна метафизична илюзия. В първата си книга Федър се беше опълчил срещу фокусника Аристотел, който е измислил понятието и оттам е почнало всичко.

Но щом няма вещество, трябва да зададем въпроса, защо всичко не е хаотично. Защо възприятията ни се държат така, сякаш има нещо вътрешно присъщо? Когато вземем в ръка чаша вода, защо свойствата на тази чаша не се разлетяват във всички посоки? Какво ги задържа, ако не това, което се нарича „вещество“? Ето въпроса, породил първоначалната концепция за веществото.

Метафизиката на Качеството му отговаря както на „птицечовката на причинността“. Просто зачеркваме думата „вещество“ и навсякъде я заменяме с „постоянен неорганичен ценностен модел“. Разликата пак е само езикова. В лабораторията няма абсолютно никакво значение кое понятие използуваме. Нито един уред не променя показанията си. Наблюдаваните лабораторни данни остават непроменени.

Най-голямата полза от замяната на „причинност“ и „вещество“ с „ценност“ е, че тя ни позволява да обединим науката физика с други области на човешкия опит, за които традиционно се смята, че остават извън полезрението на научната мисъл. Федър разбираше, че „ценността“, която задвижва елементарните частици, не е тъждествена с „ценността“, която хората придават на една картина. Той обаче осъзнаваше, че двете са братовчедки и взаимоотношенията им могат да се определят с голяма точност. Веднъж формулираме ли определението, започва огромно по мащаби сливане между хуманитарните и точните науки и птицечовките започват да отпадат със стотици. С хиляди.

Федър с радост забеляза, че една от първите покосени птицечовки е тази, от която всъщност всичко е започнало — „теорията на антропологията“. Ако науката е изследване на веществата и връзката между тях, значи областта на културната антропология е научен абсурд. От гледна точка на веществото култура не съществува. Тя няма маса, няма енергия. Не е измислен лабораторен уред, който да различи културата от некултурата.

Но в случай че науката е изследване на постоянните ценностни модели, културната антропология заема пълноправно място в науката. Културата може да бъде определена като система от обществени ценностни модели. По думите на антрополога Клъкхоун, автор на „Проект за ценностите“, ценностните модели са същността на антропологическите проучвания.

Огромната грешка на Клъкхоун се състоеше в опита му да дефинира ценностите. Той допускаше, че субектно-обектното възприемане на света позволява да се даде подобно определение. Не че наблюденията му не бяха точни. Тезата му рухваше, защото той не разграничаваше ориентираните към веществото метафизични предположения на антропологията от собствените си наблюдения. Стореше ли го, антропологията щеше да се измъкне от подвижните пясъци на метафизиката и най-накрая да стъпи на твърда почва.

Федър все повече се убеждаваше, че ориентираната към Качеството карта на Вселената дава кристално ясни обяснения там, където досега е имало само мъгла. В изкуствата, които се занимават главно с ценности, това можеше да се очаква. Изненадата обаче се появяваше в областите, за които се предполага, че нямат почти нищо общо с ценностите. Математиката, физиката, биологията, историята, правото — всички те имаха вградени ценностни основи, които сега попадаха под наблюдение и се разкриваха много любопитни неща.

Често пъти, щом бъде заловен някой крадец, започва да се разплита цяла верига от престъпления.

9.

Във всяка йерархична метафизична класификация най-важното разграничение е първото, защото именно това стъпало определя всичко останало под него. Ако то е несполучливо, никога няма да изградиш около него наистина добра система на класификация.

В книгата си Федър се бе опитал да спаси Качеството от метафизиката, като отказа да го дефинира и го постави извън шахматната дъска на диалектиката. Всичко неопределено остава извън метафизиката, защото тя работи само с определени понятия. Ако не можеш да го дефинираш, няма как да спориш за него. Федър показа, че макар и да не може да се даде определение на Качеството, все пак трябва да се признае неговото съществуване, понеже светът, откъдето ценностите са изтръгнати, става неузнаваем.

Но си даваше сметка, че рано или късно ще спре да се оплаква колко лоша е субектно-обектната метафизика и за разнообразие ще каже нещо положително. Рано или късно щеше да се наложи да измисли начин за подразделяне на Качеството, който да превъзхожда разграничението между субекти и обекти. Трябваше или да го направи, или веднъж завинаги да се откаже от метафизиката. Нямаше нищо лошо в това да заклеймяваш лошата метафизика на другите, но не можеш да я замениш с метафизика, състояща се от една-единствена дума.

Ала със самото използуване на понятието „Качество“ той вече бе нарушил нищото на мистичната действителност. Употребата на понятието „Качество“ сама по себе си поражда многобройни въпроси, които нямат нищо общо с мистичната действителност, и ги оставя без отговор. Дори името „Качество“ е вид определение, защото се стреми да свърже мистичната действителност с някои установени и ограничени разбирания. Федър вече си беше създал неприятности. Наистина ли мистичната действителност на Вселената е по-иманентна в най-скъпите парчета месо в магазина? Нали те са „първокачествени“? Или месарят използува понятието неправилно? Федър нямаше отговори.

… Същият проблем се появи тази сутрин с Райгъл. Федър нямаше отговори. Ако човек изобщо ще обсъжда Качеството, трябва да е подготвен да отговаря на хора като Райгъл. Трябва да разполага с предварително подготвена Метафизика на Качеството, която да им изстрелва в лицето като катехизис. Федър нямаше Катехизис на Качеството и затова получи ударите.

Всъщност пред него не стоеше въпросът, трябва ли да има метафизика на Качеството или не. Метафизика на Качеството вече съществува. Субектно-обектната метафизика по същество е метафизика, където Качеството — първият отрязък от неразграничения опит — се подразделя на субекти и обекти. След този разрез целият човешки опит би трябвало да се вписва в едно от двете квадратчета. Лошото е, че не е така. Федър беше убеден, че над тях стои още едно метафизично квадратче, самото Качество. Оттам можеше да тръгне по многобройни пътища за разделяне на Качеството. Разделението на субекти и обекти бе само един от тях.

Въпросът бе кой от всичките пътища е най-добър?

През вековете различните метафизични начини за разчленяване на действителността са оформили конструкция, която напомня наръчник за шахматни дебюти. Ако кажем, че светът е „един“, някой може да попита: „Тогава защо прилича на повече от един?“ Отговорим ли, че това се дължи на погрешно възприятие, следващият въпрос може да бъде: „Откъде знаете кое възприятие е погрешно и кое вярно?“ Трябва да отговорим и на този въпрос и така нататък.