Предшестващите гости се отдръпнаха и дукът се извърна към тях. Лицето му мигновено просветна.
— Никълъс, радвам се, че успя да дойдеш. — Ръкува се с искрен ентусиазъм. — Вероятно тази вечер няма да имаме много време да разговаряме, но се надявам утре за обяд да се присъединиш към мен в правителствения клуб.
И както Клер бе одобрила Люсиен заради участието му в училищния побой въпреки превъзхождащия брой противници, тя хареса дука заради искрената радост от срещата им. И макар Никълъс да имаше лошо мнение за любовта, очевидно притежаваше дарба да спечели приятели.
Като издърпа напред Клер, той я представи.
— Рафи, моята приятелка, госпожица Морган.
След разговора им Клер се опасяваше, че той ще се осмели да я представи като своя приятелка. С усмивка тя каза:
— За мен е голямо удоволствие, ваша светлост.
Той изискано се поклони.
— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Морган. — За разлика от очите на Никълъс, в неговите имаше много скръб, типична за англичаните, забеляза също любопитство и мъжко одобрение в дълбините им. За да приключи с представянето, Рафи каза: — Лейди Уелкот, граф Абърдар и госпожица Морган.
Любовницата на дука беше няколко години по-възрастна от него, може би около четиридесетте. Беше красива, русокоса жена с вид на изискана дама — но не от този тип, които истерично се влюбваха в мъжете. Клер си помисли за „богинята, слязла на земята“, която бе тласнала Рафи към тази жена и потисна въздишката си. Бедният херцог. Толкова много хора искаха да бъдат обичани и въпреки това, като че никога нямаше достатъчно любов за всички.
Лейди Уелкот нехайно кимна на Клер, но очите й заблестяха, когато се извърна към Никълъс.
— Лорд Абърдар — разгорещено каза тя. — Може да не си спомняте, но сме се срещали, когато бяхте виконт Трегър. В Бленъм.
Той се наведе над ръката й.
— Разбира се, че си спомням. Никога не забравям привлекателните жени.
Лейди Уелкот имаше прекалено изтънчени маниери, за да не допусне да се усмихне превзето, макар че според безпристрастното мнение на Клер това също беше преструвка. Като развяваше с грация ветрилото си, нейно благородие каза:
— Сега, когато сте отново в Британия, се надявам да ви виждаме по-често в Лондон.
— Твърде вероятно е. — Усмивката му беше чаровна — неговите усмивки винаги бяха такива.
Ако дукът изглеждаше развеселен от взаимните им комплименти, Клер трябваше да потисне желанието си да изрита в глезена както Никълъс, така и нейно благородие. Никълъс насочи веселия си поглед към нея и тя беше сигурна, че той прочете мислите й.
— Задържаме шпалира. Ако не успеем да разговаряме тази вечер, Рафи, ще се видим утре в клуба на британското правителство — увери го Никълъс.
Той улови ръката на Клер и я въведе в огромно преддверие, после свиха вляво към балния салон.
— За да имаш успех в обществото, Клер, трябва да се научиш да прикриваш чувствата си. Уплаших се, че ще ухапеш лейди Уелкот.
— Нямам желание да постигам успех в обществото — язвително отвърна тя. — И беше грубо от страна на нейно поостаряло благородие да позволи да й потекат лигите по теб в мое присъствие.
Той се ухили.
— Нима долавям ревност? Мислех си, че е един от седемте смъртни гряха.
— Ревността не, но завистта, скъперничеството, разврата, гнева, невъздържаността, високомерието и леността са — отвърна тя.
— Знам много добре този списък. — Очите му играеха. — Всеки има идеали, към които се стреми.
Клер се засмя.
— Невъзможен си.
— Опитвам се — скромно измърмори той.
Те преминаха през арка от яркочервени цветя и влязоха в огромна зала, където красиво облечени мъже и жени се разхождаха безцелно сред танцуващите. И макар че беше първият й прием във висшето общество, вниманието на Клер бе привлечено не от хората, а от декорите.
Стените и високите тавани, боядисани в черно, поглъщаха голяма част от светлината на канделабрите и придаваха тайнствена, нереална атмосфера на помещението. Тъмнината увеличаваше възхитителния ефект на силно осветените мраморни статуи, които стояха на поставки в ъглите на салона. Всичките скулптури бяха с размери на хора в класически драперии, разголващи голяма част от телата им. Клер отбеляза:
— Гръцките и римските статуи са твърде екстравагантни, нали?
Никълъс се захили.
— Наблюдавай скулптурите известно време.
Тя го направи и както предполагаше Никълъс, рязко възкликна, когато една от скулптурите смени позата си.
— Милостиви Боже, те са живи!
— Рафи обича баловете му да са незабравими. — Никълъс посочи друга „скулптура“, мъж който се беше навел от постамента и разговаряше с красива жена статуя до него. — Вероятно на тези дами е било платено щедро да се покрият с бяла боя и пудра, а после да стоят неподвижни цяла вечер. Възможно е младежът да се опитва да си уреди лична среща с любимата си нимфа.
— Дукът няма ли да се разсърди?
— Е, няма да му хареса, ако статуята тръгне към беседката с приятелката си, но предполагам, че могат да правят каквото пожелаят, когато свърши балът.
Клер загледа отблизо скулптурата, която с бавно движение вдигна белите си вежди към джентълмена, който я потупваше по крака. Дрехите й бяха много оскъдни и ясно се долавяше, че забележителната й фигура изобщо не е творение на изкуството.
— Започвам да разбирам защо не желаят да водят невръстните си дъщери тук — плахо промълви Клер.
На балкона музикантите подеха мелодия и започна да се сформира група за танци, мъже и жени се нареждаха един срещу друг. Изведнъж Клер се усети, че потропва с крак в такт с музиката.
— Искаш ли да танцуваш? — попита Никълъс.
— Не знам как — каза тя, неспособна да прикрие съжалението в гласа си.
— Хм, забравих, че танцуването е против методистките принципи. — Той сведе поглед към тропащия й крак. Тя скри обувките си под подгъва на роклята, Никълъс каза: — Доста лесен народен танц. Само веднъж ги наблюдавай и ще можеш да опиташ на следващия път, разбира се, ако съвестта ти позволява.
След кратко обмисляне тя изрече:
— Съвестта ми ще ме измъчва седмици наред. Едва ли един танц ще влоши нещата.
Първият танц беше последван от още един и Клер и Никълъс се присъединиха към танцуващите. Възхитена, тя сбърка само веднъж, но за късмет той беше достатъчно близо, за да я улови. Напълно забравила за греховността, тя страхотно се забавляваше.
След това започна валс, затова те се отдръпнаха встрани от дансинга. Никълъс каза:
— Валсът изглежда много порочен и е възможно да докара до провал западната цивилизация.
— Едва ли. — Клер оглеждаше плавно движещите се двойки. — Изглежда е много приятно с партньор, който ти харесва и доста противно с този, който не ти харесва.
— Ако се интересуваш, мога да наема учител по танци да те научи. Малко е сложно да опиташ без уроци.
Предложението беше съблазнително, но все пак в душата й бе останало малко благоразумие и съвест.
— Благодаря, но не мисля, че в бъдеще ще имам възможност да танцувам валс.
— Ще видим — измърмори той.
Неочаквано пред Никълъс изскочи пищна червенокоса жена. Напълно пренебрегвайки Клер, тя прегърна Никълъс и изписка:
— Скъпи Стари Ник, върнал си се у дома. Трябваше да ми се обадиш. Улица „Хил“ №12. Сегашният ми
