Да жертва репутацията и начина си на живот, за да помогне на селото, щеше да бъде далеч по- болезнено, отколкото бе очаквала. И все пак тя щеше да го понесе по-леко, ако не харесваше това, което той я заставяше да прави — като страдаща мъченица съвестта й щеше да бъде чиста. Горчивата ирония, която причини тази бушуваща буря на вина и съмнение, беше в това, че Никълъс й даряваше най-голямото щастие в живота.
Той беше развратник и прелюбодеец, мъж с всеизвестна себичност, който нямаше желание да използва богатството и силата си за нищо друго освен за задоволяване на собствените си желания. И въпреки това Никълъс й въздействаше по начин, който тя не познаваше. Странното бе, че дори ценностите им да бяха напълно различни, той я разбираше така добре, както никой досега.
Силният пролетен вятър развя полата и разроши косата й. Сред острия хлад в този сенчест ъгъл на стената Никълъс беше като кътче на топлина и уют. Тя въздъхна, пръстите й се вкопчиха силно в рамото му. Чувстваше се безопасно с него.
Той прошепна:
— Рози върху бузите — изтъркана фраза, използвана от всеки влюбен момък, писал някога лоши стихове на своята възлюбена. И въпреки това нищо не може по-добре да опише прекрасния цвят на лицето ти. Уелски рози, разцъфнали върху безупречна келтска кожа. Не си тръгвай, Клер.
Дори да беше решила да се върне в Пенрийт, решението й щеше да се стопи от тази нежност в гласа му. За нея бе все още чудно, че Никълъс искрено я искаше — че тя беше нещо повече от една негова празна прищявка. И макар да беше твърде заслепена от страстта, за да проумее това, когато се хвърлиха в обятията си, тя си спомни силното му желание, начина, по който трепереше при нейния отклик.
И въпреки всичко — увереността, че може да му влияе, не гарантираше безопасността й, по-вероятно беше да изгорят заедно в пламъците на страстта. Мислейки на глас, тя тъжно каза:
— Ако сега си тръгна, ще трябва да закърпвам разрушената си репутация. Ако остана, ще погубя единствения смисъл на живота, който познавам. Ще бъда унищожена.
— Не мога да се съглася, че страстта винаги води до унищожение. Ако физическата интимност увеличава радостта и никой не е наранен, как може това да е грешно?
— Предполагам, че мъжете винаги говорят така, за да прелъстят невинните девици да прегрешат — унило отвърна тя. — И жените, които са достатъчно глупави да повярват в това, са принудени да раждат бебетата си в потайни кътчета и да ги отглеждат сред куп домашна работа. Кой твърди, че никой не е наранен?
— Да създадеш извънбрачно дете очевидно е грешно, престъпление срещу детето, както и към майката — съгласи се той. — Но забременяването не е неминуемият резултат от страстта. Има разумни и ефективни методи да се предпазиш.
— Интересно, ако е вярно — съгласи се тя. — Но дори там, където няма риск от забременяване, случайните връзки са порочни.
Той поклати глава.
— Мисля, че ако начините за предпазване от забременяване са широко известни, понятията за правилно и грешно в любовта ще се променят. Сегашният ни сексуален морал съществува, за да защитава жените, децата и обществото от опасни последици — ако мъжете и жените можеха свободно да решат дали да предоставят телата си на своите желания, а не на морала — светът ни щеше да бъде напълно различен.
— Но щеше ли да бъде по-добър? Може би само за мъжете — те ще задоволяват страстта си, после ще си тръгват с леко сърце и с чиста съвест. Не знам дали жените могат да бъдат толкова безотговорни.
— Някои могат, Клер — каза той с остър глас. — Повярвай ми, има жени толкова безразсъдни и безсърдечни, колкото мъжете.
