интересния предмет на този свят.
— Ами ако тя се отнесе с презрение към мен. Какво тогава?
— Тя не може да се отнесе с презрение към теб. — Той покри пръстите й с длан. Те се свиха от неговото докосване, но Макси не ги отдръпна.
— Твоят въпрос гласи по-скоро, дали те предпочитам пред нея. — Той засили натиска си върху нейната ръка. — И отговорът е да. Дори ако Маги би проявила глупостта да се намеси, тя не би имала успех. Само от твоята воля зависи дали да се разделим, или не.
Макси затвори очи, калейдоскоп от чувства премина по лицето й. Неспособен да продължи да стои на разстояние от нея, Робин пристъпи крачка напред и я взе в прегръдката си.
Неспособна да се съпротивлява и сякаш изтощена докрай, тя скри лице на рамото му. Колкото и яростни да бяха вербалните им конфликти, на равнище телесен допир между тях цареше единствено пълна хармония. Той я прегръщаше силно и се надяваше, че прегръдката ще успокои и нея, както беше подействала благотворно и на него.
— Какви други изненади си приготвил за мен? — попита тя изведнъж, без да вдига глава.
Той се позамисли.
— Ами аз не съм беден. Собственик съм между другото и на Ръкстън.
Тя вдигна глава и в очите й проблесна престорен ужас.
— Искаш да кажеш, че откраднахме собствените ти коне? — Когато той кимна, тя добави укоризнено: — Като си спомня какъв страх брах, и сега ми призлява.
— Нали ти казах да не се притесняваш.
— Херцогинята има право. — Гласът на Макси звучеше сериозно, но в ъгълчетата на устните й трепкаше усмивка. — Ти си наистина невъзможен човек.
— Признавам си вината — въздъхна той дълбоко. — Но не можах да не се поддам на изкушението да се представя за друг.
Макси го погледна сериозно.
— По този въпрос ще трябва да си поприказваме по-подробно, но вече не тази вечер.
— Добре, защото и аз едва ли ще съм в състояние. По всяка вероятност всичко зависи от твоето решение дали ще пожелаеш да се омъжиш за мен, или не. — Думите бяха произнесени сякаш между другото, но Робин затаи дъх. Той трябваше да знае дали събитията от последния час са я разгневили дотолкова, та бракът с него да й се е видял невъзможен.
Тя поклати глава.
— Не зная, Робин. Ние сме всъщност много по-далеч един от друг, отколкото предполагах. — Тя вдигна ръце и се заигра с ревера на дрипавото му палто. — Не зная нито дали съм подходяща за твоя английски свят, нито дали изобщо имам желание да се нагодя към него.
— Ние сме си по-близки, отколкото го осъзнаваш, а този английски свят, както го наричаш, не е единствената възможност. — Той я целуна по косата. — Но и затова не му е времето да говорим сега. — Важно е само, че не ми казваш веднага не. — Той се усмихна леко. — Благодаря ти, че не ме улучи с порцелановата фигурка. Въпреки че наистина си го заслужавах. Бях невероятно глупав.
— А пък аз трябваше да си укротя темперамента — призна си плахо Макси. — Мога само да се надявам, че статуетката не е предавана от поколение на поколение семейна ценност…
Вратата се отвори и херцогиня Кандовър влезе в салона. Като видя, че гостите й се прегръщат, понечи веднага да се оттегли.
— Моля да ме извините, но, изглежда, не сте чули, че почуках.
— Това не е причина веднага да избягаш. — Робин се откъсна бавно от Макси. — Ние се споразумяхме за примирие.
— Току-що получих съобщение от Рейф, че ще може да излезе от Уестминстър по-рано, отколкото е предполагал. Какво ще кажете да вечеряме след около час? Вашата компания би ми доставила огромна радост, но ако сте много уморени, мога да наредя да качат яденето в стаите ви.
