Париж.
Робин привлече усмихнат Макси към себе си.
— Максима, искам да ти представя Люсиен Феърчайлд, граф Стратмор. Люсиен, това е госпожица Максима Колинс. Люсиен, дамата е навярно твоята съпруга, която за съжаление не познавам.
— Така е — усмихна се младата жена — аз съм Кит Феърчайлд. Радвам се да се запозная с вас, мис Колинс.
Името Люсиен събуди спомен. След като отговори на поздрава на графинята, Макси попита:
— Вие не сте ли братовчедът на Робин от министерството на външните работи?
— Втори братовчед, — усмихна се граф Стратмор.
— В някои подробности Люс е бил винаги по-добър от мен — отбеляза Робин.
Значи това е човекът, придумал Робин да стане шпионин. Не изглеждаше никак опасен, но нали и Робин не правеше такова впечатление.
— Вие сте далечен братовчед, но си приличате с Робин повече, отколкото той с брат си.
— Да бяха коне, техните качества биха оправдали разходите по отглеждането, не сте ли съгласна? — констатира Кит най-сериозно, но очите й се смееха.
Макси реши, че съпругата на Люсиен й харесва. Само след няколко минути двете вече се наричаха по име. Доволна, че не е необходимо да продължи да отделя специално внимание на американската си гостенка, Марго отиде при другите.
Нова двойка се присъедини към нейната групичка. Робин млъкна насред изречението. Макси никога не го беше виждала толкова слисан. Той сякаш събра сили, за да протегне ръка на новодошлия.
— При последната ни среща вие се наричахте Ники и на пазара за коне край Виена измамихте един австрийски лейтенант.
— Той си заслужаваше да го преметне човек — отвърна красивият тъмнокос мъж, докато двамата си стискаха ръце. — Да, но пъструшкото, който продадох на вас, си го биваше, нали?
— Великолепен беше. И много издръжлив — добре дошло за упорит характер като моя. — Робин поклати глава. — През цялото време, докато разменяхме новини, за миг не бих подозрял, че може да сте друго освен джамбазин. Но понеже сте тук, предполагам, че сте лорд Абърдеър, подозрителният цигански барон.
Абърдеър се ухили.
— Не се самообвинявайте, ако не сте разбрал, че съм нещо повече от онова, за което се представям. Не всеки, който се заплиташе в мрежите на Люсиен, беше негов съученик.
— Причината не бе в липсата на усилия — отбеляза Стратмор. Всички се засмяха. Мъжете размениха новини и Кит Феърчайлд се зае с представянето.
— Макси, това е Клер Дейвис, херцогиня Абърдеър.
Херцогинята беше само малко по-висока от Макси, тъмнокоса, с весели сини очи.
— Толкова се радвам да се запозная с вас. — Тя оглеждаше Макси и се усмихваше доволна. — На вас тази рокля ви стои много по-добре, отколкото някога на мен.
На Макси й потрябва време.
— Боже милостиви! — възкликна тя. — Да не би Робин и Марго да са обрали заради мен вашия гардероб?
— Не е точно така. Аз тъкмо си бях поръчала няколко рокли, а тъй като имате почти същите мерки, Марго ме попита дали междувременно не съм останала недоволна от една или друга рокля. — Клер се разсмя. — С тази тук случаят беше точно такъв. Платът много ми хареса, но цветът… Дъщеря на методистки свещеник не би се осмелила да демонстрира в обществото това аленочервено. Но вие изглеждате очарователна в него.
— Опасявах се да не ме разкъсат на парченца — каза малко безпомощно Макси, — но вместо това всички са изключително мили с мен.
Останалите се засмяха.
— Лондонското общество разполага с достатъчно количество ограничени сноби, но тази вечер едва ли ще срещнете някой от тях. — Кит се озърна. — Трябва да кажа, че и мъжете тук много сполучливо са се превърнали в групичка свърхпривилегировани абсолвенти от Итън.
