осъзнаваше, че когато трите месеца изтекат, нищо и никой нямаше да я разчувства така дълбоко, както Никълъс. След като несъмнено щеше да отиде по дяволите, можеше да се забавлява, а не да порицава греховността си. През останалата част от живота си щеше да има достатъчно време за разкаяние.
Облече се грижливо, макар да допускаше, че Никълъс ще спи до късно. Вероятно бе стоял с лорд Стратмор до малките часове. Изненада се, когато той излезе от салона за закуска, докато тя слизаше по стълбите.
Пресрещна я на последното стъпало и препречи пътя й. Без да каже дума, той я притегли в обятията си и я целуна. Тъй като тя стоеше на стъпалото, бяха почти на една и съща височина, което се оказа учудващо удобно. В прегръдката му имаше нежност и изненадващо силен копнеж. Щом обви ръце около врата му, тя се зачуди дали и той е бил така самотен през нощта.
Когато целувката приключи, те останаха прегърнати. Малко срамежливо Клер промълви:
— Използва правото си на целувка много рано.
— Обичам да те изненадвам. Ако искаш друга, ще трябва да е по твоя инициатива. Ще ти сътруднича, ако съм в настроение. — Макар думите му да бяха безгрижни, очите му изпитателно се взираха в нейните. — Ще се върна късно следобед. Има ли нещо специално, което искаш да правим тази вечер?
— Винаги тайно съм се надявала да посетя цирка на Астли — призна си тя. — Възможно ли е?
Очите му заблестяха.
— Имаш вкус на клоун или цирков артист. Лесно осъществимо — тази вечер ще има представление. Помисли си какво друго би искала да видиш в Лондон. Има пътеводител в библиотеката. — Той обгърна с ръка кръста й и тръгнаха към салона за закуска, увлечени в разговор.
— Само още една секунда, госпожице. — Домашната прислужница, Поли, забоде последната фиба. — Така. Идеално.
Клер поразена се взираше в образа си. Камериерката беше успяла да оформи дългата й коса в изящни меки къдрици.
— Свърши чудесна работа. Страхувах се, че ще направиш нещо ужасно и сложно, което ще ме накара да се чувствам така, сякаш нося птиче гнездо на главата си.
— Неотдавна жените са носели птичи гнезда на главите си, без да споменавам моделите, наподобяващи на кораби или вази със свежи цветя — каза Поли. — Баба ми беше домашна прислужница на една дама и ми е разказвала интересни истории за онези странни прически. — Тя прибра една къдрица. — Но вашата коса е прекрасна, толкова гъста и бляскава. По-семплата прическа най-добре подчертава това.
— А сега роклята. — Клер стана и вдигна ръце, докато Поли мушне синята копринена рокля през главата й. Бяха я донесли този следобед, точно навреме за бала, организиран от дука на Кандовър и сега Клер щеше да я облече за първи път.
Докато Поли се мъчеше със закопчалките и връзките на гърба й, Клер издърпа полата, захласната по гладката разкошна материя. Вероятно щеше да я облече само тази вечер, тъй като се съмняваше, че в бъдеще ще присъства на други балове.
Когато Поли свърши, Клер се извърна към огледалото. Това беше първата й официална вечерна рокля и тя остана зашеметена от образа в огромното огледало. Имаше вид на непозната — предизвикателна, прекалено изтънчена, жена.
Като видя изражението й, Поли каза окуражително:
— Великолепно изглеждате, госпожице.
— Дори не мога да се позная. — Блещукащата с всички оттенъци на синьото коприна й придаваше нежен блясък, а очите й искряха като огромни сапфири. Тя леко се извъртя, наблюдавайки как коприната прилепва по невероятно тънкия й кръст и пада свободно над бедрата й. Като се вгледа в голата плът на деколтето си, веждите й се сбърчиха от смущение. — Как може една рокля и един корсет така да променят обикновената фигура и да я превърнат в желана и сладострастна?
