— Не съм любовница на лорд Абърдар — отвърна Клер, благодарна, че може да каже истината.
— Е, надявам се да е така — оживено изрече Едит. — Но винаги се намират хора, които мислят най- лошото, такива като госпожа Елайъс. — Тя подсмръкна. — Когато Господ дойде да отдели овцете от козите при Второто пришествие, няма да открие много вълна по нея. Разправяше, че няма да благоволиш да дойдеш днес на срещата, след като работиш в голямата къща, но аз знаех, че ще си сред нас.
Искаше й се да запее от облекчение. Клер се наведе и прегърна Едит.
— Благодаря ти, че ми вярваш. Не мога да твърдя, че поведението ми не заслужава порицание, но не съм извършила смъртен грях. Как върви неделното училище?
В качеството си на водач на групата Оуен каза с любезен укор:
— Запазете разговорите за по-късно, дами — време е да започнем службата. Хайде да запеем псалмите Господни.
Благодарна за подкрепата на приятелите си, Клер се отпусна в познатия ритъм на химните, молитвите и дискусиите. Когато дойде нейният ред да говори, тя разказа накратко за Лондон, изпълнен със силни усещания и изкушения, и заяви, че искрено се радва да си бъде отново у дома.
След като срещата приключи, всички останаха на чай, кейк и с нетърпение очакваха да чуят подробности за пътуването на Клер. След като ги затрупа с приказки за Кулата, механичните чудовища и посещението й във Фаундри, за личния параклис на Джон Уесли, тя се надигна със съжаление.
— Време е да си тръгвам.
Когато групата се разпръсна, Оуен каза:
— Ще те изпратя до Абърдар, Клер. Не искам да се прибираш сама толкова далеч.
Тя го изгледа любопитно — долината винаги е била безопасна, но с готовност се съгласи. Докато яздеха обратно до Абърдар в нейната двуколка, той й обясни, че целта му е била да разговаря с Никълъс. Нищо важно вероятно, но може би негово благородие би се заинтересувал.
Щом отвориха външната врата, Никълъс излезе от библиотеката, сякаш беше чакал във фоайето да се върне Клер. Като видя Оуен, той широко се усмихна и сърдечно му предложи ръка.
— Какъв късмет, имам няколко въпроса, на които се надявам, че можеш да ми отговориш.
— Аз също имам няколко лични въпроса — отвърна Оуен.
— Да остана ли? — запита Клер.
— Разбира се — отговори Никълъс и ги поведе към библиотеката. — Оуен, първо ти.
След като Оуен се настани на мекия кожен стол, той обясни:
— Може да не означава нищо сериозно, но преди няколко дена видях нещо много странно. — Той продължи да разказва за колибата, която с Хю бяха открили в имението на Кениън.
Когато приключи, Никълъс измърмори:
— Интересно. Имаш ли някакво предположение какво е, ако въобще означава нещо?
— Ако трябва да дам мнение, бих казал, че колибата се използва за добиване на висококачествена руда — бавно каза Оуен. — Може би злато, но по-вероятно сребро.
— Възможно ли е? — изненадано попита Никълъс. — Чувал съм, че случайно е намирано злато и сребро в Уелс, но никога в промишлено количество и никога в този район.
— Понякога много чисто сребро на буци се открива в така наречените сребърни жили — обясни Оуен. — Веднъж видях една, която бе намерена близо до Еби Вали. Удивителен материал — толкова чиста проба, че може да се разтопи и да се отлее в кюлче без нищо друго освен малка пещ — като тази, която видях в колибата. Не мисля, че сребърна жила може да бъде открита във въглищното находище, но си спомних за затворената шахта, за която ви обясних, че тънкият въглищен пласт се прекъсва там, където скалата се променя. Възможно е тази различна скала да съдържа сребро.
Никълъс сви вежди, докато обмисляше.
— И така, възможно е Уилкинс да е открил сребро и да е отишъл лично при Мадок. Ако металът е в малко количество и е много чист, може да се извади от мината, без никой друг от мъжете да е забелязал. Имението на Кениън е идеалното място да бъде разтопен тайно, тъй като лорд Майкъл не е в имението и Мадок надзирава собствеността му.
