Отначало не беше чак толкова лесно, защото малцина си спомняха за малко момче с широкопола шапка. Стана по-лесно, когато момичето се събра с някакъв рус нехранимайко. За него си спомняха край пътя всички жени до една.
Симънс се питаше със злорадо удоволствие как ли ще реагира Колингууд на новината, че племенничката му е една малка курва. Ех, на негово превъзходителство можеше и да не му пука. Основната му цел беше да попречи тя да стигне до Лондон, където би могла да научи истината за баща си. Симънс разбираше добре, че Колингууд има основание да иска да попречи тъкмо на това.
Симънс загуби веднъж плячката си от очи, когато двамата поеха южно от Шефилд напряко през полето от един път към друг, но после отново откри следата. Сега двамата имаха само няколко часа аванс. По всяка вероятност момичето и неговият спътник са намерили подслон в някоя плевня или на място за преспиване във вид на кръг от един-два метра. С малко късмет може да ги открие още същата нощ.
Той се засмя дрезгаво. Птиченцето сигурно не е готово да се раздели с момчето си и да се върне в Дюрам, но това беше неизбежно. Симънс щеше да се справи и с двамата.
Благодарна, че са намерили приемливо място за пренощуване, Макси захвърли раницата на тревата и изтича до близката горичка да събере съчки. Когато се върна, Робин тъкмо се мъчеше да запали огън.
Той вдигна очи.
— Като се разгори добре, може да го наглеждате, докато отида да донеса вода за чая.
Тя пусна вързопа съчки и разкърши уморено рамене.
— Аз ще отида за вода.
— Ще го възприемете ли като смъртна обида, ако предложа да поотпочинете? Изглеждате капнала, а потокът е доста далеч.
Предложението му беше много примамливо.
— Но… аз не съм ви молила за специални привилегии.
— Зная го добре. — Тресчиците пламнаха, но той се изправи едва когато пламъците лумнаха високо. — Като се имат предвид ситните ви крачки, изминали сте три пъти повече път от мен. Тъй че мой ред е да донеса вода.
Макси се засмя и сякаш умората й изведнъж намаля.
— Непоклатим аргумент. Способен сте да продадете на човек под бесилото дори въжето, с което ще го обесят. — Тя се отпусна върху тревата и изу ботушите. — Ако честният труд не противоречеше на вашата философия, бихте могли да станете дори адвокат, за да представяте случаите еднакво добре от двете противоположни гледни точки.
Тя си свали шапката, извади фуркетите от косата и я разпиля с въздишка на облекчение по раменете. Ботушите, прибраната коса и яко превързаните гърди ужасно я притесняваха. Мисълта за гореща баня я накара да изстене от желание.
— Да сте следвал някога право? Понякога говорите като същински адвокат.
Робин й хвърли ужасен поглед.
— Всевишни боже, не, не съм. Не отричам, че нося вина за извършени от мен множество осъдителни неща, но си имам все пак известни принципи.
Макси се изтегна със смях върху тревата.
— Никога ли не можете да сте сериозен?
Настъпи тишина, а когато тя вдигна очи, той я гледаше с необясним израз на лицето. Когато забеляза, че го наблюдават, той се засмя и изрече с обичайния си небрежен тон:
— Колкото може по-рядко.
Той взе тенджерите и пое към потока.
Макси затвори сънливо очи и се съсредоточи върху шумовете и миризмите наоколо си. Чуруликащите призиви на птиците. Тихото шумолене на листата. Сладкият дъх на орловия нокът. Усети се едно с природата. Безкрайно доволна.
Заслушана във вятъра, тя заспа.
Когато стигна до потока, Робин реши хубавичко да се измие. При което помисли и за спътничката си. От самото начало му беше ясно, че лицето й е хубаво с екзотична красота, а също, че умът й сече като бръснач. Но по-късно установи с известна изненада, че освен това притежава и нещо от чертите на вещица.
Или може би нещо я сближава със светица? По друг начин не можеше да си обясни епизода, в който тя се опита да го научи на наивност. Беше се оставил тя да го ръководи, а после установи смаян, че е възможно човек да почне да възприема света наоколо си както никога преди.
Това се оказа много успокояващо и той бе почувствал Макси много близка. Беше помислил дори отново да я целуне, по съвсем пристоен начин, разбира се.
Но после нещо го бе запратило от това състояние на отпуснатост в миг на ужасна паника, сходна с кошмар наяве. Може би не е създаден за наивност. Епизодът беше крайно интересен, но такъв, че той просто не можеше да позволи да се повтори. Беше по-лесно да живее час след час, да се радва на присъствието на Макси и да изживява мига, както не го бе правил от повече от десетилетие.
Пращенето на клони под тежки стъпки прекъсна разсъжденията му. Погледна към поляната и видя висок тромав мъж да идва откъм противоположната страна.
Като зърна Макси, мъжът се усмихна доволно.
— Тук сте била, значи, госпожице Колинс. Крайно време е да се приберете у дома.
Макси подскочи и седна. Очите й се присвиха.
— Виждала съм ви в дома на чичо — каза тя с равнодушие, достойно за възхищение. — Кой сте вие?
— Казвам се Нед Симънс и вашият чичо ме изпраща да ви върна вкъщи — каза той и пристъпи по-близо към плячката си.
Тихо, но бързо Робин пое по обратния път така, че да е зад гърба на лондончанина, ако се наложи да го нападне.
Макси се надигна бавно и изгледа набития мъж много зорко, както териерът бик.
— Нямате никакво право да ме принуждавате да се върна при чичо — заяви тя и се дръпна по чорапи от него. — Той не ми е настойник, пък и не съм извършила престъпление.
— Не ми създавайте затруднения, госпожице — каза примирително Симънс, — в противен случай ще се видя принуден да ви завлека при най-близкия шериф и да го осведомя, че сте откраднали една карта и храна. Но чичо ви сигурно ще ви прости, ако сте добро момиче и дойдете с мен в Дюрам. — Той протегна ръка към рамото й. — Къде е елегантният ви спътник? Да не би да ви е изоставил и да е офейкал?
Това, че докосна Макси, се оказа грешка. Тя се дръпна мълниеносно от ръката му и в същия миг го удари между краката. Робин неволно се присви одве. Симънс трябваше да се смята щастлив, че тя не беше обута.
Мъжът също се преви одве.
— Ах ти, мръсно малко… Последвалата псувня беше ужасно вулгарна и Робин се зарадва, че беше изречена на тарикатски език, който Макси навярно не разбираше. Като продължаваше да ругае, лондончанинът бръкна в дрехата си и извади пистолет.
Преди да успее да стреля, Макси се хвърли отгоре му и посегна към оръжието. Тежестта му я накара да изгуби равновесие и двамата се стовариха върху тревата.
Тя вече отново беше на крака, докато Симънс още си поемаше замаяно дъх. Неприятното щракане, с което се натиска спусъка на пистолет, изпълни полянката.
— Бих предпочела да не използвам това нещо, господин Симънс — рече тя с опасно тих глас, — но предпочитам да стрелям, не и да ви последвам. Затова да ви видя гърба, изчезвайте!
Симънс я зяпаше ядосан.
— Я пусни това нещо, малка уличнице, или ще съжаляваш, че си се родила.
Беше направил може би смъртоносна грешка, подценявайки Макси. Със съзнанието, че тя е способна да убие мъжа, ако не се намеси, Робин изтича на полянката тъкмо в мига, в който тя вдигна пистолета и се прицели.
Тъй като беше точно зад едрия лондончанин, Робин не знаеше дали Макси е забелязала маневрите му.
