Раздразнена от способностите му да звучи романтично, тя изсъска:
— Това е прекрасна метафора, но реалността е, че мухата става храна на паяка. Мухата умира, дори паякът да продължи да поглъща други глупаци. — Извъртя се и се запъти към вратата. — Намери си други жертви.
Тя чу звъна на струните, когато постави арфата на пода, за да я последва.
— Клер.
Неохотно се извърна към него.
— Нямаш право да ме спираш — вече получи целувката си за деня, а също и утрешната.
— Мислиш ли, че не го знам — унило й отвърна той. Наведе се над нея, толкова близко, че топлината на тялото му я милваше. Но не я докосна.
— Не мога да те целуна, но ти можеш. — Усмихна й се омайно с циганската си усмивка. — Ще се съпротивлявам, ако пожелаеш да го направиш.
Кипна от яд.
— Проклятие, това не е шега!
— Защо си толкова напрегната? — тихо попита той. Замига, за да възпре появилите се сълзи.
— Твърдиш, че вярваш в приятелството, но само когато на теб ти е изгодно. Ти си студен човек, егоист, Никълъс, като всеки друг мъж, когото съм срещала. — Той се олюля назад и тя със задоволство разбра, че думите й го бяха наранили. Замълча за минутка, после продължи: — Може би приятелството между мъж и жена е рядко, защото гледната точка на двата пола е различна. Очевидно мислиш, че нашето приятелство ще бъде платоническо, но аз смятам, че такава дружба засилва страстта.
Пръстите му се плъзнаха по косата й, толкова леко като пролетна паяжина.
— Да, искам да се любим и има нещо егоистично в това. Но ако просто исках да задоволя похотта си, щеше да бъде много по-лесно да го направя другаде. С теб страстта за мен би означавала много повече.
Напрежението в гласа му почти я покори, но ако се размекнеше, щеше да загуби. Гневът беше безопасен.
— Твоят омагьосващ цигански език може да продаде и въглищата на Нюкасъл, но този път това няма да помогне. Без значение в каква светлина се представяш, факт е, че твоето желание е на първо място, а това, което аз искам — на второ.
Знаеше, че постъпва неразумно и нямаше да се изненада, ако той даде воля на гнева си, но неговият отговор беше мек:
— Ти каза, че си загрижена повече за хората в Пенрийт и за миньорите, отколкото за собственото си благополучие — изтъкна той. — Давам всичко от себе си, за да видя, че ще получат благополучието и безопасността, която желаеш. Страстта е моят завършек на споразумението ни и само се опитвам да те накарам да пожелаеш същото. И успях, нали? Затова си толкова напрегната.
Нейната откровеност я принуди да си признае.
— Прав си, Никълъс, но това не ме прави по-малко сърдита. Лека нощ, Никълъс.
Излезе и затвори след себе си вратата. Опитваше се да я накара да пренебрегне собствените си интереси, но с Божията помощ, тя го превъзхождаше. Искаше я и Клер използваше този факт, за да го накара да се чувства толкова измъчен, колкото тя самата.
И все пак той имаше последната дума, затова, когато си легна, тя го чу да пее веселата песен „Бледоликият циганин, о!“. Думите бяха от стара балада, танцуваха в съзнанието й, припомняха й историята за една дама от благороден произход, която оставила всичко — злато, коприна и новороден син, и побягнала с бледоликия циганин с нечиста кръв.
Дамата от баладата беше безнравствена блудница и не бе с всичкия си, след като бе предпочела студеното открито поле, вместо да се излежава в леглото си с пухени завивки. И въпреки това, ако циганинът, който я бе примамил, приличаше на Никълъс, Клер не можеше да я обвинява ни най-малко.
19
На следващата сутрин Клер се събуди по-малко сърдита, но не по-малко решена да даде на Никълъс един урок. Но какво щеше да е подходящото отмъщение?