— Защо Уилкинс ще отиде при Мадок, а не запази ценното откритие за себе си? — попита Клер.
— Най Уилкинс не е достатъчно умен, за да преработи и продаде среброто без опитен партньор като Мадок — отвърна Оуен. — Ако нашите предположения са верни, двамата могат да направят доста добри пари.
— Точно това търсехме! — възкликна Клер и от вълнение почти подскочи от стола. — В договора на лорд Майкъл е упоменато само въглища, и той няма никакви права върху минералите. Ако Мадок и Уилкинс добиват сребро или някаква друга ценна руда от мината, имаш основание да прекратиш договора. Дори лорд Майкъл да не знае за това, което неговите работници правят, със сигурност компанията ще отговаря пред закона за добиването на нещо, което ти принадлежи.
За миг настана пълна тишина. И тогава Никълъс се прокашля, скочи от стола, спусна се към Клер и я целуна. Едва след време се опомни, че го направи необмислено и бързо.
Обърна се към Оуен и обясни:
— Видях се с лорд Майкъл Кениън в Лондон. Бил е в армията на полуострова и затова е занемарил делата си. И тъй като категорично отказа да направи някакви промени, ние се опитвахме да измислим начин за прекратяване на договора. И сега, с Божия помощ, успяхме, благодарение на теб и на Хю.
Оуен се усмихна.
— За първи път си прав — всичко е благодарение на Бога. Трудно е да повярвам, че откриването на пътя до колибата и това, че отидох там, беше само заради Хю.
Склонен да го отклони от богословски тълкувания, Никълъс каза:
— Засега всичко е още предположение — това, от което се нуждаем, е доказателство от първоизточника. Можеш ли пак да ме заведеш в рудника? Ако двамата успеем да докажем, че сме видели незаконно добиване на минерали, мога да отида в съда, да спра производството, и тогава да започна сам да ръководя мината.
Оуен се намръщи.
— Няма да е лесно да се слезе в рудника. След като Мадок забрани да идваш, той даде нареждане на всички незабавно да го уведомят, ако навлезеш в неговата собственост. Мъжът, който наблюдава главната шахта, е добър младеж, но никога няма да се противопостави на заповедта на Мадок.
— Какво ще кажеш да отидем през нощта? Веднъж след като слезем под земята, няма да има значение кое време на денонощието е.
— След първото ти посещение Мадок огради главния вход на мината и през нощта има кучета и пазачи. Вероятно ще успеем да минем покрай тях, но ще бъде невъзможно да развием скрипеца, без да ни забележат. Всички смятахме, че Мадок е полудял, за да полага такива усилия, да те държи далеч от мината. — Оуен сви рамене. — Разбира се, винаги сме го смятали за малко луд.
Клер се обади:
— От това, което каза, трябва да изключим главната шахта, но какво ще кажеш за старата шахта Байчън? Онази, която се използва само за вентилация.
Очите на Оуен се разшириха.
— Каква памет имаш, девойко. Почти бях забравил за нея.
— Ще може ли? — попита Никълъс.
— Вероятно — замислено отвърна Оуен. — Много е тясна, но има ведро, което може да спусне и издигне само един човек. Ведрото се управлява от мъж и кон, така че ще се нуждаем от помощта само на още един човек. И това не е единственото предимство, шахтата е доста близо до затворения тунел, така че няма да се наложи да вървим много под земята и да рискуваме да ни видят. Ще го направим.
— Да го направим след четири дни. Ще имам време да се видя с моя партньор в Суонзи, с който да обсъдим законовото положение — каза Никълъс. — А също така, преди да влезем в мината, искам да посетя тази колиба, за да мога да я огледам по-внимателно. Ако там топят сребро, трябва да има следи около пещта или върху оборудването. Някои доказателства.
Оуен кимна.
— След четири дена. Това ще ми даде възможност да проверя дали въжето и ведрото са в добро състояние. — Той помръкна. — Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. През последните две
