— Време е да вървим. Не трябва да изпускаме шанса да намерим лорд Майкъл.
— Научила си се да бъдеш опасна, Кларисима — измърмори той, а върху лицето му трептяха желание и игривост.
— Уча се от най-добрия.
Той се засмя, после вдигна шала й и го обви около раменете й. Нежният допир на пръстите му разпали огън във вените й. Тя улови ръката му и излязоха при чакащата ги карета.
След като се настаниха вътре, Клер попита:
— Защо лорд Стратмор каза, че това място не е подходящо за мен? Нима херцогът организира оргии? — Тя отпусна ръка върху неговата и погали с палец дланта му.
— Нищо подобно, макар да е вярно, че някои жени не биха позволили на неомъжените си дъщери да ги придружат. Забавленията на Рафи са доста леконравни — празненства, където мъжът може да доведе любовницата си и има вероятност да срещне съпругата си, придружена от любимия й. — Никълъс вплете пръсти в тези на Клер и постави ръцете им върху коляното си. — Повечето от жените ще бъдат от висшето общество, но някои са куртизанки от висока класа.
— Как ще мога да ги различа?
— По-превзетите са светски дами — обясни той. — Куртизанките са малко по-сдържани.
Тя се усмихна. В тъмната карета беше лесно да се флиртува. Поли беше права: предизвикателната жена в огледалото, беше реалност — опасна част от самата нея, която Клер още не познаваше добре. И въпреки това, когато си позволи да докосне с коляно неговото, сякаш случайно, тя не съжали.
В тъмнината устните на Никълъс намериха нейните, за дълга, бавна целувка, която стана още по- настойчива и възпламеняваща, щом той плъзна длан под шала и погали голите й рамене. Още няколко секунди и тя щеше да се качи на коленете му и да му позволи да прави каквото пожелае.
Напомняйки си, че нападението е най-добрата форма на защита, тя постави ръка на коляното му и го стисна. Тръпка прониза тялото му.
— Определено опасна — каза той с явно неспокоен глас. Ръката му се плъзна върху гърдата й. — Искаш ли да се научиш докъде е възможно да се стигне в каретата?
Тя се заля в звънлив смях.
— Каза, че имението на херцога е съвсем близо.
— Нямах това предвид, и ти го знаеш, кокетке.
Зърната на гърдите й набъбнаха, когато палецът му ги погали през коприната. Още малко и щяха наистина да изпробват възможностите на каретата. Тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Мисля, че е време да спрем.
Той вдигна ръка от гърдата й и я премести на по-безопасно място — над кръста й.
— Да го оставим ли за по-късно през нощта?
Клер се замисли.
— Засега достатъчно. Много е рано да отложим милувките за останалата част на нощта.
— Напълно съм съгласен. — Той се облегна на тапицираната с кадифе облегалка, но не пусна ръката й.
След като Клер успокои дишането си, установи, че доверието към него й е давало възможност да подеме тази луда игра. Когато и да му кажеше да престане, Никълъс спираше. Усмихна се в тъмнината и се зачуди какъв ли ще е следващият етап на играта.
16
Докато чакаха сред дългата колона от гости в имението Кандовър, Клер попита:
— Виждал ли си херцога след пристигането си в Лондон?
— Посетих го, но не беше вкъщи, затова му оставих бележка — усмихна се Никълъс. — Рафи ми изпрати отговор. Покани ме на бала със заплахата, че ако не дойда доброволно, ще ме довлече тук за яката.
— Вероятно няма да успееш да го поздравиш при толкова много чакащи — отбеляза тя. — Чувала съм, че в Лондон приемат за светски този бал, на който има достатъчно голяма блъсканица.
— Рафи не следва модата, той я въвежда. И тъй като не се забавлява от непокорната тълпа, сбирките му са с много по-подходящ брой хора. А също и по-забележителни.
Тя го изгледа с раздразнение в погледа.
— Не кани ли неомъжени момичета, на които не им е позволено да идват?
— Рафи не се интересува от благовъзпитани девици — унило отвърна Никълъс. След като посочи жената, застанала до домакина, той добави: — Това е лейди Уелкот, последната му любовница според думите на Люсиен.
— Омъжена жена?
Никълъс кимна.
— Рафи винаги се е интересувал само от омъжени жени. Знаят правилата и не създават проблеми, нито се влюбват безумно в него.
Като дъщеря на проповедник тя не знаеше достатъчно за висшите кръгове, затова попита:
— Нима прелюбодеянието е начин на живот в светското общество?
Той сви рамене.
— След като много аристократични бракове се сключват поради семейни или имотни причини, трудно можеш да се изненадаш, когато съпрузите търсят удоволствие другаде.
Затова ли Никълъс бе изневерил на своята съпруга? Дори великолепната рокля на Клер не й даде кураж да зададе този въпрос. Вместо това тя каза:
— Вероятно дукът не може да си избере съпруга по свое желание заради фамилното наследство.
— След като завърши Оксфорд, Рафи изведнъж се влюби безразсъдно — постави всичко в краката на едно момиче. Никога не съм я виждал, тъй като бях все още в университета, но той ми писа разни несвързани безсмислици, че била като богиня, слязла на земята. Официално щяха да се сгодят през следващия светски сезон. Единственият път, когато съм забелязвал Рафи разстроен душевно.
— Нима момичето е умряло и той не е срещнал жена, равна на нея? — съчувствено попита Клер.
С гневен блясък в очите Никълъс отвърна:
— Не, тя го предаде. Не е ли това любовта?
Клер усети как дъхът й изведнъж пресекна. После промълви:
— Така е, без съмнение, това е най-циничната забележка, която някога съм чувала в живота си.
— Нима? Моят опит показва друго. Всеки, който някога е твърдял, че ме обича… — гласът му рязко секна.
Осъзнавайки, че той неволно е издал една от болезнените истини, направили го такъв, какъвто е в момента, тя улови студената му ръка в своята.
— Предполагам, някои хора твърдят, че обичат, когато имат нужда от любов, или от желание за контрол, или пък го правят само от егоизъм — каза тя замислено. — И въпреки това все още има хора като Оуен и Марджед Морис, Емили и Робърт Холкрофт. Мислиш ли, че тяхната любов допуска предателство?
Пръстите му бавно стиснаха ръката й.
— Не, предполагам, че не. Вероятно искрената любов е късмет, който някои хора имат, други не.
— Понякога съм си мислила за това — тъжно изрече Клер. — Ако не вярваш в любовта, тогава в какво вярваш?
След кратка пауза той отвърна:
— Вероятно в приятелството.
— Искреното приятелство донякъде е любов — каза тя.
— Надявам се да е така. — Той й се усмихна недоверчиво. — Но след като съществува много по-малка вероятност от предателство в приятелството, то е много по-безопасно.
Те стигнаха до началото на шпалира и Клер за първи път можа да разгледа дук Кандовър, който разговаряше с двойката пред тях. Беше висок, красив и тъмен почти колкото Никълъс, с благородно изражение на лицето. Любезен, приятен, сдържан — истински образец на типичен английски джентълмен.
