— Ех, не всички бяха такива. В някои домове не ме приемаха само като досадно приложение. Никога не казах на татко за чутия разговор. Макс много харесваше тези вечери. Нямаше да е хубаво да му ги отнемам.
Натискът на ръката на Робин се засили.
— Тази госпожа Лодж трябва да е била някоя лицемерка, но нейната неприязън може да е била предизвикана и от обичайната завист на някои застаряващи дами към млади и привлекателни жени.
Тя присви устни.
— Наистина ли го мислиш?
— Много се съмнявам госпожите в Бостън да са по-различни от тези в Лондон. Като оставиш настрана расовите предразсъдъци, ще получиш точно онова, което всяка завистлива матрона може да избълва за хубаво и младо момиче.
— Сигурно имаш право. Госпожа Лодж имаше три дъщери с някак разплути лица и изобщо без талия. — Макси се засмя високомерно — неочаквано бе успяла да освободи съзнанието си от случка, която я измъчваше тайничко от години. — Защо виждаме винаги само треската в окото на другия, но не и гредата в собственото си око?
— Природен закон, както това, че слънцето изгрява на изток, а ябълките падат от дървото на земята, а не излетяват в небето. — Той видя, че Макси си е възвърнала доброто настроение и отдръпна ръка. — Предполагам, че ще искаш още утре да отидем до хана, в който е починал баща ти.
Макси искаше да кимне, но се възпря. Беше прекосила почти цяла Англия, за да намери отговор на съмненията си, а сега въпреки това се боеше от истината.
Страхува ли се от това, което ще разбере? Или се бои, че после ще трябва да вземе решение за Робин? Тя го обича, той иска да се ожени за нея. Всъщност би трябвало да е съвсем просто, но не беше.
— Дали няма да е по-добре да посетя най-напред леля Дездемона. Тя се е срещала няколко пъти с баща ми. Сигурно може да ми разкаже нещо за заниманията му.
Робин кимна.
— Да дойда ли с теб или предпочиташ да помолиш Маги да ти даде някоя камериерка, която да те придружи?
Макси направи гримаса.
— Тези правила на добро възпитание са ужасно притеснителни. Но щом крехко цвете като мен явно не може да прекоси дори в карета града без придружител, предпочитам да дойдеш ти. Освен това ще си много по-полезен, в случай че леля Дездемона се покаже по някакъв начин неприятна.
— Това доказателство за доверие естествено много ме радва — увери я Робин. — Искам само да те помоля да не тръгваш още в зори. Искам да посетя преди това банкера си и своя шивач. Поръчах си няколко нови костюма. Ако имам малко късмет, може още да не са ги изпратили в Йоркшир. — Той погледна весело протрития ръкав на палтото си. — Няма да ми е трудно да се разделя с тази дреха.
— Може ли да го взема? Свързвам с това палто някои много приятни спомени.
— Когато пожелаеш. — Робин се поколеба. — Ще позволиш да ти поръчам една-две нови рокли? Фактът, че разполагаш с една единствена рокля, може да се окаже тук доста неприятен.
— Навярно си прав — отвърна тя не твърде ентусиазирано. — Но не искам да си пилея времето с проби.
— Едва ли ще е необходимо. Камериерката на Маги може да ти вземе мерките. — Погледът му обгърна с възхищение фигурата й. — Роклята ти наистина е семпла, но кройката е превъзходна и ти стои чудесно.
— Много благодаря, сама си я уших. Липсата на пари разгръща най-невероятни таланти. — Тя вдигна ръка и сподави прозявка. — Май съм уморена. Денят беше напрегнат.
— Ще се чувствам много самотен — прошепна бързо Робин.
Погледите им се срещнаха. Едва миналата нощ бяха станали любовници, а тази заран бяха приветствали новия ден като богове на плодородието — голи и без капка срам. При спомена за това Макси усети как в нея се надига бурно желание.
Робин изпитваше същото. Вена на гърлото му затуптя ускорено, когато добави тихо:
— С удоволствие бих те целунал за лека нощ. Но ще свърши с това, че ще те понеса по стълбата и няма да те пусна от прегръдките си чак до утре.
Макси се опита да се усмихне.
— Толкова много не бива да си позволяваме. Би означавало сериозно нарушение на гостоприемството.
— Тук никой не дебне по коридорите. — Той протегна пръсти и докосна леко дланта й. — Можем да прекараме заедно нощта, без някой да забележи.
Сърцето на Макси заби учестено, докато той описваше с връхчето на пръста си малки страстни кръгчета върху нейната длан. Тя погледна ръцете си. Дори най-докачливият бранител на добродетелта едва ли ще е шокиран, ако забележи това докосване, и все пак то я възбуждаше. Толкова силно, че й се струваше — готова е да свали роклята си пред всички.
Пръстите му продължиха милувката — докоснаха китката, погалиха пулса и я възбудиха до краен предел. Макси преглътна, готова да се съгласи на всичко.
— Може ли да дойда по-късно при теб? — прошепна той страстно.
Изпълненият му с желание поглед я обгръщаше от глава до пети. Те бяха любовници, познаваха много добре телата си и той умееше с ловкостта на крадец да прониква в замъка на нейната страст…
Тази представа я накара да изпита желание високо да се разсмее и това сякаш скъса въжето, с което я беше вързал.
— Прощавай, но мисля, че няма да е никак добре да спим в този дом в едно легло.
Искаше, разбира се, да каже — в дома на Маги. Робин затвори очи и изразът на лицето му се промени, то сякаш се вкамени. Когато я погледна пак, беше почти безразлично.
— Разбира се, че ще появя разбиране за чувствата ти, дори въпреки волята си.
Тя понечи да тръгне, но пак спря.
— Нали няма да сънуваш кошмари, ако останеш сам?
— И да се случи, сигурно няма да са толкова страшни като твоите в миналото. — Той й се усмихна толкова нежно, че тя се усети сякаш целуната. — Ти беше права — пороците стават по-поносими, ако има с кого да ги споделяш.
Макси пожела лека нощ на домакините и си каза, че за Робин ще е лесно да използва нейната загриженост, за да я примами в леглото си. Въпреки опасния си чар и разни съмнителни способности, той беше и почтен мъж.
Когато го осъзна, перспективата за самотна нощ стана по-поносима.
Херцог Кандовър четкаше дългата руса коса на жена си. С полузатворени очи тя се бе отметнала доволна назад. — Какво ще кажеш за приятелката на Робин?
Той се усмихна.
— Харесва ми. Робин обясни ли ти как тъй се изправиха изведнъж на прага ни?
— Не подробно. — После добави: — Иска да се ожени за нея.
— Наистина? — Ръката на Рейф замря. — Но той едва ли я познава от много време.
— Какво значение има това? Аз нали исках да се омъжа за теб още вечерта, когато се запознахме.
— Никога не си ми го казвала. — Рейф се усети някак абсурдно зарадван и продължи да я реши.
— Излишно беше да ти повдигам още повече самочувствието — каза жена му и подскочи със силен смях, защото той я погъделичка по ребрата.
— Тя е наистина необикновена — констатира Рейф. — Интелигентна, оригинална, многостранна. Всъщност двамата с Робин много си приличат. Освен това тя е по неподражаем начин много, много хубава.
— Знаех, че това веднага ще привлече вниманието ти — отбеляза докачено херцогинята.
Рейф се ухили.
— Предпочитам русокоси жени. — Той остави четката и се залови да масажира врата и раменете й. — Не те ли притеснява да го виждаш в компанията на друга жена? Според мен е малко изненадващо, че я доведе тук.
