мината, от това, което направи за Хю. Разбира се, този път трябваше да помогнеш на селяните заради тяхното добро, не заради глупавия ни облог.
— Надценяваш моя алтруизъм — изсъска той. — В мига, в който се върнеш в Пенрийт, аз ще напусна Абърдар. Рудникът и селото могат да вървят по дяволите и въобще не ме засяга какво ще стане.
Очите й се разшириха от ужас.
— Как можеш да бъдеш толкова егоистичен, когато можеш толкова лесно да помогнеш?
— Това ми е в природата, мое малко невинно развлечение — отвърна той саркастично. — Наистина съм си научил урока от най-близките ми и най-скъпи хора. Егоизмът е съхранен в мен далеч по-добре от вярата или щедростта, и в този момент няма да ме изостави. Ако искаш да играя ролята на спасител и ти ще трябва да платиш цената.
— И цената е моят живот! — извика тя, сълзи заблестяха в очите й. — Тази сутрин бях публично порицана на черковната служба от хората, чието уважение си мислех, че съм спечелила. Дори най-верните ми приятели са разтревожени от това, което правя. Само четири дни успяха да опетнят и разбият двадесет и шест годишния ми целомъдрен живот. Заради твоя каприз аз загубих своите приятели, своята работа, всичко, което има значение за моя живот.
Сърцето му се сви при измъчения й вид, но ако отстъпеше, щеше да я загуби.
— Знаеше от самото начало, че цената ще бъде висока — студено каза той. — И ми отговори „така да бъде“. Лесно е да бъдеш смела, когато никой не иска нищо от теб, но сега, когато се сблъска с първата трудност, показваш на какво си способна. Ти си страхливка, Клер Морган.
Тя се скова, сълзите пресъхнаха в очите й.
— Осмеляваш се да ме наричаш страхливка, ти, мъжът, който е отговорен за толкова нещастия, който избяга от дома си за цели четири години?
— Не спорим за моето падение, а за твоя провал — отвърна той. — Ако искаш да си отидеш, давай. Запази скъпоценните си добродетели, ако това е най-важното за теб. Но аз не съм такъв глупак, че да пропилявам парите и времето си за твоите проекти без никаква отплата, само срещу високомерната ти усмивка. Ако си тръгнеш, преди да са изминали трите месеца, каменната кариера за шисти ще остане затворена, няма да продължа опитите си да подобрявам условията в мината и Абърдар ще остане празен, без слуги, докато не намеря начин да го продам.
Очите й се присвиха от ярост.
— Мислиш ли, че като ме държиш затворена, ще ме накараш да те желая повече и ще споделя леглото ти?
Гневът я беше тласнал да приеме предизвикателството му при първата им среща и ако не внимаваше, гневът можеше и да я прогони. Като сниши глас, той каза:
— Не съм ти тъмничар, Клер. Решението е изцяло твое. Знам, че си била ужасно наранена от приятелите си, които те осъждат. Но от това, което съм научил за вярата на методистите, знам, че същността е в съвестта пред Бога. Можеш ли да кажеш искрено, че се срамуваш от това, което става между нас?
Тя тихичко се засмя.
— Може би дяволът е говорил така на Ева.
— Твърде вероятно — съгласи се той. — Изкушенията на Сатаната са били плътски. Адам и Ева изяждат ябълката, срамуват се от своята голота — тяхната сексуалност — и биват изгонени от рая. Лично аз винаги съм смятал, че раят трябва да е ужасно скучно място — винаги всичко е перфектно. Без възможността да извършиш зло не съществува шанс да направиш добро. Светът, в който живеем, е много по-труден от рая, но далеч по-интересен и страстта е едно от великолепните възнаграждения.
— Очевидно като момче си научил достатъчно за религията, за да знаеш как да се подиграваш — остро каза тя. — Но си пропуснал урока за състраданието. Светът е изпълнен с красота и с опитни жени, които с готовност ще приемат ухажването ти. Защо настояваш да ме задържиш против волята ми?
— Защото, въпреки че има по-красиви жени, ти си тази, която искам. — Той пристъпи по-близо и постави ръце върху раменете й. — Можеш ли да кажеш искрено, че не ти е приятно моето ухажване?
