Той замръзна, тялото му се надигна над нея, лицето му бе опустошено, когато се вторачи в очите й. Твърдият му фалос пулсираше заплашително и почти изгаряше кожата на корема й, сякаш решен да се плъзне напред въпреки волята на Никълъс.
Когато болката и уплахата изтласкаха възвишените й неземни мисли за моралността и отмъщението, тя се замоли:
— Моля те, стига вече.
За миг сякаш той загуби контрол. А после сухожилията на ръцете му изпъкнаха като стоманени възли, надигна се злобно и тихичко се изруга.
Облекчението мигновено бе последвано от объркване. Мили Боже, как можа да позволи да се случи това? Притисна длани върху устата си, опитвайки се да прикрие ужасния срам, който я обхвана. „Който гроб копае другиму, сам пада в него.“
Осъзнавайки, че е на косъм от истерията, тя се надигна, седна и издърпа ризата си, за да покрие, колкото е възможно, повече от голата си плът. Никълъс се беше превил на пода с наклонена напред глава, така че лицето му не се виждаше. Ръцете му обгръщаха коленете, а тялото му трепереше, както й нейното.
Тя отклони поглед, осъзнала вината си, прониза я угризение толкова остро, колкото физическата болка няколко минути по-рано. Дори в най-разпалените си отмъстителни представи не възнамеряваше това да се случи. Искаше й се да му даде урок, а не да опустоши и двамата.
След като си пое дълбоко дъх, Никълъс горчиво каза:
— Представата ти за поведението на набожна учителка не е лоша, но си страшна гледка, по-убедителна и от каеща се блудница.
Сълзите, които се опитваше да сдържи, се стекоха по бузите й и тя започна да плаче жално, което го удари право в сърцето. Тя се задъха:
— Не спирай дотук. Не само съм блудница, но и духовна измамница, лицемерка. За миг исках да съм пропаднала жена и дори не можах да разбера дали е правилно. — Тя зарови лице в дланите си. — Бих искала никога да не съм се раждала.
След продължително мълчание той унило изрече:
— Доста силни думи. Какво щеше да прави баща ти без теб?
— Баща ми едва ли осъзнаваше, че съм жива. — Гърлото й се присви — сякаш й отмъщаваше за факта, че беше изрекла на глас това, което никога не си бе признавала и пред самата себе си.
И Никълъс, проклинайки се, разбра значимостта на тези изстрадани думи. С по-внимателен глас той попита:
— Нима не те е обичал?
— О, той ме обичаше — открито отвърна тя. — Той беше светец, обичаше всички. Имаше време и търпение, и проникновение за всеки, който го помолеше. Но аз не можех да го помоля, така че нищо не оставаше за мен. — Тя продължи да държи главата си наведена, не можеше да погледне Никълъс в очите. — Ти си единственият, който някога ме е питал какво е да живееш със светец, така че ти казвам истината: беше като в ада. Първото нещо, което научих от моята майка, беше, че делата Господни са по- важни от семейството на проповедника и винаги трябва да поставяме на първо място неговата работа. Упорито се опитвах да бъда такава, каквато очакваше моят баща от мен, да бъда религиозна, спокойна и великодушна, толкова добра християнка, колкото той и майка ми. Предполагам, вярвах, че ако направя живота на баща си доста лесен, щеше да му остане повече време и за мен. Но той никога не го направи. — Устата й се присвиха. — Когато ми разказа как ти е помогнал в Абърдар, изпитах ревност, защото си бил много повече време с него и ти е обръщал много повече внимание, отколкото на мен. Не е много великодушно от моя страна, нали?
— Човешко е да искаш любов от родителите си. Може би ние никога няма да превъзмогнем липсата им.
— Не знам защо ти казвам това — отчаяно изрече тя и ноктите й се забиха в дланите. — Твоето семейство е било далеч по-лошо от моето. Поне баща ми не ме е продал и не ми е казал, че иска друго момиче за своя дъщеря. И когато му останеше време, винаги ми е благодарил много любезно за добрите ми грижи за него и за дома ни.
