седемгодишна възраст. Надявам се, че нямате нищо против да се присъедините към нас за чая. С Никълъс имаме толкова много неща да си кажем.
Никълъс се засмя и върна Уилям на бавачката.
— Личи си какво си правила през последните няколко години.
Графинята се изчерви като ученичка, после въведе гостите в салона и позвъни на слугата. Клер отпиваше от чая и отхапваше от кейка, докато двамата обсъждаха светските новини. Затова ли беше в Лондон — да наблюдава как Никълъс омайва други жени? Тази мисъл я накара да почувства враждебност.
След половин час Никълъс измъкна от джоба си ярко оцветена дървена играчка.
— Купих малък подарък за Уилям. От източните Индии е, там го наричат и-йо. — Той нави връвта около пръста си и тя започна да се спуска и изкачва по връвта, съпроводена от тиха мелодия.
Графинята каза:
— Когато бяхме деца, брат ми имаше подобна играчка, но той я наричаше по друг начин. Да видим дали си спомням как работи. — Опитите й бяха безуспешни. При третия й опит и-йото увисна, отпуснато на връвта, и тя го върна на Никълъс. — Страхувам се, че съм загубила сръчност.
— Ако не възразяваш, ще го занеса на бавачката и ще го покажа на Уилям.
— Ще бъде омаян. — Графинята позвъни на иконома и нареди да отведат Никълъс в детската стая.
Клер се стегна, когато остана насаме с графинята, но когато другата жена извърна откритите си кестеняви очи към нея, тя се поотпусна.
— Моля те, прости на мен и на Никълъс за грубостта ни — четири години е дълго време, а и този хаймана не обича да пише писма.
— Сигурно се радвате, че отново си е у дома, лейди Абърдар — каза Клер с безстрастен тон.
— Да, макар да ми напомня за онова ужасно време. — Графинята си взе парче маслен кейк. — Между другото, вече не използвам титлата, госпожице Морган. Сега съм госпожа Робърт Холкрофт. Или Емили за приятелите на Никълъс.
— Изоставила сте титлата? Невероятно. Мислех си, че жените във вашето положение запазват званието си дори и да се омъжат за човек, който няма наследствена благородническа титла.
Лицето на Емили придоби хладно изражение.
— Никога не съм искала да бъда графиня. С Робърт, моя съпруг, израснахме заедно и винаги сме знаели, че ще се оженим. Но той беше по-малкият син на земевладелец без наследство, докато аз бях дъщеря на виконт. Когато лорд Абърдар направи примамливото си предложение за брак, родителите ми настояха въпреки моя отказ, тъй като той беше четиридесет години по-стар от мен.
— Съжалявам — неловко изрече Клер. — Нямах представа. Изглеждахте толкова жизнерадостна, че никой в Пенрийт не предполагаше, че бракът е бил против желанието ви.
— Лорд Абърдар искаше млада, плодовита съпруга, която да му роди още деца. — Тя започна да рони масления кейк с пръсти. — Той доста… добросъвестно се опитваше да изпълни съпружеските си задължения, но аз се оказах разочарование за него. Беше трудно време. Никълъс беше… голяма подкрепа за мен. — Масленият кейк се превърна в купчина златисти трошички.
На Клер това й прозвуча като болезнено признание, че Емили и Никълъс са били любовници и интимната им връзка не е била случайно плътско прелъстяване. Или поне не и за Емили. Макар Клер да не можеше да прости прелюбодеянието, тя разбираше как нещастната жена се е увлякла и е завързала любовна история с красивия чаровен внук, който беше почти на нейната възраст. Не знаейки какво друго да каже, тя отбеляза:
— Уилям е доказателство, че не е била ваша вината да не родите деца от първия си брак.
— Нима мислиш, че това не ме радва — унило каза Емили. — Където и да е сега граф Абърдар — а предполагам, че е на много горещо място — надявам се да разбере, че не съм безплодна. — Тя докосна корема си. — А тази есен Уилям ще си има братче или сестриче.
