ви повтаряла, че в цял Лондон няма жена, чиято фигура да може да се сравни с вашата.
Дездемона се изчерви силно, а камериерката й продължи:
— Отдавна си мисля, че кафявата копринена рокля само с някои малки поправки ще стане направо великолепна. Но не бива да губим време.
Преди господарката й да успее да се откаже, Сали хвана Дездемона за ръка и я повлече към стълбата.
— Когато в онзи мрачен ден се озовах изхвърлена без препоръки на улицата, сигурно щях да умра от глад или да се предлагам за пари, ако вие не се бяхте решили да ме вземете. Оттогава чакам възможност да ви засвидетелствам огромната си благодарност. Тази вечер ще бъдете неотразима или името ми да не е Сали Грифин.
Сякаш против волята си, Дездемона позволи на камериерката да я увлече. Ако даде на Сали пълна власт, това можеше да завърши катастрофално, но непретенциозен и скучен резултатът нямаше да е в никакъв случай.
Тя нали тъкмо това не искаше да стане: Гайлс да се почувства отегчен.
24
Мари Лавал помогна на Макси да се облече, направи й и фризура, а след това се посвети на тоалета на херцогинята. Жалкият резултат от обстоятелството, че една камериерка трябваше да се погрижи за две дами, беше, че на първата дама й остана достатъчно време, за да се отдаде на нервите си.
Макси си даваше сметка колко е глупаво да се тревожи чак толкова за някаква най-обикновена вечеря. Дали щеше да съумее да мине през това изпитание, без да изложи себе си или Робин, също не беше най- важното. Смъртта на баща й и неизбистрените отношения с Робин бяха далеч по-важни. Въпреки това тя се разхождаше неспокойно из стаята и си мърмореше отново и отново съвета на херцогинята:
— Не бива в никакъв случай да се извинявате за онова, което…
Почукването на вратата й донесе облекчение. Макси предположи, че навярно Мари Лавал е забравила нещо и извика:
— Влез.
Но след миг в стаята влезе Робин, толкова непринудено и спокойно, сякаш се намираха в някоя плевня в Мидланд, а не в дома на един херцог. Във вечерно облекло той изглеждаше наистина великолепно.
Робин вдигна с престорено разочарование вежди.
— Моля да ме извините, търся една млада дама, дрипава и рошава. Сигурно съм сбъркал вратата.
Тя се втурна със смях към него и го прегърна.
— Имам чувството, че са минали дни, а не часове, откакто те видях последния път.
Той съумя с изненадваща ловкост да отговори на нейната прегръдката, без да застраши роклята или фризурата й.
— Чудесно. Моята откровено заявена цел е да доживея мига, в който ти вече няма да искаш да ме изпускаш, та макар и за пет минути от очи.
Той отдавна беше постигнал тази цел, въпреки че Макси никога не би го признала. Тя отстъпи крачка назад и направи толкова бърз пирует, че аленочервената й рокля се развя около глезените й.
— Добре ли изглеждам?
— Изглеждаш просто прекрасно. — Той я обгърна бавно с поглед, погълна всяка подробност в нея, от катраненочерната коса до кройката на роклята с висока талия, която подчертаваше великолепно стройната й фигура. — Главозамайващо екзотична. С опасна чувственост. Непреодолимо желана. — Той си пое дълбоко дъх. — Май ще е по-добре да спра, преди да съм смъкнал чудесната ти рокля. Бих искал все пак да добавя, че изглеждаш освен това интелигентна, елегантна и самоуверена.
— Приятно ми е да го чуя. — Макси направи гримаса. — Но що се отнася до самоувереността, трябва да допусна, че част от способността ти да мамиш трябва да е преминала в мен.
— Ще е голяма чест за мен, ако всичко, което притежавам, премине в теб.
Тя не можа да не се разсмее. Робин беше дошъл очевидно, за да й помогне да преодолее нервността си и това му се отдаде напълно. Докато посягаше към ръкавиците си, тя попита:
— Има ли някакви английски ритуали на висшето общество, чието непознаване би ме заклеймило завинаги като чужденка?
Той поклати глава.
— Доброто държане, което си научила от родителите си и на вечерите в Бостън, е напълно достатъчно.
— Понеже говорим за добро държане — закачи го Макси, — като се има предвид, че номинално съм невинно девойче, наистина ли е редно да се намираш в спалнята ми?
— Права си. — Той я погледна с шокиращо интимна усмивка. — Но нали ние двамата си знаем колко формално е определението „невинно девойче“.
Тя направи неуспешен опит да изглежда сериозна, хвана го за ръка и го заведе до вратата.
— Въпреки това е редно да дочакаме останалите гости в някое не толкова двусмислено помещение. В библиотеката например.
— Преди да го направим, искам да ти дам нещо. — Той извади сръчно от джоба си тесен кадифен калъф. — Ти ме нарече веднъж сврака, а тези птици са известни с това, че събират блестящи предмети, за да ги подаряват на обектите на своите въжделения. Ето още едно доказателство.
Макси присви носле.
— Не е прието номинално невинни жени да приемат скъпи подаръци от джентълмени.
— Колко е хубаво, че не съм джентълмен. — Лицето му стана сериозно. — Не зная какво ще ни донесе бъдещето, Канавиоста. Надявам се с божията помощ да го открием заедно. Но ако решиш да тръгнеш по път, различен от моя, искам да имаш нещо от мен.
Тя го погледна право в очите.
— Искаш един скъп предмет да ме спаси от евентуални финансови проблеми.
Той присви устни.
— Ти можеше да си ми много полезна в шпионската дейност. Имаш тревожната способност да четеш мисли.
— Не всички мисли. — Тя отвори калъфа и дъхът й секна. Върху подплатата от бяла коприна лежаха чудесно колие и обеци: великолепни рубини, заобиколени от малки брилянти. — О, Робин, толкова са красиви! Не признаваш половинчатите неща, нали?
— В случая да — възрази той. — Ако знаех, че ще ги приемеш, щях да купя целия комплект — от гребените и диадемите до колана.
Макси го изгледа поразена.
— Шегуваш се, нали?
— Този път не.
Настойчивият му поглед я накара да наведе очи. Не можеше да има съмнение, че той я желае. А тя си пожела само да може да е сигурна, че подбудите му са истински.
— Ще подхождат идеално на роклята. — Макси застана пред огледалото, свали скромните си златни обеци и сложи рубинените.
Когато обърна глава, светлината се пречупи великолепно в блестящите скъпоценни камъни. Робин закопча колието на врата й, после магьосническите му ръце се плъзнаха по раменете й, за да се успокоят на кръста. Тя се възхити за сетен път на способността му с толкова леки докосвания да събужда плътските й желания.
Тя си пое дълбоко дъх и се заоглежда в огледалото. Никога през живота си не беше изглеждала по- добре. Рубините подхождаха чудесно на тъмния й тен. Не приличаше вече на северноамериканска амбулантна книгопродавачка, беше истинска лейди. Дори да се чувстваше в себе си като натрапница, никой не би го прочел на лицето й.
Погледът й политна към Робин. Той беше образец на английски аристократ, същество с префинени черти на лицето, хладна сдържаност и непогрешим вкус. И въпреки това ръцете му я държаха така, сякаш тя е най-скъпоценното същество на земята, а в очите му тя прочете искреност.