— Имате прекрасна фигура, госпожице. Някои биха казали, че е обикновена, но сте достатъчно закръглена, за да изглеждате чувствена в подходяща рокля и точно толкова крехка и стройна, за да бъдете елегантна. Можете да изглеждате както пожелаете.
Клер поклати недоверчиво глава.
— Не съм сигурна дали ще имам кураж да я нося на обществено място.
— Ще има много дами с по-изрязани деколтета.
— Но дали са дами? — потиснато попита Клер.
— Това ще помогне. Негово благородие милордът го изпрати. — Поли измъкна малка кутия, покрита с кадифе и я отвори.
Клер разшири очи, когато видя трите верижки, преплетени и украсени с перли. Определено Никълъс се отнасяше към нея като към любовница, въпреки че не получаваше заслуженото за парите си.
Поли вдигна огърлицата и я постави на шията на Клер. Студените бисери помилваха кожата й, нежно белите перли се съчетаваха с копринените цветя, вплетени в косата й. И й помагаха да се чувства по-малко разголена.
— Благодаря ти за усилията, Поли. Успя да превърнеш просякинята в принцеса.
Домашната прислужница се намуси.
— Всичко, което направих, беше да покажа най-доброто от това, което вече имахте. Познавам дами, които са готови да убият, за да имат външен вид като вашия, и то без пудра и руж.
Като се взираше внимателно в образа си, Клер каза:
— Но самата аз се чувствам като непозната. Не знам коя е тази жена в огледалото.
— Това сте си вие, госпожице. — Поли се намръщи. — Трябва да има по-добър начин да ви го кажа, но не знам как.
Часовникът удари девет. Беше време да отиде при Никълъс. Клер метна великолепния кашмирен шал на раменете си, излезе в коридора и заслиза по стълбите.
Той я чакаше в преддверието, дори по-красив от обикновено. Както винаги, беше облечен в черно, а бялата му риза и бродериите на бялата му жилетка се открояваха. Като чу стъпките й, той вдигна поглед и се усмихна.
— Не са ли ти казвали, Клер, че модерните светски дами никога не са точни?
— Не съм нито модерна, нито дама.
Никълъс понечи да й отвърне, но когато тя пристъпи в осветения от фенера кръг, той притаи дъх.
— Всеки, който те е виждал, сега няма да повярва на очите си.
Искреното желание в погледа му я смути. Караше я да се чувства женствена и въпреки това тя не можа да не зададе въпроса:
— Няма да лъжеш, като кажеш, че съм красива, нали?
Когато изкачи и последните няколко стъпала, той отвърна:
— Може би не точно красива.
Сърцето й заби — очевидно искаше да я излъже.
— Омайна е по-подходящата дума. — Той хвана края на шала й, после го издърпа леко и я заобиколи. — Неустоима. — Шалът се плъзна на пода върху обувките на Клер. Никълъс се наведе и докосна с топлите си твърди устни чувствената извивка между шията и брадичката й. — Могъщо съчетание от невинност и сладострастност.
Непознати опияняващи тръпки пронизаха Клер, резултат повече от неговата възхита, отколкото от целувката. Неочаквано тя изпита чувството, че е жената от огледалото — съблазнителна, женствена, способна да играе любовните игри така умело, както и самият Никълъс. Като че ли беше обладана от духа на друга — напълно непорядъчна, жена.
— Радвам се, че ме одобряваш. — Клер вдигна ръка и погали с върха на пръстите си лицето му, като внимаваше да не изкриви ръба на шалчето му. Току-що се беше избръснал и бузите му бяха гладки. — Да съм ти казвала, че си безспорно най-красивият мъж във Великобритания, ако не и в цяла Европа?
Той се ухили и протегна ръце към нея.
— Да продължим с комплиментите на втория етаж, а?
Тя отстъпи с грация, като знаеше, че движението й ще разпръсне аромата на парфюма й — плътно благоухание на диви рози, което Поли й предложи.