— Бунтарка — закачи я весело Клер. — Кит е нашата радикалка.
Разговорът се насочи към политиката и всички се съгласиха, че сегашната война между Великобритания и Съединените щати е абсурд, до който никога не би се стигнало, ако в правителството имаше жени. Към тях се приближи слуга с поднос. Носеше шери за двете херцогини и лимонада за Макси. Тя се почувства специално обслужена и си каза, че през целия си живот не се е озовавала сред толкова мило, събрано за вечеря, общество.
Дездемона и Гайлс дойдоха заедно и се държаха сякаш това е в реда на нещата. Леля й изглеждаше толкова привлекателна, че Гайлс с мъка отделяше поглед от нея.
Макси поздрави леля си и Гайлс, после се озърна за Робин, но не можа да го открие. Лейди Стратмор тъкмо й беше обърнала гръб, но не водеше увлекателен разговор, затова Макси я попита:
— Кит, да сте виждали Робин…
Тя инстинктивно отскочи, когато жената се обърна към нея. По някакъв призрачен начин беше Кит Феърчайлд, но и не беше тя.
— Вие не сте лейди Стратмор, нали? — изпелтечи Макси. Другата жена се усмихна.
— Не, не съм Кит, а сестра й, Кира Трейвърс. Трябва да ви поздравя за вашата наблюдателност — много бързо го установихте. Някои хора изобщо не са разбрали, че сме две. Освен това нямахме намерение да обличаме и двете рокли в същото синьо. Но такива неща от време на време ни се случват. Миналата година дори двете ни дъщери се появиха на бял свят в разстояние от двайсет и четири часа.
Макси се разсмя високо.
— Успокоих се все пак, че не съм видяла призрак.
— Вие сте госпожица Колинс, американката, нали? Моят мъж също е роден от другата страна на Атлантика. — Кира Трейвърс се огледа и му даде знак да се приближи.
Когато елегантният тъмнокос мъж се приближи към нея, Макси неволно се смрази. Той сигурно ще разбере, че тя е мелез и положително ще прояви в това отношение повече предразсъдъци от британците.
— Госпожице Колинс, моят съпруг Джейсън Трейвърс, граф Маркланд — каза Кира.
Той се поклони учтиво. Макси реши за миг, че измъченият му израз е предназначен за нея. Но той погледна Кира и каза:
— Съпругата ми обича да споменава титлата ми, защото знае колко дълбоко наранява моето сърце на янки. — Вие имате индианска кръв, нали?
Макси се изправи в целия си ръст.
— Майка ми беше мохиканка — натърти тя. Нея той можеше да обижда, щом толкова иска, но ако си позволеше да каже една единствена пренебрежителна думичка за майка й, тя щеше да отиде да си вземе ножа от стаята.
Той навярно отгатна мислите й, защото в очите му проблеснаха нескрити пламъчета, когато каза:
— В такъв случай мога само да се надявам, че сте се отказали от старите вражди. Прадядо ми е бил от племето хурони, което би ни направило смъртни врагове.
Макси не можа да не се засмее.
— Сигурно сте Джейсън Трейвърс, собственикът на бостънската корабна компания „Трейвърс“?
Той просия.
— Вие сте от Бостън?
Достатъчни им бяха няколко минути, за да установят, че имат куп общи познати.
Когато гонгът прикани за вечеря, Робин се появи изведнъж до нея.
— Как го постигаш? — попита го ядосано Макси. — Като котка си, която успява да се появи ненадейно там, където допреди две секунди не е била.
— Някои от най-важните уроци по шпионаж съм получил от котките. Да се движа незабелязано и да съм готов всеки миг да скоча, ако ситуацията го изисква. — В усмивката на Робин се четеше възхищение. — Ти плуваш като горд лебед в мътните и замърсени води на лондонското общество.
— Чудесно се забавлявам. Марго имаше пълно право да твърди, че гостите й са мили хора.
