— Лейди Рос и аз — поотделно и заедно — прекосихме през изтеклите две седмици запъхтени цяла Англия, за да ви открием — обясни маркизът. — А вие двамата цъфнахте преспокойно тук, сякаш единствено с желанието да направите сутрешна визита на по-възрастната леля.
— Леля Дездемона не е „по-възрастна“ — отсече категорично Макси.
— Много благодаря — измърмори „не по-възрастната“ леля с чувството, че ситуацията явно излиза от контрол. Впрочем наистина ли е извън контрола?
— Просто се изразих образно — усмихна се Гайлс нежно на Дездемона. — Бъдете уверени, че съм успял да забележа — наистина не е възрастна. Мис Колинс, тъй като ми се струва, че на дневен ред е една пълна бъркотия, ще позволите ли да ви се представя. Аз съм Уолвърхемптън, по-големият брат на вашия безотговорен спътник.
— О, да — каза замислено Макси, — същият, който, ако не дай боже, умре, неминуемо ще остави на Робин благородническата си титла.
Гайлс премисли шокиран онова, което току-що бе чул. После кимна.
— Точно така е.
— Мисля, че трябва първо всички да седнем и да си изпием кафето — предложи Дездемона, като се овладяваше с мъка, и позвъни да донесат още чаши.
Максима седна срещу леля си.
— Защо си се притеснявала за мен, лельо Дездемона? Да не би чичо Клитъс да ти е писал?
— Пристигнах в Чанлей малко след твоето бягство. Клитъс и Олтиа предположиха, че си ги напуснала внезапно и сигурно разполагаш с много малко пари. От това следваше, че не е изключено да си решила да стигнеш до Лондон пеша.
Донесоха чашите и Дездемона наля на новодошлите кафе. После продължи:
— Млада жена, пожелала да пътешества сама в чужда страна, пълна с нехранимайковци, измамници и господ знае какви ли не още разбойници… разбира се, че се тревожех. Затова реших да се опитам да те настигна.
— Много мило от твоя страна, но си могла да си спестиш усилията. — Големите кафяви очи на Макси изразиха леко учудване, че някой може да е толкова загрижен за нея. — Беше приятно, много интересно пътуване, по време на което не се случи нищо достойно за отбелязване.
Лорд Робърт за малко не се задави с кафето. Максима му хвърли унищожителен поглед. Нейният спътник придаде тутакси невероятно невинен израз на лицето си и се обърна към брат си.
— Ами ти какво общо имаш, Гайлс?
— Лейди Рос получи сведение, че племенницата й е била отвлечена насила от моя брат-женкар — гласеше отговорът.
Лорд Робърт вдигна високо вежди.
— Аз — женкар, Гайлс? След месеците безукорно поведение в Йоркшир, мислиш ли, че наистина го заслужавам?
— Това чух от селяните — обясни Дездемона с подчертано присвити устни. — Затова потеглих към Уолвърхемптън с цел да поразпитам.
— Лейди Рос не предава нещата съвсем точно — заяви весело маркизът. — Защото нахлу в кабинета ми като богиня на отмъщението, запокити чадъра си срещу мен и те обвини в твое отсъствие във всички възможни грехове и в нравствена поквара, заплаши ме с цялата строгост на закона и изхвърча навън.
Под любопитните погледи на своята племенница и на лорд Робърт Дездемона се изчерви и хвърли на маркиза укоризнен поглед. Ех, да наистина беше през споменатия ден малко невъздържана, но беше и много некоректно от негова страна да го казва тъкмо сега.
— Женкар и нравствено покварен? — Лорд Робърт погледна съчувствено домакинята. — След като сте го чула, наистина не ви е оставал друг избор, освен да се опитате да изтръгнете клетата си племенница от ноктите ми.
Това обяснение му спечели многозначителното изсумтяване на Максима.
— Опасенията ти са били разбираеми, но и абсолютно излишни, скъпа лельо. Лорд Робърт настоя да ме придружи единствено и само, за да имам сигурна закрила. — В гласа й се долавяше достатъчно ясно справедливо възмущение. — И той като тебе реши, че съм напълно неспособна да стигна сама жива и здрава в Лондон.
Лорд Робърт й се усмихваше с неприкрита нежност.
— Погрешното ми мнение беше много скоро опровергано, нали Макси?
— Макси ли? — възкликна неволно Дездемона. — Какво ужасно умалително!
На племенницата обаче й настръхна перушината.
— Така ме наричаше татко, лельо Дездемона, и много ми харесва.
— А мен баща ти ме наричаше Дици, което също не ми допадаше твърде — изрече хладно Дездемона.
— Дици ли? — попита любопитно Уолвърхемптън.
— Е, щом ти харесва да те наричат Макси, ще се опитам и аз да свикна — продължи невъзмутимо Дездемона. — Тя се любуваше на крехката фигурка на племенницата си. — Но може би трябва да престанеш да ме наричаш лельо. Разликата ни е само няколко години, пък и не се доказах май особено добре като леля. По-добре ще е, мисля, да се опитаме да станем приятелки.
Макси се усмихна плахо.
— На мен много ще ми хареса.
Дездемона отпи глътка кафе и дълбоко въздъхна.
— Въпросът е наистина деликатен и навярно много „лелински“, но бях загрижена за добрата ти репутация. — Тя хвърли поглед към лорд Робърт. — В Америка е навярно по-различно, но ти сигурно си даваш сметка какво е благопристойно в Англия и какво не? — Много се надяваше да не и се наложи да се изрази по-ясно.
— Ако имаш предвид онова, което предполагам, че имаш предвид — отговори Макси с благонравната хладина, която би направила чест на някой пансион за благородни девици, — уверявам те, че лорд Робърт се държа като съвършен джентълмен. — Ефектът от твърдението й се оказа все пак неособено голям, когато тя добави съвсем тихичко: — За разлика от мен.
Убедена, че не е чула добре, Дездемона впери поглед в племенницата си. Гайлс, до когото момичето седеше съвсем близо, се забори с внезапен пристъп на кашлица.
— Къде си се настанила? — попита Дездемона, осъзнала мъдро, че ще е по-добре да смени темата. — Много ще се радвам, ако дойдеш да живееш при мен.
— Много мило от твоя страна, но ние живеем в Кандовър хаус. Херцогът и херцогинята са много гостоприемни.
Маркизът подскочи и стана изненадан.
— Живеете при Кандовър и съпругата му?
— Да — отговори лорд Робърт с леко предизвикателство в гласа. — И защо не?
— Е да, защо не? — измърмори Гайлс.
Дездемона си обеща да попита по-късно Гайлс за скритите основания на този диалог.
— Заради Олтиа ли напусна така внезапно Чанлей? — попита тя племенницата си. — Олтиа никога не е търпяла някой да й противоречи.
Макси се поколеба.
— Това беше една от причините — отговори най-сетне. — Но исках, преди да се завърна в Америка, да се видя и с теб.
— Искаш да напуснеш Англия? — Колкото и да е странно, но Дездемона изобщо не беше помисляла за такава възможност.
Тайнствен израз се появи в кафявите очи на момичето.
— Плановете ми са все още малко несигурни.
От една страна, възможността Макси да се върне в Америка беше наистина чудесна. Ако се е стигнало по някакъв начин до интимност, няма да има скандални последици. Е да, помисли си Дездемона с подновено съмнение, но други последици по всяка вероятност едва ли могат да бъдат предотвратени.
Макси остави чашата си на масата, наведе се напред и скръсти здраво ръце в скута.
