— Моля те, Дездемона, ако нямаш нищо против, би ли могла… би ли могла да ми разкажеш за срещите си с Макс, преди той да умре?
Като видя сериозния израз на лицето на племенницата си, Дездемона подозря, че това ще да е била истинската причина за пътуването й до Лондон. Макс много обичаше дъщеря си и явно е било взаимно. Тя сигурно ужасно се измъчва, задето баща й е починал сам и толкова далеч от нея.
— Разбира се, че нямам нищо против да ти говоря за него — каза тя и се отпусна с тъжна усмивка на облегалката на канапето. — Толкова се радвах да видя отново Макс. Когато замина за Америка, бях още дете, но той ми пишеше чудесни писма. — Тя се усмихна. — Да не забравя — мога да ти върна златния му часовник. Намерили са го у един убит пладнешки разбойник.
Думите й предизвикаха оживени обяснения и от двете страни. След като случилото се бе подробно обсъдено, маркизът стана.
— Сигурен съм, че двете дами трябва да си разкажат още много неща. Ако нямаш нищо против, Робин, можеш да предоставиш на госпожица Колинс каретата си. Аз с удоволствие ще те откарам, където пожелаеш.
Робин хвърли бърз поглед към Макси. Тя кимна. След продължително сбогуване двамата мъже напуснаха дома и се качиха в каретата на Гайлс.
— Та къде искаш да отидеш сега? — попита Гайлс брат си.
— Откарай ме в Уайтхол, ако обичаш. Следобедът ми е свободен, та с удоволствие ще посетя някои стари колеги. — Робин се облегна на възглавниците и се усмихна на брат си. — Както гледам, лейди Рос май доста те е изтормозила.
— Не повече отколкото нейната племенница теб. Тъй като нейна милост заплаши всички Андървиловци без изключение, реших да ви открия преди нея, с надеждата да предотвратя някой скандал или дори твоето арестуване. — Гайлс сложи шапката си на седалката. — Онзи Симънс успя ли все пак да ви спипа?
Робин смръщи чело.
— Да, в Маркет Харбъроу. Но ти откъде знаеш за него?
— Ами аз прибрах това момче недалеч от Блит. То лекуваше раните си и бълваше гняв и жажда за мъст срещу жълтокосия нахакан префърцунен хлапак, който го бил докопал изотзад.
— Естествено, че го нападнах изотзад, та момчето е все пак два пъти по-едро от мен — отвърна Робин с необорима логика. — Джентълменски борби могат да се окажат опасен лукс — поне това успях да науча с течение на времето.
— Предполагам, че това е момчето, което лорд Колингууд е пратил по дирите на госпожица Колинс, нали?
— Точно така. — Робин вдигна рамене. — Тя не искаше да се връща.
— Очевидно. Симънс твърдеше, че се била целила в него с пистолет.
— Животът в лесовете на Новия свят се различава съществено от този в лондонските салони, затова тя е свикнала да решава проблемите с известна прямота. В Маркет Харбъроу трябваше например да я спра да не забие на Симънс нож в ребрата. Когато се запознахме, с голяма мъка можах да я придумам да приеме компанията ми, защото тя реши, че ще съм й безполезен.
— Тя едва ли е първата, направила тази грешка — засмя се маркизът. — Мис Колинс дори не оправдава моите очаквания. При първата ми бурна среща с лейди Рос възразих на твърдението й, че си опасен съблазнител с контрааргумента, че тя и нейната племенница са направили съзаклятие, за да те хванат в мрежите си.
Робин се разсмя високо.
— Човек, който познава Макси, не би си го помислял и насън. Нейният подход е фронтална атака посред бял ден и никакви неочаквани, коварни засади. — Той погледна крадешком брат си. — Помолих Макси да се омъжи за мен. Ще имаш ли някакви възражения, ако приеме?
Гайлс вдигна вежди.
— Би ли имало смисъл? И двамата сте достатъчно пораснали.