— Прекрасно. Поздравявам ви. — Не успявайки повече да сдържи изумлението си, Клер попита: — Но защо разказвате всичко това на една непозната?
Емили сви рамене.
— Защото е лесно да се говори с теб. Защото Никълъс те доведе тук. Защото си от Пенрийт. Май че последната причина е най-важна. Ако живееш в долината, значи си чула скандалните истории, които се носят около смъртта на моя съпруг и жената на Никълъс. Само Господ знае какви истории се разнасят — клюките понякога са много по-лоши от истината. Напуснах Уелс веднага след като погребах съпруга си. По това време бях твърде разстроена, за да ме е грижа какво си мислят хората.
Клер се чудеше — какво ли е изпитвал Никълъс? Обичал ли е Емили? Все още ли я обича? Но, разбира се, тя не можеше да попита това. Вместо това каза:
— Имаше налудничави злословия за това, какво се е случило, но сега скандалът донякъде е забравен. След като с Никълъс напуснахте долината, клюките полека замряха.
— Добре. — Емили свъси вежди. — Робърт ми помогна да загърбя това ужасно време. Никълъс, мисля, имаше по-лош късмет. Може би ти ще можеш да му помогнеш, както Робърт на мен.
Клер промърмори безпомощно:
— Много странен разговор.
— Предполагам — усмихна се Емили. — Не знам точно какво има между вас, но той нямаше да те доведе тук, ако не се интересуваше от теб. Нуждае се от някой, който да се грижи за него. Някой, на когото да може да вярва.
Преди Клер да обясни на Емили, че положението не е такова, за каквото си мисли, Никълъс се върна от детската стая. Когато разговорът отново мина към общи теми, Клер реши — по-добре, че не успя да отговори, защото не знаеше какво да мисли и какво да каже. Беше израсла в свят на резки, ярки контрасти, където правилното си беше правилно, а грешното — грешно. За зла участ нещата около Никълъс все още бяха забулени в сиви сенки.
Няколко минути по-късно, когато Клер и Никълъс се приготвяха да си тръгнат, съпругът на Емили се прибра вкъщи. Робърт Холкрофт бе набит рус мъж със заразителна усмивка. След като се представи на Никълъс, той енергично се здрависа, без да пропусне да спомене колко е очаквал тази среща. Ако допускаше, че Емили и Никълъс са любовници, това не пролича в поведението му.
Когато потеглиха с двуколката, Клер каза:
— Радвам се, че сега лейди Абърдар е щастлива. Когато напусна долината след погребението на съпруга си преди четири години, беше с разбито от скръб сърце. Никой в Пенрийт нямаше представа какво й се е случило.
— Иска да забрави годините в Уелс и едва ли някой може да я обвинява за това — мрачно изрече Никълъс. — Омъжи се за Холкрофт една година след смъртта на дядо ми. Тогава той беше опитен адвокат, но сега е изгряваща звезда в парламента. Някой ден ще стане министър в кабинета.
— Кои райони представя?
— Лестършир. — Никълъс намали скоростта, а след малко зави вляво в по-тиха уличка. — Контролирам този избирателен район и когато Емили ми писа, че Холкрофт иска да влезе в политиката, аз му го предоставих. От това, което чувам, справя се доста добре — изглежда е и по-умен, и по-практичен от предшественика си.
Смаяна, тя попита:
— Контролираш областта Лестършир?
— Освен другите. Покварената ни политическа система ми даде възможност за ефективен контрол в три различни района. Макар титлата на Абърдар да има корени в Уелс, в днешни дни по-голяма част на богатството на фамилията идва от другаде.
Клер беше смаяна колко малко знае за Никълъс, за богатството му и за политическото му влияние.
— Не се учудвам защо господин Холкрофт така се зарадва да се срещнете. Затова ли си кръстник на Уилям?
Никълъс се усмихна.
— Бих искал да е и заради приятелството. Емили беше като оазис на доброта и разум в Абърдар.
Не звучеше като мъж, който страда от разбито сърце. Очевидно е бил много привързан към Емили, но Клер със самозалъгваш реши, че тя не е била голямата любов в живота му.
