покровител няма да има нищо напротив.
Той спокойно я отблъсна от гърдите си.
— Същото каза и последния път, Айлин, а нещата свършиха с дуел при варовиковата кариера. За щастие тогавашният ти покровител беше дяволски несръчен в стрелбата, но едва ли мога да отрека справедливостта на недоволството му.
— В много неща Хенри не беше добър — затова те поканих. — Без да се смути, тя леко потупа китката му с прибраното си ветрило от слонова кост. — Кога можеш да дойдеш?
— Съжалявам, а освен това вече съм зает. — Проницателният й поглед се премести върху строгото лице на Клер. — При това никога не повтарям една и съща грешка втори път.
Червенокосата кокетка се нацупи.
— Бях любезна единствено заради доброто старо време, нали знаеш. — Тя разтвори ветрилото си и енергично го развя. — Не се нуждая от теб. Сегашният ми покровител е метър и деветдесет и всичко му е в пропорция.
Вместо да се обиди, Никълъс избухна в смях.
— Правилно, Айлин, няма да си губиш времето с жалък младеж като мен.
Ярко начервените устни на жената рязко се свиха в превзета усмивка и за първи път тя погледна Клер в очите.
— Забавлявай се, докато можеш, душичко. Никой не е по-добър от Никълъс, както в леглото, така и извън него.
Когато Айлин се отдалечи, Клер каза раздразнено:
— Нима жените тук се делят на такива, които са били някога в леглото ти и други, които се надяват да те вкарат там в бъдеще?
Устните му се извиха.
— Вероятно ще си хабя напразно думите да ти казвам да не се тревожиш, но забележи, че не приех предложението й. Макар да съм виновен за предишните си успешни прелъстявания, за разрушаването на репутацията ти и за много други по-дребни прегрешения, едно нещо със сигурност няма да направя. И това е да те унижа пред другите хора.
Той нежно постави ръка на тила й и бавно я погали. Напрегнатостта й започна да намалява. Клер с примирение установи колко добре я разбираше Никълъс. Въпреки че беше чужда на най-смъртоносните грехове, тя определено беше горда и нямаше да понесе, ако Никълъс публично покровителстваше тази нахална продажна жена.
— Не каза ли, че куртизанките ще са по-дискретни от дамите?
— Всяко правило си има изключение.
Познат глас прекъсна разговора им.
— Добър вечер, Никълъс, госпожице Морган. — Лорд Стратмор с лека походка се приближи с лека походка до тях. — Забелязах Майкъл да се насочва към игралната зала, макар да не бях достатъчно близо, за да съм сигурен, че е той.
— Може би ще го открия — заяви Никълъс. — Ще останеш ли с Клер, докато се върна?
— Разбира се.
Когато Никълъс изчезна в тълпата, Стратмор замислено измърмори:
— Живо доказателство за смесената му кръв.
Сепната, Клер попита:
— Какво искаш да кажеш?
Стратмор кимна към отдалечаващия се Никълъс.
— Сравни го с останалите прекалено възпитани аристократи.
Тя се засмя след мигновено обзелото я прозрение — нямаше мъж в балния салон, който да притежава магнетичната жизненост на Никълъс.
— Разбирам какво имаш предвид. До него всички изглеждат като полуживи. — Тя хвърли палав поглед към събеседника си. — Ти прекалено възпитан ли си?
— Разбира се. Основателят на благородническата фамилия Стратмор е бил енергичен барон разбойник, но буйната кръв се е успокоила с годините. Женитбата с един циганин може да подобри потеклото ни. — Той й отправи ангелска усмивка. — И тъй като никога не съм си позволявал да ме покори неудържима страст, Никълъс знае, че е безопасно да те остави на моите грижи.
— Предполагам, че липсата на страст е нещастие за един развратник.
— Не съм развратник — усмихна се той. — Но допускам, че имам тъмни тайни.
Развеселена тя каза:
— Ако не си развратник, значи си шпионин.
Леконравното изражение върху лицето на Стратмор изчезна и той остро реагира:
— Нима Никълъс ти е казал за… — спря, после направи гримаса. — Мисля, че току-що казах твърде много.
Въпреки че коментарът на Клер бе напълно добродушна шега, реакцията на Стратмор й помогна бързо да заключи.
— Веднъж Никълъс спомена, че по време на пътуването си из континента събирал информация и вършел куриерска работа за стар приятел. И тъй като работиш в британското правителство, не е трудно да предположа, че е имал предвид теб.
— Имаш ум на интелигентен чиновник. — Усмихнат, Люсиен изглеждаше по-млад и по-малко отегчен. — И тъй като допускам, че не съм толкова значителен и полезен, на какъвто се правя, бих бил благодарен, ако запазиш това за себе си.
— Този разговор е толкова уклончив, че не мога да си позволя да го спомена пред някой друг, лорд Стратмор.
— Умна и дискретна. — Удовлетворен, той въздъхна. — Защо не срещна жена като теб? Ще трябва да те помоля да ми казваш Люсиен, както моите приятели. И тогава, ако нямаш нищо напротив, ще мога да те наричам Клер.
— Бих искала да е така, Люсиен.
Той й предложи ръката си.
— И сега, след като официално сме приятели, ще си потърсим ли по чаша пунш? Доста е задушно тук.
С усмивка тя мушна ръка под лакътя му и те си пробиха път през тълпата до една беседка, където гола русалка разливаше от стъкленица винения пунш в кристални купи. Този път беше истинска статуя, въпреки че, ако имаше живи русалки, Клер не се съмняваше, че херцогът щеше да ги наеме.
Стратмор задържа една чаша под струята, подаде я на Клер, после напълни друга за себе си.
— Забавляваш ли се от първия си бал?
— Да, но се надявам да не личи, че не съм била досега на балове.
— Изглеждаш спокойна и почти като у дома си — увери я той. — Никой не би предположил, че си учителка от Уелс, която волю-неволю е била въвлечена в чужд свят.
Той придружи Клер обратно до балната зала, за да погледат танцуващите.
— Никълъс заслужава хубав бой за това, което ти е направил, макар да мога да разбера порива му.
— Надявам се това да е комплимент.
— Така е. — Веселието му се изпари. — Нима трябва да ти казвам, че Никълъс е далеч по-объркан, отколкото си признава. Винаги е бил, а след тези нещастни събития преди четири години само Бог знае какво таи под повърхността на странното си циганско съзнание. Нуждае се от нещо или от някого, и ти си най-добрата надежда, която съзирам. И въпреки че имаш причина да негодуваш от това, което направи с живота ти, надявам се да бъдеш търпелива с него.
— За да бъда честна, трябва да си призная, че вината за това положение е колкото моя, толкова и негова. Не трябваше да го моля за помощ още на първата ни среща, нито пък да приемам такова нелепо предизвикателство. — Клер се замиеш върху останалите думи, които Люсиен беше изрекъл. — Но не съм толкова значима за него, освен че го запознах с живота в Пенрийт. — Тя се засмя. — Понякога си мисля, че Никълъс не знае как да се държи с мен, като с любовница или като с домашен любимец. Люсиен се усмихна одобрително, но поклати глава.
