мебелите. Беше готова да отпрати разумно и мъдро Робин, но да го стори и с достойнство — това щеше да е пряко силите й.
Тя изтича надолу по стълбата. Предишната вечер в библиотеката на Кандовър, на херцога не му беше убегнала огромната алчност, изписана на лицето й и той я беше насърчил да рови колкото си иска из рафтовете.
Като се изключи черната космата топка върху едно кресло, огромното помещение беше празно. Макси я наблюдава известно време, докато стигна до извода, че е или небрежно забравен маншон или заспала котка.
Макси заизважда напосоки томове от лавиците. Кандовър притежаваше книги, които тя отдавна мечтаеше да прочете, но никога не беше държала в ръце. Тук имаше съчинения върху поезията, историята, философията, изкуствата и още много въпроси, способни да предизвикат или очароват едно будно съзнание.
С мъдрото съзнание, че в случая е необходима известна методичност, тя премести стълбата в най- отдалечения ъгъл на огромното помещение и се изкатери до малката платформа над най-горното стъпало. С шокираща липса на благопристойност запретна пола, седна кръстато и измъкна един том от най-горната лавица. Ако положи известно старание, пресметна тя радостно, някъде към 1850 година можеше да е прочела всички книги в тази библиотека.
Погълната от писмата на Монтескьо, бе забравила почти всичко наоколо си, когато я стресна някакъв шум. Вдигна очи от книгата и видя как херцогинята влезе в библиотеката, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея.
Маги не погледна нагоре и сигурно мислеше, че е сама. Макси смръщи чело и се запита дали не е редно да й се обади. Но преди да реши нещо, херцогинята се поколеба, а после тръгна с несигурни стъпки към едно канапе и седна.
Разтревожена, Макси слезе бързо по стълбата.
— Лошо ли ви е, ваша светлост? Да извикам ли някого?
Красивото лице на херцогинята беше сиво-зелено. Тя се опита да се усмихне и каза:
— Не го правете. Вмъкнах се тук, за да не тревожа никого. Рейф е задължил един от слугите да бди над мен, а той е най-неприятният от всички.
Тя се облегна назад и затвори очи.
— Нищо ми няма, но, изглежда, просто не мога да проумея, че съм наистина „бременна“. На повечето бременни жени им призлява сутрин, но аз очевидно съм предпочела следобеда.
— Разбирам — каза съчувстващо Макси. Ако се съди по все още тънката талия на херцогинята, бременността й беше в началото. — Легнете и вдигнете високо крака.
Херцогинята потръпна.
— Много бременни жени разбират, че за тях е по-добре да хапват по няколко пъти на ден, но по малко. Нищо тежко, може би само малко чай и няколко бисквити.
Херцогинята се замисли.
— Заслужава си да опитам.
Четвърт час по-късно, след като изяде две топли банички и изпи чаша чай, бъдещата майка си възвърна обичайния цвят на лицето.
— Много благодаря за съвета — каза тя и се сви в единия ъгъл на канапето. — Вече съм много по- добре. — Тя направи гримаса. — Поне до следващия пристъп.
— Не бойте се, ваша светлост, след третия месец гаденето престава, обикновено по почти магичен начин.
— Говорите като акушерка — каза херцогинята с явно любопитство.
— Не съм акушерка, но притежавам твърде пъстро минало. — Макси преглътна последната хапка от своята баничка. — Робин не ви ли разказа?
— Разбира се, че не. — Херцогинята изгледа пренебрежително Макси. — Той е последният човек на този свят, който би се разбъбрил за личните работи на други хора. Пък и по начало е невъзможно човек да го накара да каже против волята си нещо по какъвто и да било въпрос. Освен това ще се радвам, ако ме наричате Марго.
— А не Маги?
