— Да не би да ме водиш на някаква… оргия?
— О, защо говориш така, Клер! — възкликна той, като я изгледа любопитно. — Изненадваш ме. Какво знаеш за оргиите?
— Не много, макар да разбирам, че са отвратителни, похотливи и включват голям брой хора, които имат поведението на животни от селски двор — язвително каза тя.
Той се засмя.
— Добра дефиниция. Разбира се, има всякакви оргии, но предполагам, че на празненството трябва да присъстват най-малко трима, за да отговаря на изискванията. Разбира се, не всички трябва да са хора.
Клер се задъха от смущение, но точно в този миг една товарна каруца за малко не се сблъска в тях. Никълъс успя сръчно да спре двуколката и избягна удара, но коларят, типичен представител на лондонското простолюдие, не беше доволен. Без да вади дългата пура от устата си, той започна да сипе ругатни за проклетите богаташи, които си въобразяват, че улиците са техни.
— Какъв неприятен тип — отбеляза Никълъс. — Трябва да бъде научен на обноски.
С рязко движение на китката той замахна с камшика и пурата от устата на каруцаря изчезна. Грубиянът застина с удивено изражение и разкъсана угарка между зъбите.
Смаяна от ужас, Клер възкликна:
— Свети Боже, ако беше ударил погрешно, можеше да извадиш окото на човека.
— Но не ударих погрешно — спокойно изрече Никълъс. Той отново замахна с камшика, шапката на каруцаря полетя и се приземи в скута на Клер. Тя усети лекото свистене във въздуха, но ремъкът на камшика се бе преместил толкова бързо, че тя не успя да види движението му.
Когато, онемяла от страх, тя се вторачи в смачканата шапка, Никълъс каза:
— Макар да твърдят, че добър с камшика е този, който може да уцели муха върху ухото на някой от впрегнатите коне, има само няколко души, които действително могат да го направят. — Камшикът изсвистя още веднъж, шапката се вдигна, завъртя се във въздуха и се приземи върху главата на напълно объркания каруцар. — Аз съм един от тези, които могат.
След като приключи с натрапника, Никълъс отново започна умело да се провира през уличното задръстване.
— Да се върнем на темата за оргиите. Обикновена мъжка фантазия е да вкараш в леглото си две жени наведнъж. Всъщност леглото не е подходяща дума — необходимо е по-голямо пространство, така че леглото се заменя с пода. Обсебен от тази любопитна възможност, веднъж реших да се отдам на фантазията си. Предполагам, че резултатът можеше да бъде назован оргия. — Той зави с двуколката в по-широка улица. — Искаш ли да знаеш какви са най-живите ми спомени от тази оргия?
С пламнало лице Клер притисна длани върху ушите си.
— Не искам да слушам повече!
Пренебрегвайки протеста й, Никълъс изрече с наслада:
— Килимът гореше под коленете ми, това е, което си спомням. За да не оставя дамите да скучаят, трябваше непрекъснато да пълзя напред-назад. Изтощителен опит, след който накуцвах цяла седмица. — Той спря замислено. — Така разбрах, че е по-добре някои фантазии да си останат в съзнанието ти.
Клер избухна в невъздържан обезсърчителен кикот.
— Ти си за окайване — задъхваше се тя. Само Никълъс можеше да превърне толкова ужасно неприлична история във весела.
Обаче Никълъс все още не бе приключил с изненадите. Когато се спуснаха по една тиха уличка, изведнъж дръпна юздите.
— Чукалото е вдигнато. Трябва да са си у дома.
Като подаде отново юздите на коняря, той пъргаво скочи на паважа, подаде ръка на Клер и й помогна да слезе.
— Чий е този дом? — попита тя, когато слезе от двуколката. Той я поведе с блеснали очи по стъпалата и почука на вратата с чукалото, което имаше форма на лъвска глава.
— На скъпата ми стара баба.
Баба. Баба? Но майката на баща му беше починала преди години и ако баба му — майката на циганката — беше още жива, тя едва ли щеше да живее в къща в Мейфеър.
Обзе я силно вълнение още щом вратата се открехна. Клер осъзна с ужас, че той говори за младата съпруга на дядо си — вдовицата Емили, графиня Абърдар — жената, за която се носеше мълва, че като любовница на Никълъс е била в центъра на скандала, погубил два живота.
14
Когато Клер и Никълъс влязоха в къщата, тя изпита нехристиянското желание да извие врата му. На всекиму в Пенрийт беше известно, че в нощта, когато старият граф и Каролайн са умрели, слугите са заварили Никълъс в спалнята на графинята. Въпреки това неопровержимо доказателство Клер винаги неохотно бе приемала този факт. Сега обаче имаше възможността да научи истината, като ги види заедно, и откри, че не иска да знае какво се е случило.
Когато представителният иконом покани гостите и попита за имената им, едно голо, току-що проходило, дете изпищя във фоайето. Това напълно разруши официалния ефект. Задъхана бавачка енергично подгони детето, последвана след миг от засмяна около тридесетгодишна дама.
Погледът й се спря на гостите и изражението й се промени.
— Никълъс! — възкликна тя и протегна ръце. — Защо не изпрати съобщение, че ще се връщаш в Англия?
Той улови ръцете й и я целуна по бузите.
— Едва вчера пристигнах в Лондон, Емили.
Клер ги наблюдаваше със сковано лице, мислейки си, че днес е видяла Никълъс да целува прекалено много жени. Графинята сияеше от здраве и щастие и изглеждаше с десет години по-млада, отколкото в Абърдар. И съдейки по смелите шеги между тях, беше лесно да се повярва, че са били любовници.
Никълъс се обърна и придърпа към себе си Клер.
— Може би си спомняш моята придружителка.
След миг на смущение графинята каза:
— Вие сте госпожица Морган, учителката в Пенрийт, нали? Срещнахме се, когато Никълъс направи дарение за училището.
Беше ред на Клер да се смути.
— Никълъс е направил дарението? Мислех си, че училището е ваша идея.
— Съпругът ми не одобряваше прогресивните идеи на Никълъс, така че беше по-добре аз да се заема с обществената част — каза графинята. — Надявам се, че училището се справя добре. Все още ли сте учителка?
— През повечето време — прекъсна я Никълъс. — Напусна за три месеца, за да се опита да ме образова.
Любопитният поглед на графинята отново се премести върху него, но преди да успее да каже нещо, младата бавачка се върна с голото дете, извиващо се в ръцете й.
— Съжалявам, мадам — извини се тя. — Не знам как господарят Уилям е успял да се измъкне.
Графинята се наведе и целуна сина си по бузата.
— Учудващо изобретателен, нали? — гордо каза тя.
— Бритателен, бритателен, бритателен! — повтаряше детето.
— Значи това е моят внук. — Никълъс с усмивка пое детето от бавачката. — Само отбелязвам колко мрази да носи дрехи — след години няма да му се наложи да пръска куп пари за облекло. Може би това е циганската любов към свободата.
Клер затърси прилика между Никълъс й Уилям. Ако имаше такава, тя не успя да я забележи — детето беше русо и синеоко, типично английско бебе. И бе твърде малко, за да бъде плод на връзка отпреди четири години.
Мекият глас на графинята прекъсна мислите й.
— Простете грубостта ми, госпожице Морган. Както можахте да забележите, всичко е простено до
