— Била съм — възрази Лайла. — Но много отдавна.
— Разведена си.
— Не.
— Още си омъжена.
— Не, убиха го.
— О, съжалявам.
— По-добре недей.
Пържолата беше опечена чудесно, но й трябваше още малко чер пипер. Лайла се пресегна, взе пипера, който беше до дъската за рязане, поръси мъничко върху пържолата и го подаде на Капитана.
— Беше отдавна — продължи тя. — Изобщо не се сещам за него.
— Какво работеше?
— Шофьор на камион. Повечето време беше на път. Не се виждахме често. После една вечер не се върна у дома и от полицията се обадиха да ми кажат, че е мъртъв. Това е всичко.
— И какво направи тогава?
— Получих застраховката. Направиха погребение, аз облякох черна рокля, нали знаеш как става, но вече не мисля за това.
— Защо не го обичаше? — попита Капитанът.
— Все се карахме.
— За какво?
— Ами ей така… Непрекъснато ме подозираше, че докато не си е вкъщи, му изневерявам.
— А ти изневеряваше ли му?
Лайла го погледна.
— Чакай малко… Като бях омъжена, си знаех, че съм омъжена. Не се занимавах с такива работи… Не ме вбесявай.
— Просто питам — каза Капитанът.
Лайла си взе още от салатата и добави:
— Изобщо не ме уважаваше.
— Защо се омъжи за него?
— Бях бременна — обясни Лайла.
— На колко години беше?
— Шестнайсет. Бях на седемнайсет, когато се роди момиченцето.
— Била си съвсем млада.
От питиетата преди вечеря настроението й беше приповдигнато. Помисли, че трябва да укроти топката, да внимава да не направи някоя глупост, както обикновено правеше, когато се напиеше. И без това се беше разприказвала прекалено.
Чувствуваше се замаяна. Забеляза, че лампата се люлее.
— Какво е това? — сепна се тя.
— Килватер — каза Капитанът. — Голяма вълна… Първата. След миг ще има и втора… ето я…
Втората беше по-висока, цялата яхта се разлюля, последва още една, по-слаба, и още една, и още… Всяка следваща беше по-слаба.
Капитанът се изправи и се качи горе.
— Какво става? — попита Лайла.
— Нямам представа. Не е шлеп… Сигурно по-голям кораб. Може би е от другата страна на моста.
Капитанът дълго стоя горе и се озърта. После се наведе да я погледне.
— На колко години е сега детето?
Лайла се изненада. Не очакваше въпроса.
— За какво ти е да знаеш?
— Обясних ти още преди да почна да питам.
— Умря.
— Как? — не се отказваше той.
— Аз го убих — отвърна Лайла.
Загледа се в очите му. Не й харесваха. Изглеждаше лош.
— Случайно, нали?
— Не го пових както трябва и то се задуши — обясни Лайла. — Беше много отдавна.
— Но никой не те е обвинил.
— Нямаше защо. Какво можеха да кажат… че не съм знаела как се прави?
Лайла си спомни, че още пази траурната рокля. Спомни си също, че през онази година й се бе наложило да я облече три пъти. На погребението на дядо й се стекоха стотици хора, защото беше свещеник; когато погребваха Джери, дойдоха много негови приятели, а за Дон не дойде никой.
— Не ме карай да се връщам към тези неща — помоли Лайла. Най-накрая се отпусна назад и спря да яде. — Питай нещо друго — каза тя, — примерно за колко време ще стигнем до Флорида?
— И после не си се омъжвала пак — продължи Капитанът.
— Не! Божичко, не! В никакъв случай! Никога вече. Да накараш някого да се ожени, значи да му изиграеш най-мръсния номер. Трябва да се откажеш от свободата си и всичко друго само за да правиш секс всяка вечер. Хората не се чувствуват щастливи от брака. Винаги търсят начин да се измъкнат. Не искаш ли още малко пържени картофи?
После добави:
— Искам само да съм свободна. Нали затова живеем в Америка?
Капитанът взе от пържените картофи, тя стана с чинията в ръка, приближи се до дъската за рязане и си сипа останалите картофи.
— Подай ми чашата си — каза Лайла.
Капитанът протегна ръка, Лайла пое чашата и я напълни с още лед от хладилния шкаф. Добави уиски и сода, после напълни и своята чаша. Видя, че бутилката вече е преполовена, и тъкмо в този миг чу трясък. Идваше отстрани на яхтата.
— Това пък какво е? — попита Лайла.
Капитанът поклати глава.
— Може би някой голям клон или нещо такова.
Той стана, мина покрай нея и излезе на палубата — Лайла усети, че яхтата се накланя от стъпките му на една страна.
— Какво е? — извика тя.
— Лодката.
След малко Капитанът добави:
— Никога преди не се е случвало… Ела горе и ми помогни да пусна фендери и да я вържа. Ще я качим утре сутринта.
Лайла отиде при него на палубата и загледа как той повдига два големи гумени фендера и ги връзва да висят откъм страната на лодката. Капитанът изчезна към другия край и се върна с голяма корабна кука. Лайла застана до него, а той посегна с куката да придърпа лодката към яхтата.
— Дръж — каза и й подаде куката.
Приближи се до големия шкаф при мачтата, извади въже и се върна. Хвърли въжето надолу към лодката, прекрачи перилото и започна да се спуска.
Лайла се огледа. Беше толкова тихо. Долиташе само шумът от колите по моста. Небето все още изглеждаше оранжево от светлините на града, но беше толкова спокойно, че човек никога не би предположил къде се намира.
Капитанът свърши работата, вкопчи се в перилото и се повдигна.
— Сетих се — рече той. — Сменя се посоката на прилива… За пръв път го виждам… Погледни останалите яхти. Помниш ли, че когато идвахме, всички бяха обърнати с носовете към моста? А сега са се извъртели обратно.
Лайла погледна — наистина яхтите гледаха във всички посоки.
— Сигурно след малко ще се обърнат с кърмата към моста — каза Капитанът и добави: — Топло е, да
