добра, за да е истина. Очевидно беше, че си голяма въртиопашка.
Тя трябваше да преглътне, преди да може да каже с възхищение:
— Много си бил проницателен, Оливър. Какво направи, за да му докажеш?
— Бяхме се събрали няколко души една вечер, пиехме и се забавлявахме. Когато разбрах, че Кандовър е достатъчно близо, за да ме чуе, разказах как си си вдигнала краката пред мене отзад в градината на един бал. Правех се, че съм много пиян и не знам, че постъпвам недискретно, но знаех точно какво казвам. — Нортууд пусна лукава усмивка. — Кандовър постъпи така, сякаш го бяха ритнали в стомаха. Стана и веднага си тръгна, а после научих, че ти си заминала от Лондон.
Тя се вгледа в зачервеното самодоволно лице, а във вените й пропълзя ледена тръпка. Макар че никога не беше имала особено високо мнение за Нортууд, въпреки всичко за нея беше зашеметяващ удар, когато го чу как се хвали с невероятно долната си и съвсем хладнокръвна постъпка, чиито последици се бяха оказали така катастрофални. Той имаше вроден талант за долни хитрости; нещо, казано от пиян човек, звучеше далеч по-убедително, отколкото непосредствената клевета. Нищо чудно, че онази сутрин Рафи бе дошъл при нея почти полудял от болка и ревност. Неговата липса на доверие също беше предателство, но много по- разбираемо.
Макар да се почувства зле, тя не се осмели да се поддаде на емоцията. Ако сега изгубеше самообладанието си, щеше да изпадне във властта на това животно. Тя нацупи уста в прелестна физиономия:
— Наистина никак не е било хубаво, от твоя страна, Оливър. Това го нарани… повярвай ми, той го прие
— Щяла си да склониш да имаме връзка? — каза Оливър със скептичен тон, който обаче искаше да чуе потвърждение.
— Разбира се, че щях. — Тя си придаде замечтан вид. — След като сложех пръстена, щях да мога да правя каквото си поискам. Кандовър е прекалено горд, за да опетни името си с развод, независимо какво прави жена му. О, щях да му дам наследник наистина, човек трябва да бъде почтен. Но след това… — Усмивката й бе неизразимо обещаваща.
Тя стана и наля остатъка от виното в чашата на Нортууд, като при това се погрижи той да надникне дълбоко в ниско изрязаното деколте на роклята й. След това седна отново и кръстоса крака, излагайки на показ доста от красиво оформения си прасец.
— Преди да се отдадем на удоволствието, можеш ли да задоволиш любопитството ми? Все се питам какво сте намислили вие двамата с Варен.
Нортууд посегна и започна грубо да мачка гърдата й. Ако се беше дръпнала, той щеше да се усъмни, но вместо това тя му подари най-изкусителната си усмивка.
Тъй като искаше да се похвали колко е умен, той каза:
— Днес следобед ще взривим британското посолство.
Очите й неволно се разшириха.
— Възможно ли е такова нещо? Сигурно за това ще трябва страшно много барут.
— Ние всъщност ще вдигнем във въздуха само една част, но там ще бъдат всички най-важни хора.
Той пъхна ръка в деколтето на роклята й и защипа зърното й. Маги събра всички остатъци от трудно постигнатото си самообладание, за да не го удари. Припомняйки си колко много хора са поставени на карта, тя стисна коляното му, сякаш се възбуждаше от това, да бъде мачкана така от някаква свиня.
— Чух, че всички важни срещи ставали в спалнята на Касълрий — каза тя с гръден глас.
— Точно така, а отдолу под нея има един килер. Напълних го с барут и ще избухне днес следобед в четири часа. Никой няма да го открие. Ето тук съм прибрал ключа от килера — и той лукаво се потупа по джоба.
— О, значи ще трябва скоро да си тръгнеш! Надявах се да останеш.
И все едно току-що й беше хрумнало, тя запита:
— Няма ли да е опасно за тебе да подпалиш барута?
— Ето за това се изисква човек да бъде умен — накокошини пера Нортууд. — Оставих една свещ в килера. Когато догори, ще подпали пътечка разсипан барут, после кутиите и
Маги настръхна, после се опита да представи това за възбуда, породена от тази мисъл.
— Колко разкошно! Как ми се иска и аз да бях замесена в нещо толкова забележително!
Нортууд я изгледа със сластен поглед.
— О, наистина ли? Мислех, че си съвсем порядъчна лоялна малка британска шпионка.
— Кой ти каза такова нещо? Ако си човек без състояние като мене, трябва да вземаш парите там, където ги намериш. А аз ги вземам отвсякъде.
Сега, когато научи какъв беше планът, дойде време да действа, защото, ако не побързаше, щеше да загуби инициативата. Тя стана и се протегна предизвикателно, изпънала ръце над главата си. Сгорещеният му поглед пропълзя по извивката на гърдите й.
— Направих каквото трябваше за пари, Оливър.
С разкошен гръден смях тя му подаде ръка. Той я взе и я притисна плътно към себе си точно както се беше надявала.
— Но някои неща правя за себе си…
Дишайки тежко, той смъкна роклята от едното й рамо и сграбчи разголената й гърда. Тя погледна дълбоко в очите му и довърши:
— … а това ще бъде истинско удоволствие. Отмятайки глава назад за целувка, тя прошепна:
— О, Оливър…
В мига, в който устните му се притиснаха в нейните, тя вдигна порцелановия леген, който беше сложила на точно избрано място, и с всичка сила го стовари върху главата му.
Ударът прокънтя зловещо със звън от счупен порцелан, водата се изля върху двамата. В очите на Нортууд се мярна искрица неверие, след това той тупна настрана на пода, повличайки със себе си стола и Маги.
Ударът й изкара въздуха, но тя бързо се изправи на крака, еднакво уплашена да не го е убила и да не би да го е ударила прекалено слабо. За нейно облекчение, той беше изпаднал в безсъзнание, но си беше жив.
Тя се беше погрижила да откачи предварително въженцата от завесите и сега върза с тях китките и глезените му. Освен това го привърза и за краката на тежката маса. Откъсна парче от подплатата на завесете и затъкна устата му.
После претърси джобовете му. Освен ключа за нейната стая той носеше в палтото си връзка с друга ключове. Тъй като не знаеше кой от тях е за килера в посолството, тя ги взе всичките.
След като отключи вратата, тя надникна предпазливо в коридора. Беше пуст. Сведе поглед за миг към черната котка, която се притискаше към глезена й.
— Хайде, Рекси, скъпи. Отиваме да намерим Робин.
В кафене „Силв“ Русе седна на масата на един човек, с когото беше служил в Италия, Раул Фортран. В първия удобен момент той подхвана темата за Анри Льомерсие.
Фортран се изплю на пода.
— Тая свиня. Винаги си е бил свиня и преди да умре, го доказа.
Генералът се наведе напред с ускорено биещ пулс.
— Какво правеше той? И за кого?
Фортран сви рамене.
— Господ знае… нещо незаконно, няма никакво съмнение. Чух, че работел за граф Дьо Варен. Казват, че Варен очаквал да стане министър-председател след Талейран и че бил извън себе си от яд, когато кралят предпочел Ришельо. Може би Варен е искал Льомерсие да убие новия министър-председател.
Русе се замисли за миг. Имението на Варен беше едва на един час път от Париж, удобно за заговори и задържане на затворници. Русе може би грешеше, но войнишкият му инстинкт изискваше да разследва нещата, и то незабавно.