— Твоето неодобрение не би ме спряло, разбира се, да се оженя, но предпочитам стократно да я приемеш в лоното на семейството. Тя не е получавала всеки път признанието, което заслужава. — Робин млъкна за миг, зает да дърпа усърдно ръкава на дрехата си, която му стоеше като излята. — Мисля, че е време да се заседя на едно място и да се поуспокоя.
Гайлс се засмя.
— Не съм сигурен дали женитбата за едно дребничко момиче, което има смелостта да пресече пеш цяла Англия, да нападне професионален бияч и да вечеря с херцогиня, е тъкмо онова, което наричаш „поуспокояване“. Но както и да е — имаш благословията ми. Вие двамата навярно чудесно си подхождате. Младата дама се колебае?
— Има известни съмнения — ухили се Робин. — Но ще използвам целия си легендарен чар, за да я склоня.
23
Когато се прибра в Кандовър хаус, Макси установи с облекчение, че Робин още не се е върнал. Това означаваше, че в хана, където беше умрял нейният баща, ще могат да отидат едва на другия ден.
С всеки изминал час Макси се боеше все повече от онова, което можеха да научат там. Според думите на Дездемона по време на престоя си в Лондон Макс правел впечатление на нервен и напрегнат. Струваше й се твърде вероятно той да се е оплел в някоя опасна авантюра, завършила с катастрофа.
От Дездемона Макси остана възхитена. Най-сетне намери английска роднина, с която се почувства истински свързана. Баща й неведнъж й беше повтарял, че тя му напомня малката му сестричка. Сега Макси разбра защо: независимо от разликата във външността, двете жени много си приличаха. Според тесногръдите представи на английското общество нейната леля може да беше своеволна ексцентричка, но Макси не се съмняваше, че Дездемона би се оправила чудесно и в далечна Америка.
Братът на Робин също се оказа приятна изненада. Маркизът не приличаше външно ни най-малко на Робин, но имаше същата бърза усмивка и толерантните разбирания на брат си. Освен това, въпреки необичайния й произход, той се бе държал много мило с нея. Може би нямаше да възрази тя да влезе в аристократичното семейство Андървил.
Вече в стаята си, Макси отвори гардероба, за да окачи наметалото, и замръзна изненадана. През малкото часове, откакто Робин настоя да попълни гардероба й, бяха доставили вече четири рокли и подходящите обувки. Освен тях откри по полиците на гардероба най-различни аксесоари като ръкавици, чорапи и шалове.
Макси свали шапката и извади най-елегантната рокля, вечерна от аленочервена коприна, което щеше чудесно да подчертава нейния тен. Отказа се да изпробва една от роклите. Като се имат предвид обединените способности на Робин и Маги, всички щяха несъмнено великолепно да й стоят. През шпионското си време двамата трябва да са били непобедим тим.
Макси затвори с лека усмивка гардероба. Робин нямаше нужда дори да е до нея, за да я отвлече от мислите за баща й. Но сега тя отново потъна в тях.
Беше безкрайно примамливо да приеме предложението му за женитба, преди да е размислил. Но тя не можеше да се освободи от неприятното съмнение, че най-голямото й предимство е, че за разлика от първата любов на Робин, тя е на разположение. Ако Макси не обичаше Робин, двамата щяха може би да успеят да водят много хармоничен съвместен живот и всеки да се наслаждава без особени конфликти на присъствието и на тялото на другия. Дори да не достигнат висините на брак по любов, щяха да избегнат и неговите провали.
Но понеже го обичаше, неравностойността на чувствата щеше да се прояви с унищожителна сила. Животът с Робин би се превърнал в бавна смърт заради неотслабващото съзнание, че я е избрал най-вече защото се е оказала до него през една нощ, когато е сънувал лоши сънища.
Тя си разтри уморено слепоочията. Докато Робин не пожелае да се ожени за нея, Максима Колинс, американска метиска и прочее, като за истинска лейди, ще е неразумно да приеме предложението му. Освен това, ако тя се върне в Америка, той сигурно много скоро ще я забрави.
Вече в лошо настроение, реши да се огледа за нещо, което да я отвлече, преди да си го изкара на
