Лайла (Изследване на нравствеността)

Джейми се здрависа с него.

После онзи подаде ръка и на Дебелака.

Той също се здрависа.

— Това е Капитанът — казва Лайла.

— Радвам се да се запознаем, Капитане — обръща се към него Джейми.

Капитанът като че иска да седне.

Сяда.

Капитанът се усмихва лъчезарно, сякаш е най-добродушният човек на този свят. Номерът не минава. Иска да черпи всички. Всички пият. Всички се усмихват. Всички седят и дърдорят глупости до побъркване, ако това искат. Но те не искат само това.

Джейми нямаше какво да каже. Всички го гледаха, сякаш очакваха от него да говори, а той мълчеше.

Тогава Дебелака почна да задава въпроси. Заразпитва Капитана откъде е, накъде е тръгнал и разни такива. Попита за яхтата — каква е, колко е голяма, каква скорост развива. Джейми за пръв път чуваше Дебелака да задава толкова въпроси.

Капитанът седеше със студения си поглед и отговаряше точно на всеки въпрос. Направо като детектив. „Внимавай, Дебелак, не му казвай нищо“ — молеше се наум Джейми.

Лайла непрекъснато го поглеждаше, като че искаше Джейми да каже нещо. После се обади:

— С какво се занимаваш сега, Джеймисън?

Джеймисън ли!?? Никога досега не го беше наричала така. Що за превземки? Замисли се, после отвърна:

— Не зная, госпойце Лайла. — Каза го леко подигравателно. — Нищо особено — говореше, сякаш току-що е пристигнал от Алабама.

— Как така?

— Ами така. От година на година ме домързява все повече. Не ми се прави нищо, дето може и да не го правя. Писна ми да се мотая с това, дето не ми е работа.

При последните си думи обърна поглед към Капитана. Той само се усмихна. Джейми се почувствува по- добре. Ако е детектив, значи е разбрал какво иска да каже.

— Имаме едно предложение за теб — каза Лайла, — което се надяваме да те заинтересува.

— А, така ли? — възкликна Джейми. — Ами да го чуем.

Лайла го изгледа присмехулно, сякаш разбираше накъде вървят нещата, и продължи:

— Обясниха на Капитана, че за океанското пътешествие му трябва още един член на екипажа, и ние се надявахме, че може би ще приемеш предложението ни. Казах му, че си прекрасен човек.

Джейми улови нейното намигане. Поусмихна се. После не се сдържа, избухна в смях.

— Защо се смееш? — попита Лайла.

— Изобщо не си се променила. Шантавата Лайла! Все измисляш нещо шантаво. И затова дойде чак тук — да говориш с мен? Само за това ли?

— Да — тросна се тя и го погледна, нацупена заради отношението му към добрите й чувства. — Какво лошо има?

— Ох, Лайла — отговори той. — Доста път си била.

Загледа се в тях. Чудеше се откъде са се взели, че да му говорят така.

— Искаш да кажеш, че двамцата с тоя Капитан смятате да си седите на лъскавата яхта, да си пиете питието и да зяпате залеза, а аз да ви се кланям: „Да, сър, да, сър.“

— Нищо подобно — възрази Лайла.

— За какъв, по дяволите, ме вземаш? — ядоса се Джейми, че е дошъл чак дотук да им слуша приказките. И отгоре на всичко си въобразяваха, че са любезни с него. Обърна се към Капитана: — И за това ли дойдохте? Да си намерите евтин негър, който да ви слугува на яхтата?

Капитанът се направи, че не го чува. Сякаш думите отскочиха от него като от каменна стена.

— Идеята не беше моя — каза той.

— Тогава защо сте тук?

— Не зная — отговори Капитанът, — И аз се мъча да разбера. Капитанът се изправи.

— Имам работа. — Взе якето си и добави: — Ще уредя сметката на излизане. — На Лайла каза раздразнено: — Ще се видим по-късно.

Излезе. Лайла изглеждаше уплашена.

— Какво, по дяволите, искаш, Лайла? — попита Джейми.

— Каза, че нямаш работа — обясни тя. — Защо така го нагрубяваш? Нищо не ти е направил.

— Знаеш какво е намислил — каза Джейми.

— Изобщо не го познаваш — възрази Лайла. — Той е много добър човек и истински джентълмен.

— Е, ако си хванала такъв добър джентълмен, защо го домъкна тук? Ако си хванала свестен човек, дръж се за него, Лайла, защото нямаш друг шанс.

— Само се опитвах да ти направя услуга — каза Лайла.

— Що за услуга е това?

— Ами помисли. Какво според теб ще се случи, ако отплаваме до Флорида с него? Да не мислиш, че ще живее вечно?

Джейми погледна Дебелака, за да види дали е чул. Дебелака му отвърна със същия питащ поглед.

— Искаш да кажеш, че ще ти трябвам, ако той случайно се прекатури зад борда или нещо подобно? — заинтересува се Джейми.

— Да.

Джейми пак погледна Дебелака и после сведе очи. Поклати глава и се засмя. Продължи да размишлява.

После се обърна към нея:

— Понякога ми се струва, че съм лош, Лайла, и тогава идва някой като теб и ми показва как.

Заговориха за отминалото време. Мили заминала. Никой не знаел къде. Майнди се омъжила. Всичко било отвратително. „Нямаш представа колко гадно стана всичко“ — каза й той.

Лайла не слушаше. Искаше й се само да говорят за Флорида.

След като тя си тръгна, Дебелака попита:

— Откога я познаваш?

— Отдавна — рече Джейми. — Преди беше много свястна. Но никога не оставаше длъжна. А виж я сега докъде е стигнала — хванала се е с този дърт пръдльо. Дотук се е докарала. До него. Ядоса ме, без да съм й направил нищо. Сега да стои по-надалече. Толкова ми е писнало от тях! — продължи той. — Преди си мислех, че са върхът. Нали разбираш — ония паралиите с големите коли, с широките усмивки и страхотните дрехи. Сещаш ли се? Подплънки за раменете. Нищо друго. Любопитно ми беше какво става с тях и защо на всяка цена трябва да имат всичко — пари, яхти, кожи, подплънки, всичко.

— Защо?

— Защо? Защото ако изгубят големите пари, не им остава нищо. Под големите пари няма нищо. Никой! Кръгли нули! Вярвай ми! Ей това не им дава мира ден и нощ. Мъчат се да го прикрият. Ама ние го знаем. Въобразяват си, че са ни метнали. Да имат да вземат. Знаят, че имаме нещо, което те нямат. Идват и искат да ни го отнемат. Но не знаят какво точно е то и от това полудяват. Какво е това, дето не могат да ни го отнемат?

Дебелака се замисли докъде може да стигне яхтата.

— Чу ли какво каза тя? — чудеше се Дебелака. — Яхтата можела да стигне чак до Южна Америка.

После добави, че познавал един човек в Лонг Айланд, който купувал яхти без излишни въпроси.

— Колко ли струва яхтата му? — попита Дебелака. — Сигурно е приятно да си имаш такава голяма яхта. Можеш да стигнеш чак до Флорида. А във Флорида колкото щеш дрога. Всякакви видове. Познаваш ли го Белфорд? Ходи чак до Андрюс Айланд да го пренася. Доста парички могат да се изкарат. Ако отидеш с яхтата, ще скриеш дрогата и щом се върнеш, ще си я прибереш. Никой няма да усети. — Дебелака се