— Истинското ми име е Марго, използвам от време на време и него. Маги е умалително, което ми измисли Робин и което ми служеше, когато бях шпионка. За него аз сигурно ще си остана завинаги Маги, както аз на свой ред просто не мога да си го представя като лорд Робърт. — Тя наведе встрани русата си глава, сякаш се канеше да допълни нещо. — Зная, че не ви допадам твърде, но аз наистина не представлявам опасност за вас. Тъкмо обратното: ще ми е приятно, ако станем приятелки.
Макси трябваше да признае без завист, че херцогинята не се бои да хване бика за рогата.
— Нямам намерение да се отблагодаря с дебелащина за вашето гостоприемство, но трябва да си призная, че ми е малко трудно да проумея вашите отношения с Робин.
— Не проявихте никаква дебелащина. Според мен справихте се великолепно с положение, което докарва повечето жени до истерични припадъци. — Марго отпи замислено от чая си. — Познавам Робин, откакто той ме спаси с огромен риск за живота си от френската тълпа, която вече беше убила баща ми. Изпитвах необузданото желание да се боря с всички възможни средства срещу Наполеон и така решихме занапред да работим заедно. Бяхме млади, можехме да имаме доверие само един на друг, освен това силно се привличахме. Беше лесно, а и много приятно да станем и любовници. Въпреки това бях вече близо дванайсет години с Робин, преди да разбера най-сетне със сигурност какви са неговият произход и националност.
Херцогинята остави чашата си и почна да върти разсеяно брачната си халка.
— Извън връзката с войната това е трудно за разбиране. Робин беше месеци наред на път и рискуваше живота си по начин, за който едва се решавах да се замислям. После той изведнъж се появяваше отново, бодър и в добро настроение, сякаш се връщаше от кратка разходка. Мисля, че той никога не ми разказа много неща, за да не ме разтревожи още повече. В редица отношения бяхме много близки, но други страни от нашия живот никога не се докоснаха. В един момент престанахме да бъдем любовници. Но приятелството и доверието останаха и ще останат завинаги.
Сивозелените й очи блуждаеха някъде далеч.
— Може би всичко щеше да е по-различно, ако не бях се влюбила в Рейф още преди да се запозная с Робин. Зная колко абсурдно звучи. Но предполагам, че двамата с Робин твърде много си приличаме, за да станем идеална двойка.
Държането й се промени, тя стана някак по-енергична.
— Дано разбирате сега малко по-добре защо истински желая Робин да е щастлив.
Макси усети как гърлото й се свива. На херцогинята сигурно не й беше лесно да разтвори сърцето си пред жена, която едва познаваше.
— Ценя високо вашата откровеност, Марго.
— В мой интерес е да сключа мир с вас. Ако ме отблъснете, това би накърнило приятелството ми с Робин, а аз не го искам. — Тя се усмихна смутено. — Може би ще се опитате да си представите, че ние с Робин сме брат и сестра. На Рейф това му помогна.
За да прикрие чувствата си, Макси се наведе напред и си наля още чай. За Робин и Кандовър не ще да е било лесно да станат приятели, защото са обичали една и съща жена. Въпреки това, изглежда, бяха успели. Сега тя трябваше да се постарае да прояви същата зрялост. Освен това не беше трудно да обичаш Марго.
— Отношението ви към мен и Робин е повече от великодушно. Не ми е трудно да разбера защо Робин ви е обичал.
— Робин никога не ме е обичал. Нито тогава, нито сега — заяви убедено Марго. Тя понечи да каже нещо, но явно размисли. — Повече няма да ви кажа. Може и без това да съм била прекалено бъбрива.
Марго беше убедила Макси, че не обича Робин, но думите й криеха сякаш, че и обратното не е истина. Все пак херцогинята й предлагаше женското си приятелство и Макси искаше да се възползва от него.
— Робин ме помоли да се омъжа за него — изрече тя колебливо. — Но аз трудно мога да си представя, че жена с пъстър произход като моя може да бъде приета във вашия свят.
