— За него ти си много повече от тези неща, макар да се съмнявам, че той наистина го разбира.
Коментарите на Люсиен бяха вълнуващи, но Клер не им вярваше. Докато отпиваше от пунша, тя реши, че самоувереният и със съвършено възпитание лорд Стратмор беше романтик.
По-лесно й беше да повярва в това, отколкото че тя самата е нещо специално за Никълъс.
17
Много от гостите в балния салон искаха да поздравят Никълъс с добре дошъл у дома. Освен дружелюбните поздрави, той получи три досадни предложения и пет ясни намека — добре, че остави Клер с Люсиен. Не че имаше нещо против ревността й — намираше я за доста гальовна. Всеки ден Клер ставаше все повече жена и по-малко непорочна учителка.
Когато Никълъс стигна до игралната зала, Майкъл Кениън отдавна си беше отишъл, ако въобще е бил там. Никълъс попита няколко мъже дали са виждали лорд Майкъл, но никой не беше сигурен. Разочарован, той се върна да потърси Клер и Люсиен.
Докато прекосяваше приемната, той видя някакъв мъж с дрехи, напрашени от пътуване, да влиза и да се насочва забързано към дук Кандовър, който все още посрещаше закъснелите си гости. След като той му каза нещо, Рафи се задави в кашлица, после се извърна и се втурна нагоре по стъпалата, като взимаше две наведнъж. Никълъс се опита да предположи какво би могло да предизвика такава реакция в мъж, пословичен с хладнокръвното си спокойствие, конкуриращо дори това на Люсиен, но не откри отговор във въображението си. Сви рамене и влезе в балната зала, където се вихреше кадрилът.
Само след няколко минути успя да открие Клер — до високата фигура на Люсиен. Когато Никълъс ги доближи, музиката рязко спря по средата на танца. Последва тишина, а гласът на Рафи проехтя из балната зала.
— Приятели мои, имам чудесни новини.
Никълъс вдигна поглед и видя дука на балкона пред малкия оркестър. С треперещ от вълнение глас, Рафи съобщи:
— Току-що получих вестта, че Наполеон е абдикирал. Войната официално е приключила.
В балната зала настана зашеметяваща тишина. После се чу одобрителен възглас. Все повече гласове се присъединиха и от бурните викове сякаш потрепериха стените на Кандовър.
Присъединил се към въодушевените възгласи на тълпата, Никълъс си пробиваше път към Клер — целувката щеше да е идеален начин да отпразнува победата. За негово огромно разочарование Люсиен, който беше по-близо, го изпревари, ликуващо прегърна Клер и я вдигна във въздуха.
След като я пусна отново, Никълъс я издърпа в обятията си и измърмори на приятеля си:
— Предполагам, че ще бъде доста грубо да те пробода в дуел, така че другия път си намери твое момиче за целуване.
Неочаквано Люсиен се захили и го потупа по гърба.
— Войната приключи! Въпреки всичко ние успяхме!
Зашеметена, като че ли го виждаше за първи път, Клер обви ръце около врата на Никълъс и дълго и горещо го целуна. Щом успя да си поеме дъх, тя каза с благоговение:
— Въпреки че военният гений на Наполеон му изневеряваше през последната година, трудно е да се повярва, че е настъпил краят. Най-накрая сключихме мир.
Никълъс си спомни за опустошените от войната страни в Европа, които бе видял и ръцете му притиснаха по-силно Клер.
— Благодаря на Господ, че войната не стигна до британска земя. Загубите ни бяха леки в сравнение с това, което изстрадаха повечето нации в Европа.
Със сияещо лице Люсиен каза:
— Имам късмет, че никога няма да ми се наложи да направя нещо полезно в живота си.
Никълъс се засмя.
— След всичко, което направи за своята страна през последните няколко години, имаш право да прекараш останалата част от живота си, излежавайки се на слънце.