Тя се скова.
— Дали го харесвам не е тема на разговора ни.
— Нима? — Когато я целуна, студените й устни поеха топлината от неговите. Той промърмори:
— Това против волята ти ли е?
От гърлото й се изтръгна сподавен вик.
— Не, проклятие, не! Ето защо се страхувам от теб.
Имаше отчаяние в отговора й и той почувства, че Клер намира в прегръдката му както утеха, така и заплаха. Ако можеше да я спечели сега, щеше да е завинаги.
Без да я пуска от обятията си, той я издърпа на няколко крачки до оградата. Докато вятърът развяваше полите около глезените й, Никълъс се опита да свали ужасното й боне. С леко дръпване връвчицата се развърза, като освободи къдриците на черната й коса. Той плъзна ръка под шала и обхвана гърдата й. Галеше я с нежни движения, като палецът му опипваше зърното й, докато то набъбна. Тя се задъха, после се притисна в него.
Дори този слаб отклик го възбуди, невероятно лесно. Притисна бедра в нейните, докато гърбът й се опря в грубата каменна стена. Тя нервно се помести, но не се опита да избяга, сякаш инстинктивно търсеше как по-плътно да се притисне в него.
Когато усети влажната топлина на езика й, той плъзна ръка по гърба й и откри закопчалките, пристягащи роклята й с висока яка. Първата се разкопча лесно, втората също. Спря, за да помилва атлазената й кожа, после издърпа роклята й, смъкна я и разкри бледата плът на раменете.
Ухаеше на лавандула и мащерка — скромно като сладкия дъх на дивата природа. Започна да я целува, докосваше я с милувки, нежни като пърхане на пеперуда, плъзна устни надолу до ямката на гърлото и края на ключицата й. Тя трескаво изви слабини към него.
Никълъс простена от удоволствие, цялото му тяло се втвърди. Въпреки многото дрехи, които ги разделяха, тя усети трепета на твърдия му член, притискащ се в корема й.
— Ах, Клер, омагьосала си ме — каза той дрезгаво.
Искаше й се да й направи такава магия, че да не мисли за съдбоносния избор, който трябваше да направи. И след като стоеше в прегръдката му, може би вече беше направила своя избор.
Понесена от вихрушката на чувствата, тя бавно осъзна, че студеният полъх върху левия й крак бе заради повдигната й пола и фуста. Топлите му пръсти се плъзнаха над жартиерите й и започнаха да галят вътрешната страна на бедрата й, очертавайки чувствени дири върху голата й плът. Дъхът й спря и страстта я обхвана.
Спаси я не срамът от порочността й, а осъзнаването, че най-чувственото място на тялото й се е навлажнило. Без да разбира защо, но напълно объркана, тя призова цялата си сила и изстена:
— Стига вече.
С груб напрегнат глас той каза:
— За да приключиш със съмненията си, остави ме да продължа. Заклевам ти се, че няма да съжаляваш.
— Не можеш да ми гарантираш това. По-сигурно е, че никога няма да си го простя. — Сълзи изпълниха очите й, когато сграбчи раменете му и леко го отблъсна. — Защо толкова твърдо си решил да ме прелъстиш?
Той издиша бавно и на пресекулки.
— Не плачи, Клер. Моля те, не плачи. — Пусна я, после се извърна, седна и се облегна на стената. Улови китката й и я издърпа в скута си, като я прегърна така, че главата й да се притисне върху рамото му. Докато тя се бореше със своите чувства, той нежно я галеше, сякаш беше уплашено дете.
Когато треската, нахлула в тялото й, започна да отслабва, тя се опита да приеме смело своята дилема. Все още имаше време да напусне Никълъс и да се върне към нормалния си начин на живот в селото. Щеше да има скандал, но той скоро щеше да заглъхне. Напускането беше просто, безопасно, морално решение.
И все пак, ако избереше това, през останалата част от живота й щеше да й тежи вината за проявения страх. Никълъс имаше силата да промени стотици живота към по-добро и според нея, ако се откаже, нямаше да бъде само страх, но и егоизъм.
