С надеждата, че тя ще стреля достатъчно високо, той скочи напред, падна и награби Симънс за краката. Двамата се стовариха на тревата в мига, в който куршумът изсвистя над поляната.
— Мръсно, коварно псе! Ще ви науча аз вас как се напада мъж изотзад! — изрева Симънс и се обърна към новия си противник.
Този мъж от покрайнините на Лондон се биеше и ловко, и брутално, но Робин се радваше на предимството на изненадата. Държеше в ръка и чепата тояга, която придаваше на ударите му допълнителна сила.
Яко улучване по брадичката накара Симънс да се олюлее назад, но после той вдигна ръка към рамото на Робин. Награби Робин за яката и се опита да притегли по-дребния мъж колкото може по-близо до себе си, за да му нанесе по-як удар.
Въпреки опасността да му разкъсат ризата до пъпа, Робин се отскубна. Той се престори, че запраща як удар в лицето на лондончанина, а после използва отбранителното му движение, за да стовари юмрук в стомаха му.
Симънс се смъкна с широко отворени очи на земята. Робин го обърна ловко по корем и изви дясната му ръка на гърба така, че за малко не я счупи.
— Елегантният спътник е все още тук — изсумтя той. — Трябваше да сте по-предпазлив.
Симънс беше толкова благоразумен, колкото и чувствителен на болка. Той почна така диво да удря наоколо си с лявата ръка, че за малко да се освободи. Робин се наведе, посегна към шията му и упражни на определено място огромен натиск върху артерията. Симънс издаде клокочещ звук, изпъна се за кратко, а после изпадна в благотворно безсъзнание.
Макси отпусна пистолета.
— Този трик е наистина впечатляващ — каза тя с малко несигурен глас. — Можете ли да ми го преподадете?
— В никакъв случай. Много е опасен, защото може да причини смърт или трайни увреждания, ако се натиска прекалено дълго. — Робин обърна Симънс по гръб и му завърза ръцете със собствената му кърпа. — Да не говорим за възможността следващия път да го изпробвате на мен, ако направя нещо, което ви ядоса.
— Приемам, че е много мъдро от ваша страна — съгласи се Макси. — Загубя ли самообладание, не мога за нищо да гарантирам.
— Вече го забелязах — отвърна сухо Робин. — Искахте да го убиете, така ли?
— Не, въпреки че ме сърбяха ръцете. — Тя донесе ботушите си и ги притисна към гърдите. — Целех се в ръката му, за да го откажа с лека рана от намеренията му. — Тя хвърли с треперещи ръце пръст върху огъня. — Мисля, че и двамата сме на мнение, че трябва да изчезваме час по-скоро оттук.
Маркиз Уолвърхемптън тъкмо размисляше навъсено, че ще е добре да си отпочине в Блит, когато каретата му изведнъж спря. Той надникна през прозореца и видя, че кочияшът му разговаря с някакъв набит, доста поочукан мъж, който куцукаше по пътя редом с тях.
Гайлс слезе.
— Случило ли ви се е нещо?
— Нападнаха ме и ме ограбиха — измърмори навъсено мъжът. — Освен това ми откраднаха коня. — След като хвърли поглед на короната на вратичката на каретата, добави, като се мъчеше да е колкото може по-учтив. — Дали ваше благородие ще можете да ме откарате до близкото селище?
— Разбира се. — Гайлс пусна непознатия да се качи пръв, качи се и той и си помисли, че пътищата са много по-несигурни, отколкото беше предполагал. Той запали лампата в каретата и извади манерка с бренди. — Както виждам, спечелил сте си хубава синина на окото — установи той и наля на госта великодушна порция.
— Не ми е първата.
Гайлс огледа якото тяло на мъжа.
— Напълно ви вярвам. Боксьор сте, нали, или греша?
— Бях. Казвам се Нед Симънс, но на ринга се изправях с името Убиецът. — Приятно трогнат от проявения към него интерес, той изля коняка в гърлото си. — Да сте присъствали на някой от двубоите ми?
— Съжалявам, не съм много добре запознат с бокса, но мой приятел беше заложил веднъж доста тлъстичка сума на вас и беше спечелил. — Гайлс се ровеше в паметта си. — Когато победихте Гейм Чикън в деветнайсет рунда, доколкото си спомням.
— В двайсет и един рунда. Леле, беше най-готиният кютек в целия ми живот.
— Това значи, че днес трябва да са били събрани доста много мъже, за да успеят да ви накарат да коленичите.
Забележката се оказа грешка. Симънс изригна ураган от псувни и проклятия, всичките с една и съща цел — да убеди, че е бил победен против всички правила на честния юмручен бой по много непочтен начин. Гайлс го слушаше доста разсеяно, докато думите „сламено рус елегантен тип“ събудиха любопитството му.
— Но русият мъж трябва да е бил някое много яко момче — каза Гайлс подчертано разсеяно.
Симънс видимо потрепери, защото трябваше да признае твърде неприятна за него истина.
— Ами, беше по-скоро жалко джудже, ама ги приказваше едни, като по книга — призна си после неохотно. — Никога не бих предположил, че е толкова добър борец. Пък и никога нямаше да ме повали, ако не беше ме нападнал изотзад и ако онази женска не беше насочила пистолет към мен.
Гайлс сподави усмивка. Значи Робин и покровителстваната от него невинност са минали наскоро оттук. Освен това, изглежда, споменатата ужасно прилича на леля си.
— Но защо ви нападнаха тези двамата?
Лицето на Симънс се затвори като мида.
— Повече не мога да ви кажа. Строго поверително.
Гайлс тъкмо разсъждаваше дали да изкопчи срещу пари още сведения от този мъж, когато отвън долетя цвилене на кон.
Симънс надникна през прозореца.
— Това е моят кон. Проклетото копеле, изглежда, не е знаело добре да язди. Мога само да се надявам, че си е строшил врата, когато кобилата го е хвърлила.
Маркизът не беше зървал през живота си кон, който да може да хвърли неговия брат, още по-малко кранта като тази отвън. Робин сигурно е пуснал животното на свобода. Слава на бога, че не е обогатил списъка на прегрешенията си и с конекрадство.
Хванаха коня, вързаха го отзад и каретата продължи пътя си до близкия, град.
Там Гайлс остави Симънс по негово желание пред една повече от жалка гостилница. Той самият отседна в най-добрата, която Уъркшоп можеше да предложи. Ех, не можеше, разбира се, изобщо да се сравнява с Уолвърхемптън, но разполагаше поне с чисто спално бельо.
Когато задряма, не сънува нито бегълците, нито възможните скандали, а лейди Рос, тази наистина главозамайваща амазонка.
Симънс вече беше работил в тази част на страната и си намери само за час нов пистолет и достатъчно много мъже, които да му помогнат в преследването.
Когато малко по-късно вече налагаше синината около окото с къс сурово месо и се наливаше с огромно количество местна бира, той си мислеше за русия фукльо, който му беше налетял изотзад. Колингууд сигурно би се възпротивил на племенницата му да й се случи нещо лошо, но нищо на този свят не можеше да възпре Симънс да нашари яко задника на оня със сламената коса.
8
Изгубиха близо час, докато намерят една изоставена плевня. Ако бяха останали да лагеруват на предишното място, Макси щеше да сготви малко зеленчуци с шунка, но при дадените обстоятелства трябваше да се задоволят с хляб и сирене.
