Тази нощ Клер спа лошо. Беше лесно да забравя за поведението си, докато беше под чаровното въздействие на Никълъс. Целувката си беше целувка, осъдителна, но не и греховна. Опита да се види през погледа на Тигуин и да се изправи пред мъчителна преоценка на собственото си поведение. Не можеше повече да продължава да отрича слабостта си, страстното си желание.
Докато лежеше будна, чу приканващите я мелодии от арфата на Никълъс. Повече от всичко на света искаше да последва тези примамливи звуци, да забрави болката си в топлината на прегръдката му. Но щеше да постъпи като пеперуда, заслепена от изкусителната омайваща светлина, гмурнала се в пламъка на свещта.
На сутринта тя стана с натежали от сън очи и свито сърце. При мисълта, че трябва да отиде в черквата ръцете й трепереха. През живота си никога не беше пропускала неделните служби и ако го направеше днес, щеше да признае вината си.
Докато обличаше строгата си сива рокля, тя се чудеше дали Тигуин ще бъде на службата и дали ще разкаже на другите какво бе видяла. Със съжаление реши, че въпросът не беше дали, а кога — Тигуин трудно щеше да се сдържи да не сподели скандалните новини. Момичето обичаше да бъде център на внимание и нямаше да устои да не разкаже историята за целувката на учителката с графа демон. Ако новината все още не беше разпространена, това щеше да стане много скоро.
Докато пътуваше за Пенрийт, Клер настигна новата готвачка, която бе тръгнала към черквата. Госпожа Хауел с радост прие предложението да се качи на каретата й и през останалата част от пътя благодари за предложената й работа в Абърдар. Очевидно все още не бе чула нищо, което да накърни моралния образ на Клер.
Пристигнаха точно когато хората заемаха местата си. Обикновено Клер се чувстваше удобно на познатите пейки сред варосаните в бяло стени и дървен под, който блестеше от тънкото восъчно покритие. Днес обаче тя осъзна, че се взира в останалите, за да забележи дали някой от другите богомолци ще я изгледа странно.
Бързо обходи с поглед паството и с успокоение видя, че Тигуин не присъства. Когато Клер се шмугна на обичайното си място до Марджед, приятелката й се усмихна и кимна към Хю, който седеше между Оуен и Тревър, най-големия син на Морис. Слабото личице на Хю сияеше от щастие и малкото му тяло беше облечено с топли здрави дрехи, явно принадлежали на някой от новите му братя. За първи път през краткия си живот Хю имаше истински дом. Когато Клер си спомни какво беше преживяло момчето в рудника и от жестокия си баща, проблемите й вече не изглеждаха толкова значителни.
Пасторът зае мястото си в амвона, обяви химна и песента започна. Музиката беше неразделна част от богослужението на методистите и тя приближаваше Клер до Господ. Само молитвата никога не беше правила това. Когато извиси глас, напрежението й започна да намалява.
Спокойствието и смирението в душата й бяха прекъснати, когато пристигна един закъснял член на паството и зае мястото си на задните редове. Сред тихия шепот Клер чу собственото си име. Внезапно изпита мъка, затвори очи и се напрегна, за да посрещне изпитанието, което щеше да последва.
Методистката църква нямаше постоянен пастор, затова богослужението се извършваше от членовете на паството или от гостуващи проповедници. Днес службата се водеше от проповедника Маркрос от съседното селище, но той прекъсна, когато шепотът се усили. С гръмовен глас попита:
— И както се казва в молитвата, какво е по-важно от словата Господни?
Отново тихо мърморене, а след малко изскърцване на дърво, когато някой стана. После дрезгав женски глас отекна в параклиса:
— Днес сред нас има порочна жена. Жената, на която поверихме нашите деца, е грешница и лицемерка. И тя се осмелява да седи с нас в дома Господен!
Устните на Клер се присвиха, когато позна майката на Тигуин. Гуенда Елайъс имаше строги разбирания за мястото на жената и никога не беше одобрявала преподаването на Клер или самата нея. И сега госпожа Елайъс притежаваше оръжието, с което да накаже младата жена за всичките разногласия, които са имали.
Маркрос се намръщи.
— Това са смели обвинения, сестро. Имате ли доказателство? Ако нямате, моля ви, запазете тишина. Домът Господен не е място за празни клюки.