Заобикаляха ги подобни сцени на ликуване. Наблизо стоеше по-възрастен мъж във военна униформа с празен ръкав. Оцелялата му ръка притискаше съпругата му и двамата плачеха, без да се срамуват. Дори „статуите“ изоставиха ролите си и скочиха на пода, за да се присъединят към празненството. Възторжени възгласи се разнесоха за Уелингтън, а след малко и за войската му.
Никълъс отново вдигна поглед към балкона с музикантите и се скова.
— Не е ли това Майкъл, там горе, този, който говори с Рафи?
Люсиен се вторачи към балкона.
— Той е. Навярно иска да разбере дали Рафи е научил някакви подробности. Бог знае, че Майкъл е платил много по-висока цена за свободата от повечето хора тук.
— Имаме късмет, новината сигурно е повишила настроението му.
Като улови Клер за ръката, Никълъс си запробива път през възторжената тълпа. Люсиен веднага ги последва. Клер трябваше да подтичва, за да не изостане. Изкачиха стълбите в преддверието, после свиха вляво по един дълъг, слабо осветен, коридор, равен по дължина на двуетажната бална зала.
В далечния край на коридора дукът и висок, дългокрак мъж излязоха от вратата, която водеше към балкона с оркестъра, След тях музикантите засвириха триумфален марш, който заглъхна, когато дукът затвори вратата.
Когато Рафи и придружителят му тръгнаха по коридора, увлечени в сериозен разговор, Клер заразглежда майора, лорд Майкъл Кениън. Люсиен го бе описал като много слаб мъж, оприличил го беше на дръглив вълк и беше вярно, че след неотдавнашната си болест той беше отслабнал, почти измършавял. И все пак изпъкналите скули на лицето му бяха все още свежи и красиви и той се движеше с увереност на атлет. Изглеждаше достоен член на падналите ангели. Особено, помисли си тя весело, след като лъскавата му червеникавокафява коса допълваше черните и руси коси на другите членове.
Когато го видя, Никълъс намали крачка.
— Поздравления, Майкъл. Като един от мъжете, които се бориха за тази свобода, имаш по-голямо право от всеки тук да празнуваш.
Лорд Майкъл се скова на мястото си, оживлението върху лицето му замръзна и той леко се олюля. Очите му бяха тъмни, но преобладаваше зеленият цвят.
— Ще ти се да накърниш щастливите ми мигове, Абърдар — отвърна той с дрезгав глас. — При тези обстоятелства ще забравя какво съм се заклел да направя, ако някога отново те видя, но се махай от погледа ми, преди да съм променил решението си.
Никълъс продължаваше да държи ръката на Клер и тя усещаше студените му пръсти. С горчиво състрадание тя осъзна — въпреки предупрежденията на Люсиен Никълъс наистина не вярва, че старият му приятел може да му стане враг.
Дори сега вероятно още не вярваше, защото кротко каза:
— Странен поздрав след години на раздяла. Да опитаме ли отново? — Той пристъпи напред и подаде ръка. — Мина много време, Майкъл. Радвам се да те видя жив след битките на полуострова.
Другият мъж се отдръпна назад, сякаш беше видял усойница.
— Нима мислиш, че се шегувам? Не е така.
Дукът се обади остро:
— Ако ще дискутирате нещо, моят кабинет е по-добро място от този коридор.
Той бързо поведе останалите към стаята под коридора. След като запали няколко свещи, Рафи каза:
— Тази вечер не е време за размахване на саби. Ако нещо ви е измъчвало през годините, Майкъл, сега е моментът да се разреши.
Когато напрежението изпълни и наелектризира въздуха в стаята, Клер разбра, че е станала почти невидима. Тези мъже се бяха срещнали в суровите условия на светския живот и бяха израсли заедно. Като всички приятели, щяха да бъдат оплетени в мрежата на общите си преживявания и спомени през дългите години — радост и съжаление, раздори и подкрепа. Сега един от тях заплашваше да разкъса мрежата на парчета.
