— Не? — Никълъс го изгледа предизвикателно. — Прекалените педанти може и да не одобряват забавленията на Рафи, но той никога няма да си позволи вулгарност. Мисля, че ще се забавляваме.
— И все пак това не е място за порядъчна неомъжена жена.
— Но аз не съм порядъчна — равно каза Клер и се изправи. — Никълъс може да ти разкаже, ако си любопитен. Радвам се, че се срещнахме, лорд Стратмор. Никълъс, ще се видим утре.
Той също стана.
— След минута се връщам, Люси.
Никълъс я съпроводи до коридора и затвори вратата на библиотеката след себе си.
— Нима си помисли, че можеш да се измъкнеш, без да изпиташ удоволствието от целувката за деня?
Тя се засмя.
— Надявах се, че няма да забравиш. — Притисна се в обятията му и повдигна лице.
Целувката му бе опияняваща и тялото й болезнено запулсира. Едната му ръка се плъзна до бедрото й и силно я притисна до себе си. Опита се да се отдръпне. И тогава немирният дявол й подсказа, че Никълъс ще се върне при приятеля си скоро, така че беше безопасно да го подразни така, както друг път не би се осмелила.
Нежно хапна със зъби долната му устна. Той изстена и ръцете му започнаха да я притискат трескаво, галеха тялото й, сякаш той се опитваше да се слее с нея. Удивена от смелостта си, тя плъзна ръка надолу, докато стигна до тръпнещия хребет на мъжествеността му. Той мигновено се втвърди, цялото му тяло се напрегна.
— Люси може да се прибере вкъщи, когато продължим на горния етаж — задъхваше се той.
Леко объркана от реакцията му, тя се отдръпна от прегръдката.
— Не трябва да си груб с приятел, когото не си виждал от години — каза глухо Клер.
Когато тръгна по стълбите, той улови ръката й и я извърна към себе си. С тих хипнотичен глас попита:
— Да дойда ли при теб по-късно и да ти покажа какво следва?
Тя почувства, че се разтреперва, както от страх, така и от вълнение. Дразнеше лъва и ако не внимаваше, можеше да стане лесна плячка. Като издърпа ръката си, тя прошепна:
— След такъв уморителен ден се нуждая от сън.
— Скоро ще кажеш да. — Черните му очи се впиха в нейните, желаещи и обещаващи. — Заклевам се.
— Не разчитай на това, Никълъс. Спомни си, твоята цел е да ме прелъстиш, а моята — да те накарам да полудееш.
Той избухна в гръмогласен смях.
— Т[???]
Отправи му най-прелестната си усмивка.
— Приготви се за провал, милорд. — После тя се втурна към горния етаж, а във вените й пулсираше въодушевление.
Вдъхновението й продължи, докато влезе в стаята си. След като заключи вратата, тя се облегна на нея и със замислен поглед обходи разкошната спалня.
От дълбините на сърцето й се изтръгна тих стон. „Мили Боже, помогни ми да намеря сили да се откъсна от този опасен танц, преди да ме е унищожил.“ Повтаряше думите отново, и отново в най-отчаяната молитва на своя живот. Не почувства осенение, нито вътрешна увереност за това, какъв път да поеме. Беше сама. Единствената реалност беше изкушението, което я влечеше към тъмнината, опасността и желанието.
Плачеше с лице, скрито в дланите. Почувства се по-самотна от всякога в своя живот.
Когато Никълъс се върна в библиотеката, Люсиен наля още бренди и на двамата.
— Госпожица Морган каза, че не е порядъчна и ти ще ми разкажеш за това, ако те помоля. — Той сръбна от питието. — А аз наистина съм любопитен.
Никълъс разясни накратко споразумението, което бяха приели с Клер: нейното присъствие в замяна на помощта му за хората в Пенрийт.
И макар преднамерено да не спомена подробности, Люсиен тихичко изруга.
— Проклятие, Никълъс, какъв дявол е влязъл в теб? Участвал си в невероятни приключения, но никога не съм вярвал, че ще прелъстиш невинна жена.
— Клер не е невинна — отвърна Никълъс. — Двадесет и шест годишна е, достатъчно добре образована, за да се каже, че е жена с интелектуални интереси и напълно реалистична. С мен е по собствено желание.
— Нима? — В очите на Люсиен заблестяха зелени искрици, което означаваше, че няма да остави разговора дотук. — Ако изпитваш желание да надделееш над жена, намери си някоя кучка, която го заслужава. Не прелъстявай порядъчна жена, като използваш съвестта й и чувственото й сърце.
Никълъс тръшна чашата върху масата.
— Проклятие, Люси, нямаш право да ме порицаваш. Именно затова винаги постъпвах като новак и не станах член на малката ви тайна организация.
Люсиен вдигна ръка.
— Да се сдобрим, Никълъс. Не се забавлявам, като се бъркам в чужди работи, но съм заинтересован от ситуацията, а както изглежда, ще се намери кой да злослови за госпожица Морган.
— Нямам намерение да я наранявам.
— Но вече си го направил. Сигурно знаеш какво влияние имат клюките в едно малко село. Ще й бъде доста трудно да се върне към стария си начин на живот.
Никълъс стана и закрачи нервно из библиотеката.
— Добре. Може да остане при мен.
— Като любовница? — Гласът на Люсиен беше изплашен.
— Защо не? Често съм правил и по-лоши неща.
— Ако изпитваш нещо към това момиче, ожени се за нея.
— Никога — рязко отсече Никълъс. — Веднъж се жених и повече няма да повторя.
След продължително мълчание Люсиен меко каза:
— Често съм се чудел какво се случи между теб и съвършената Каролайн.
Никълъс се извъртя на пети и се вторачи в приятеля си, изражението му бе напрегнато — личеше, че е на ръба на дива ярост.
— Люси, единственият начин едно приятелство да продължи, е да има граници, които не трябва да бъдат пресичани. Ако държиш на дружбата ни, гледай си своята работа.
— Очевидно е било много по-лошо, отколкото предполагах. Съжалявам, Никълъс.
— Недей. Тя имаше щастието да умре. — Никълъс отново напълни чашата си, после я вдигна и подигравателно произнесе наздравицата. — За Каролайн, която ме научи на толкова полезни уроци за живота и любовта. — Той изпи брендито на един дъх.
Люсиен го наблюдаваше смълчан. Предполагаше, че четири години са достатъчно дълъг срок, за да се възстанови Никълъс от нещастието, заради което избяга от Англия, но както изглежда, не беше така.
Но той също бе научил някои уроци през трудните си години. Един от тях беше, че няма човек, който може да бъде негов приятел… освен ако вече не беше такъв.
15
Клер спа съвсем малко и в тъмнината на нощта успя да намери бледо подобие на душевно равновесие. Всеки добър методист трябваше да се ръководи от вътрешното си прозрение, а единственото вътрешно желание, което имаше, беше, да бъде с Никълъс, колкото е възможно, по-дълго. Не като негова любовница — съмняваше се, че някога би могла да си прости подобна греховна, неморална връзка.
Но щом извърнеше поглед назад във времето, прекарано с него, събитията се редуваха в съзнанието й в живи картини. До тях останалата част от живота й бледнееше. Беше в разцвета на своя живот и