Върху тавана на спалнята й беше изрисувана неприлична сцена на похотливи сатири, подгонили нимфи, и отговорът бързо се проясни в съзнанието й, когато се втренчи в сладострастните им гротескови фигури. Отново се разиграваше преследване и отдръпване между мъже и жени — една предпазлива жена бягаше, искаше да се запази за най-добрия мъж — мъжът я преследваше, но желаеше да завладее друга. Бе образец на отношенията й с Никълъс.
И след като женските фигури бяха в опасно положение като нейното, отмъщението й щеше да бъде извършено по подобен начин — беше време да изиграе ролята на нимфа със своя похотлив сатир. Щеше да действа като блудница, докато той полудее от желание. И после щеше да се отдалечи, да го остави да изстрада танталовите мъки от провала си.
Разбира се, желанието й за отмъщение не беше християнско. Обаче след месец заедно с Никълъс душата й бе толкова опетнена, че едно ново морално прегрешение не можеше да направи нещата по- зле.
Бе по-загрижена от факта, че ще действа незряло, но и със слабостта на възрастната жена. Никога не беше постъпвала по такъв дребнав начин в своя живот. Със съжаление осъзна, че това беше признак за влошаване на морала й, но го очакваше с нетърпение.
И по-лошото, рискуваше да бъде повлечена от страстта и да даде на Никълъс точно това, което той иска. Ако наистина се случеше, щеше да си го е заслужила, но вярваше, че ще успее да му се противопостави. Въпреки всичко успя да каже „не“, след като прекара цяла нощ в прегръдките на Никълъс — проява на силна воля, която все още я изумяваше.
Най-голямата опасност беше, ако Никълъс се възбуди до безумие, можеше да не успее да спре, когато му каже. Ако това се случеше, едва ли трябва да го обвинява за последиците. Но вярваше в самоконтрола си и отново видя потвърждение в рисунката на тавана. Никълъс не бе полудяло от похот момче, нито бе двадесетгодишен, нито пък тя бе Елена от Троя.
Усмихна се в очакване и пъхна ръце под главата си. Сега, след като бе решила каква да е стратегията й, оставаше само да избере кога и къде да я осъществи.
Никълъс облекчено забеляза, че гневът на Клер беше преминал на следващия ден. Макар да беше мълчалива, тя не се цупеше. И предвидливо се въздържа и не изяви претенции за нова целувка, за да компенсира двете, които беше получил предишната сутрин.
Но той наистина трябваше да намери правилния път, за да успее да прелъсти упоритата млада жена. Проблемът беше, че Клер беше различна от всички жени, които някога е познавал. Повечето се разтапяха от удоволствие, ако им подари скъпи дрехи и накити — Клер се съгласяваше да ги носи по-скоро за да спази своята част от споразумението. Повечето жени ставаха отстъпчиви и романтично наивни, когато мъжете ги ухажваха със стихове или любовни песни — и въпреки че на Клер също изпита въздействието им, то не беше достатъчно силно, за да забрави досадната си моралност.
Ако наистина беше религиозна, би могъл по-добре да разбере съпротивата й, но той бе убеден, че благочестието й беше повърхностно. И под тази повърхност тя имаше жилка на чисто езическо сладострастие — ясно беше видял отблясъците му, Предполагаше, че това, което наистина поддържа добродетелността й, беше нейната упоритост. Беше се заклела, че няма да я прелъстят и нямаше да наруши клетвата си, дори това да погуби и двамата. Упорита млада жена.
Но макар да проявяваше страхотен инат, той не можеше да се мери с неговия.
След два дена без целувки, когато Клер се появи за вечеря, изглеждаше особено предизвикателна. Никълъс я наблюдаваше възхитен, докато тя прекосяваше салона и се приближаваше към него. Беше облечена с рокля с цвят на рози, подчертаваща едновременно прекалената и скромност и предизвикателността й. Косата й също беше сресана по нов начин, и той закопня от желание да прокара пръсти през сложната прическа от букли и къдрици. Не приличаше на недодялана учителка — изглеждаше като прекалено изтънчена лейди с доста дяволи в душата си.