Макси погледна Робин, после отговори:
— С удоволствие, ваше превъзходителство, но трябва да ви предупредя. Нося си само една рокля, а след пътуването тя едва ли ще е много за пред хора.
— Моята камериерка може да я изчетка и да я изглади. — Погледът на Маги се спря на парчетата пред камината. — Колко се радвам! Строшили сте тази ужасна скулптура — Лаокоон.
Макси пламна цялата.
— Ужасно съжалявам. Стана само по моя вина. Ще се постарая колкото може по-скоро да я възстановя.
— В никакъв случай! — Херцогинята се усмихна смутено. — Фигурката беше сватбен подарък от братовчед на Рейф, който не криеше, че е против женитбата ни. Трима души, обгърнати от змии наистина не са приятен подарък, съгласна сте, нали? Нарочно сложих фигурката на ръба на масата, с надеждата, че някое от слугинчетата ще я събори, без да иска.
Макси се разсмя весело.
— Ако в дома ви има още нещо, което предпочитате да видите на парчета, ще се радвам да ви направя удоволствието.
— Разбрахме се! — Херцогинята тръгна към вратата. — Да ви покажа ли сега стаите ви? Имате още време за една баня или ако предпочитате, малко сън.
Макси последва с решителен израз на лицето херцогинята нагоре по стълбата. Представата, че Робин и тя биха могли да уредят личните неща, които ги разделяха, беше достатъчно трудна. Сега се бе озовала в един чужд, непознат свят, в който само малцина биха я приели на драго сърце. Колкото по-скоро разбере дали ще може да живее в него, толкова по-добре.
21
Макси тъкмо беше излязла от луксозната баня, когато херцогинята й прати своята камериерка- французойка. Мари Лавал не изрази естествено ни най-малко недоволство от толкова необичайната гостенка и все пак на лицето й беше изписана мъка, когато подаде на Макси току-що изгладената рокля. Но свободният френски на Макси, въпреки че беше с лек канадски акцент, й спечели много бързо симпатиите на Мари.
Макси се напъха в простичката бяла муселинена рокля, после седна търпеливо пред огледалото, за да може камериерката да среши и закрепи черната й коса на елегантен кок на тила. Резултатът беше повече от добър. Въпреки това Макси хвърли още веднъж нервен поглед в огледалото, когато един лакей дойде да я отведе в трапезарията. Последва го все пак с високо вдигната глава надолу по стълбата.
Робин и херцогинята бяха събрали златокоси глави и нещо си бъбреха. И неговият вид се беше променил през изминалия час с помощта на чиста риза и вратовръзка, заети по всяка вероятност от гардероба на херцога. Беше толкова естествен и непринуден, че Макси пак стана нервна. Неговото място може и да беше в дома на един херцог, но какво ли търсеше всъщност тя тук?
Робин я чу да влиза и вдигна глава. Сините му очи просияха. Той стана, приближи се към нея и прошепна:
— Изглеждаш наистина очарователно.
Макси се изчерви леко, но възторженият му поглед я стопли до връхчетата на пръстите на краката.
— Много мило от твоя страна, но тази рокля нямаше дори в Бостън да е на мода, да не говорим за Лондон.
— Позволи ми да ти кажа, че мъжете се интересуват много повече от общото впечатление, отколкото от модни тънкости. А в твоя случай това впечатление е главозамайващо. — Той я хвана под ръка и я заведе до едно кресло. — Впрочем аз може и да не съм обективен, но нали за пръв път те виждам в рокля.
Възхищението и закачката на Робин помогнаха на Макси да се отпусне дотолкова, че вече можеше да участва съвсем непринудено в разговора. Херцогинята носеше като Макси съвсем семпла рокля, давайки по този начин още едно потвърждение за своята тактичност. Освен това Робин, изглежда, й беше казал нещо за въздържателството на Макси, защото й сервираха лимонада, докато другите двама пиеха шери.
Когато вратата се отвори, херцогинята хвърли леко сърдит поглед към часовника върху камината. Макси