— Лесно е да мразиш някого, който открито те е предал — изтъкна Никълъс. — Може би много по- болезнено е, когато егоистичен светец те е предал по много по-изтънчен начин — особено такъв, който е изисквал да бъдеш самопожертвувателна и набожна.
Той я разбираше твърде добре. Тя гневно избърса сълзите от очите си.
— Но аз не съм светица. И макар да нямах нищо против да посветя живота си на Господ, аз исках друго и никога не съм спирала да се възмущавам от факта, че не го получих. Аз съм егоистка и алчна и заслужавам да бъда изхвърлена от методистката църква.
— Защо се смяташ за измамница?
Тя се взираше в преплетените си пръсти.
— Сърцето на моята религия е управлявано от Господ. През първите дни, когато се е появил английският методизъм, Джон Уесли лично е разпитвал бъдещите членове на общността, за да се увери, че чувствата и вярата им са искрени. Ако беше го направил с мен, щях да се проваля, защото никога — нито веднъж — не съм изпитала прозрение за божественото присъствие. Виждах го в другите — понякога, когато разговарях с моя баща, той спираше да ме слуша и се вторачваше в пространството, лицето му сияеше, сякаш Светия дух преминаваше през него. — Гласът й секна — И от това изпитвах ревност. Когато бях по- млада, всеки ден се молех с часове, молех Господ да ми помогне да почувствам дори само за миг тази духовна връзка. Но дори съзнанието ми да вярваше, сърцето ми оставаше празно. Ужасната ирония е, че другите се научиха от моите молитви и предполагаха, че съм дълбоко вярваща. Когато отхвърлих лидерството в църквата, помислиха си, че съм подобаващо скромна. Трябваше да им кажа истината, но беше по-лесно да се преструвам на такава, за каквато ме смятаха другите. Благочестието, добродетелта и самопожертвуванието ми помагаха да изглеждам като чиста личност. Но след като те срещнах, всички мои заблуди ме напуснаха една по една и сега нищо не остана. Въобще не съм чиста личност.
Тя не разбра кога беше станал и прекосил стаята, докато пръстите му нежно не помилваха заплетената й коса.
— На мен ми изглеждаш много чиста, Клер, дори да не се смяташ за жената, която си. — Пръстите му се плъзнаха по главата й и погалиха скования й от напрежение врат. — Ще ти трябва време да осъзнаеш наистина коя си. Старото трябва да бъде унищожено, за да има място за ново, и това е болезнен процес. Макар че след време ще бъдеш по-щастлива, съжалявам, че те въвлякох в това. Знам, че звучи противоречиво, но макар да искам да те прелъстя, никога не съм искал да те нараня.
Тя отпусна брадичка върху ръката му, мислейки си колко странен беше този разговор. И двамата бяха заменили гнева си с открито примирие.
— Не е твоя грешката, Никълъс. Не си направил нищо, което да е толкова лошо, като това, което самата аз си сторих. И напълно се срамувам за това, което се опитвах да ти направя. — Насили се да се усмихне. — Сега разбирам защо Господ запазва отмъщението за себе си. Когато слабото и тленно човешко същество се опитва да отмъсти, всичко се проваля много лесно.
— Нещата често се объркват между мъжете и жените — тъжно каза той. — Учудващо е как човек се опитва да оцелява. Съвкуплението изглежда много по-лесно между животните, които не съзнават.
Може би това беше нейният проблем — мислеше прекалено много. Тя въздъхна:
— Не знам защо ти казах всичките тези лоши неща за себе си. Предполагам, като изкупление за лошото си поведение.
Пръстите му стиснаха нейните.
— Доста съм поласкан, че избра да бъдеш откровена с мен. Спри да се самонаказваш, Клер — прегрешенията ти са нищожни, повече са резултат на объркване, отколкото на злонамереност.
— Жена на моята възраст не може да бъде толкова объркана.
Той се отдалечи за миг, после метна фрака си над раменете й.
— Лягай си. Аз ще се погрижа за нещата ти. Никой няма да разбере какво… се е случило.
Дори сега това бе от значение за нея. С негова помощ тя слезе от масата. Все още не можеше да погледне в лицето му, но му беше благодарна, когато забеляза, че отново бе обул панталоните си. Колкото