Всички в паството извърнаха глави към госпожа Елайъс. Тя беше висока, набита жена, а лицето й — покрито с бръчки. Вдигайки едната си ръка, тя посочи Клер и изсъска:
— Клер Морган, дъщерята на нашия обичан проповедник и учител на децата ни, е обладана от порочна страст. Не само защото преди четири дена се премести в къщата на лорд Абърдар, този, когото наричат графа демон. Тя твърдеше, че ще бъде негова прислужница. Обаче миналата нощ дъщеря ми Тигуин, която работи в Абърдар, е видяла безсрамната разпусната жена в прегръдката на графа, полуразголена и с крайно непристойно поведение. Единствено по Божия милост невинното ми дете не я е заварило в акт на прелюбодеяние. — Гласът й трептеше от възмущение. — Благодаря на Господ, че баща ти не е жив, за да те види!
Богомолците извърнаха очи към Клер. Приятелите й, съседите й, бившите й ученици я гледаха стреснато и ужасено. Макар някои от лицата да изразяваха недоверие, другите — твърде много — показваха, че вече е осъдена.
Объркан, че е бил намесен в местния спор, Маркрос попита:
— Как ще се защитите, госпожице Морган? Прелюбодействието винаги е грях, но то е особено осъдително за такава като вас, на която обществото вярва. — Одобрителните шепоти се засилиха.
Кръвта се отдръпна от лицето на Клер. Тя знаеше, че ще бъде трудно, но действителността беше по- болезнена, отколкото предполагаше. После Марджед улови ръката й и я стисна. Когато вдигна поглед, Клер видя тревога върху лицето на приятелката си, но също вяра и любов.
Подкрепата й даде сили и тя се изправи. Стиснала облегалката на стола пред нея, събра всичкия си кураж и изрече:
— Тигуин беше една от моите ученички и винаги е имала богато въображение. Не мога да отрека, че миналата вечер ме е видяла да се целувам. Аз изразявах… благодарността си към лорд Абърдар, както затова, че вчера ми спаси живота, така и заради неговите действия, които ще помогнат на селото ни.
Тя притвори очи, търсейки думите, които щяха да разкрият истината, но и да породят съчувствие, за да не бъде обвинена в грях.
— Няма да се преструвам, че това, което направих, е мъдро или правилно, но една целувка не е прелюбодействие и се заклевам, че бях прилично облечена, както съм в този момент.
Едно дете попита с писклив глас:
— Какво е прелюбодеяние?
Почти едновременно жените с малките деца и неомъжените дъщери станаха и се отправиха с децата си навън. Много жени хвърлиха погледи през рамото си, когато напускаха, но нямаше спор, че не можеше децата да присъстват на такъв разговор. Марджед събра челядта си и хвърли съчувствен поглед към Клер. После също се оттегли.
Когато невинните души бяха изведени от помещението, госпожа Елайъс поднови обвиненията си.
— Не можеш да отречеш, че живееш с графа, нито че имаш непристойно поведение.
— Дъщеря ти също живее под покрива на лорд Абърдар — изтъкна тя. — Тревожиш ли се за нейните добродетели?
— Моята Тигуин живее с другите слуги и рядко вижда графа, но ти си постоянно с него. Не се опитвай да го отречеш! Дори да казваш истината и все още да не си негова любовница — ръмженето в гласа на госпожа Елайъс подчерта недоверието й — въпрос само на време е кога ще предадеш добродетелността си. Всички знаем как графът демон прелъсти съпругата на своя дядо, причини смъртта на стария граф и на собствената си съпруга. — Гласът й заглъхна от искрено чувство. — Бях камериерка на лейди Трегър и лично тя ми е разказвала със сълзи в красивите си очи за изневерите на съпруга си. Той разби сърцето й със своите прелюбодеяния. И после, когато порочността му беше разкрита, я заплашил така, че тя побягнала и намерила смъртта си. — Тонът й стана злъчен. — Толкова си самоуверена, толкова сигурна в добродетелите си, че смяташ, че можеш да общуваш със Сатаната и да не бъдеш развратена. Засрами се, Клер Морган, засрами се! Като дъщеря на Томас Морган винаги си се мислела за по-добра от другите. Обаче ще ти кажа, че ако останеш в къщата на дявола, скоро ще носиш неговото копеле!
