— Ако си успял да вкараш Холкрофт в парламента, трябва да си наблюдавал зорко и отблизо делата си, докато си бил извън страната.
— На всеки шест месеца получавах пакет с официални документи, а аз изпращах обратно инструкциите си. — Той й хвърли ироничен поглед. — Не съм толкова безотговорен, колкото загатва репутацията ми.
— Никой не може да бъде — язвително отвърна тя. Никълъс прихна.
— Ти си съвършена, типична уелска роза: изящна, със силен аромат, но гъсто обрасла с бодли. — Той се протегна и погали брадичката й с опакото на облечената си с ръкавица ръка. — И тези бодли те правят интересна.
И тъй като не получаваше много комплименти, Клер таеше всичките в душата си. Тя беше много по- бодлива, отколкото подхождаше на женския чар.
Клер и Никълъс прекарваха вечерта в игра на билярд, когато от фоайето се разнесе ленив глас:
— Умението в билярда е похвално за един джентълмен, но да играеш твърде добре, е доказателство за пропиляна младост.
— Люсиен! — Никълъс захвърли щеката си, приближи се към новодошлия и го прегърна пламенно. — Радвам се, че успя да дойдеш.
Люсиен измърмори:
— Все така необуздан. — Клер забеляза, че бе отвърнал на прегръдката с явна обич.
Докато мъжете си разменяха поздрави, тя огледа госта, който беше облечен елегантно и имаше маниери на конте. Беше почти толкова красив, колкото и Никълъс, но съвсем рус, типично за англичаните. Сред падналите ангели очевидно е бил Луцифер, утринната звезда, най-ярката и най-красивата, преди да се разбунтува срещу небесата. Той също се движеше малко като котка, затова нито Клер, нито Никълъс бяха чули кога е влязъл.
След като се освободи от прегръдката на своя приятел, Никълъс ги представи:
— Клер, досетила си се, че това е лорд Стратмор. Люсиен, това е моята приятелка, госпожица Морган.
Бяха ли с Никълъс приятели? Тези думи загатваха за много недоизказани неща. С усмивка тя каза:
— Удоволствие е за мен да се запознаем, милорд. Никълъс доста често говори за вас.
— Лъжи, всичко е лъжи — бързо изрече той. — Това никога не доказва нищо.
Когато Клер се засмя, той грациозно се наведе над ръката й. След като се изправи, видя, че очите му бяха необикновено зелени с искрящи в златисто оттенъци, което я накара отново да го сравни с котка. Той я оглеждаше любопитно, сякаш се опитваше да разгадае мястото й в живота на приятеля си. Нито една благовъзпитана неомъжена жена нямаше да прекара сама вечерта в къщата на самотен мъж. От друга страна, дори новата й рокля не можеше да я промени така, че да прилича на жена, с която Никълъс би се държал с неуважение.
Лорд Стратмор попита:
— От Уелс сте, нали, госпожице Морган?
— Мислех си, че английският ми е безупречен.
— Следата от уелски акцент добавя мелодичност в гласа. — Усмивката му съперничеше по чар на тази на Никълъс.
Клер каза:
— Ще си лягам. Сигурно има какво да си кажете.
Никълъс нежно постави ръка на рамото й.
— Не си тръгвай още. Искам да попитам Люсиен за Майкъл Кениън, а отговорът те интересува, колкото и мен.
Лорд Стратмор се намръщи, но не каза нищо. Тримата се настаниха в библиотеката, мъжете с чаша бренди в ръка, а Клер отпиваше шери. С Никълъс седнаха един до друг в люлеещи се столове, докато Стратмор се отпусна на дивана срещу тях.
След кратко описание на ситуацията в мината до Пенрийт Никълъс каза:
— Както изглежда, Майкъл напълно е изоставил делата си, което не е типично за него. Знаеш ли къде е той сега? Не съм го чувал, откакто напуснах Англия, но бих искал да го видя, колкото е възможно, по- скоро.