— Сигурна съм, че познаваш много такива жени. — Тя въздъхна печално. — Какъв езичник си ти, Никълъс. Аморален, красноречив дявол, който може да накара греховете да изглеждат очарователни. Мислиш си, че щом съм принудена да бъда твоята компания, ще бъда покорена от езическия ти чар.
Той я целуна нежно по челото.
— Това е най-съкровената ми надежда.
Смехът й беше изпълнен с горчивина и гняв.
Беше време да направи своя избор. Заигра се с едно от копчетата му, докато събираше мислите си.
Първо, трябваше да остане заради доброто на хората, които щяха да имат полза от помощта на графа — чувството й за дълг не й позволяваше да направи друго. В такъв случай през следващите три месеца трябваше да се бори да го постигне, и то на колкото е възможно по-ниска цена. Унило се примири с факта, че ако остане, това означаваше, че трябва да понесе последиците на греха и на многобройните нарушения на морала си. Тя щеше да се моли и вярваше, че въздържането й от най-лошите грехове нямаше да има особено значение.
Изведнъж я прониза мъчителна мисъл. Никълъс беше мъж, който иска да задоволи своите желания. Вероятно скоро щеше да се насити на обикновените целувки. Ако се разочароваше достатъчно от отказите й да му позволи да стигне до крайна интимност, можеше да я помоли да си тръгне и все пак да се чувства морално задължен да изпълни своята част от споразумението.
Заинтригувана, тя си играеше с идеята, променяше я в съзнанието си. За да има шанс за някакъв успех, трябваше да се научи да потиска своите желания, като поддържа достатъчно силна волята си, за да продължи да казва не. Сладострастието беше опасна игра и той беше далеч по-умел от нея. Но може би това предимство щеше да се компенсира от това, че мъжките страсти са по-силни, но по-краткотрайни от женските. Решена да направи това, тя бавно изрече:
— Съвестта не ми позволява да напусна, при положение че, ако остана, мога да направя толкова много добрини. Но те предупреждавам — твоята цел е прелъстяването, а моята е да те накарам да решиш, че всичко, което ще направиш, си заслужава усилията.
Той въздъхна с облекчение, после се усмихна с отнемаща дъха й ласкавост.
— Радвам се, че оставаш. Ще бъде интересно да разбера доколко можеш да ме дразниш, но не мисля, че ще успееш.
— Ще разберем това, милорд. — Когато погледна в тъмните му очи, тя почувства порочната възбуда на очакването. Вече не беше безпомощна жертва на по-големия му опит и надмощие. Нейното влияние върху него беше ограничено, но тя щеше да упражнява над него власт с помощта на Бога и всичките си сили.
13
Клер се взираше с широко отворени очи през прозорчето на пътническата карета към здрачния Лондон.
— Никога не съм си представяла, че има толкова много хора на света — въздъхна тя.
Никълъс тихо се засмя. Той седеше до нея, излегнал се непринудено върху тапицираната седалка с ръце, скръстени пред гърдите.
— Селските мишки идват в града.
Тя се намуси, имитирайки раздразнение.
— Когато си дошъл за първи път в Лондон, сигурна съм, че си бил напълно равнодушен.
— Ни най-малко — весело отвърна той. — Бях на седемнадесет и бях толкова очарован, че за малко да падна през прозореца на каретата. Някои обичат Лондон, а други го мразят, но никой не може да остане равнодушен. Докато си тук, възнамерявам да ти покажа многообразието на града.
Каретата им се отклони и водачът на преминаващата двуколка обсипа с поток от обидни хули техния кочияш. Клер слушаше със свъсени вежди.
— Този колар на чужд език ли говори? Не можах да разбера нищо от това, което каза.
— Говори кокни — ужасния диалект на лондонското простолюдие от източната част на града, а така също използва думи, които една добре възпитана млада дама не може да разбере — унило отговори Никълъс.
Тя му отправи палав поглед.
— Можеш ли да ми обясниш забележките му към мен?
Той изви вежди.