Люсиен вдигна вежди.
— Нима не знаеш, че се върна в армията?
— Мили Боже, нямах представа. Когато продаде всичко, заяви, че доста е воювал и му било достатъчно за цял живот.
— Не се съмнявам, че тогава е мислел така, но скоро след като напусна страната, получи ново назначение.
Никълъс се намръщи и Клер забеляза загриженост в очите му.
— Не се опитваш да ми кажеш, че горкият човек се е жертвал в бой, нали?
— Не се притеснявай, Майкъл е неуязвим. През последните четири години участва в повечето боеве във Франция. Сега е майор и нещо като герой.
Никълъс се усмихна.
— Типично за него. По-добре да развихри дивия си гняв срещу врага, отколкото върху приятелите си.
Люсиен сведе поглед към чашата и разклати брендито.
— С Майкъл не се виждате заради някаква кавга, нали?
— Не. Всъщност много рядко се виждахме месеци наред, преди да напусна страната, въпреки че той прекарваше повечето време в Пенрийт. Изцяло беше погълнат от плановете си за подобрения в мината и именно затова толкова се изненадвам, че я е занемарил сега. — Никълъс се протегна и хвана ръката на Клер. — Къде е в момента — във френската армия ли?
— Не, имаш късмет. Бил повален от треска през зимата и по лично нареждане на Уелингтън — прехвърлен вкъщи. Сега е в Лондон, възстановен след боледуването си, макар да е на болничен режим. — Люсиен замълча и се вторачи в брендито, потънал в тежки размисли.
— Значи си го виждал и си загрижен за него — предположи Никълъс. — Какво не е наред?
— Предполагам, че твърде дълго е воювал — бавно каза Люсиен. — Една сутрин го срещнах в парка да язди. Беше измършавял като вълк и под външния му образ усетих първичната същност на диво животно. А може би е в депресия. Страната може да е извлякла полза от победите на армията, но не и той.
— Все още ли е в къщата си в Ашбъртън? Искам да разговарям с него.
— Не, наел е квартира, но не знам къде. — Люсиен мрачно се усмихна. — Макар да изглеждаше доволен, че ме вижда, не каза нищо лично. Заприлича ми на лисица, скрита в дупката си. От няколко месеца е в Лондон, но не е направил никакви опити да се види със старите си приятели.
— Можеш да разбереш къде е отседнал — винаги знаеш всичко за всеки.
— Но рядко казвам всичко. — Люсиен вдигна поглед, очите му блестяха в златисто на светлината от камината. — Може би е по-добре да не се опитваш да го видиш. Когато разговарях с Майкъл, споменахме името ти и не бих казал, че се озъби като вълк, но останах с такова впечатление.
Пръстите на Никълъс се впиха в ръката на Клер.
— Няма да е приятно, ако е в лошо настроение, но трябва да говоря с него за мината в Пенрийт. И щом като не желае да я управлява добросъвестно, може да ми продаде обратно рудника, но трябва да е наясно, че той е в моя земя, там са моите хора и няма да позволя да продължава сегашното положение.
Клер хвърли поглед към него, изненадана от напрегнатостта му. Сякаш Никълъс беше приел нейните проблеми като свои — въпреки заплахите, че ще си тръгне, ако тя напусне.
— Упорит си, колкото и Майкъл — каза Люсиен, нотка на раздразнение. — Ако ще има кавга, срещата на публично място вероятно е най-подходяща. Следващата седмица Рафи организира бал и Майкъл каза, че ще присъства. Разбира се, ще бъдеш поканен веднага щом Рафи разбере, че си се върнал.
— Идеално. — Никълъс се отпусна и се усмихна на Клер. — Баловете на Рафи са забележителни. Ще го харесаш.
Люсиен се намръщи.
— Не съм сигурен дали на подобно събитие можеш да заведеш госпожица Морган.
