Олуен изсумтя.
— Ще видим.
Когато момиченцето продължи да събира още пухчета, Клер се засмя, после огледа със задоволство тълпата ентусиазирани деца. Пикникът при пингвините имаше страхотен успех.
На следващия ден след срещата на методистката група тя уговори с Марджед да доведе децата, за да видят странните животни. Приятелката й заяви, че вече наближава първи май и какъв по-добър начин да отпразнуват пролетта освен с пикник?
Организирането на екскурзията не бе трудно, което беше добре дошло, защото имаха само два дни, за да се приготвят. Три каруци от Абърдар бяха постлани със слама и закарани пред училището. На тях натовариха кикотещите се деца заедно с няколко майки, чиято задача беше да предпазват превъзбудените деца от прекатурване. И после каруците тежко се придвижиха до Абърдар през имението и нагоре по пътеката до езерото с пингвините.
Дори прочутото с непостоянството си уелско време им помогна, денят беше слънчев и топъл. Не че дъждът щеше да провали екскурзията; уелсци са корави хора, дори и децата. И въпреки всичко синьото небе и лекият бриз бяха за предпочитане.
Вместо да се вози в каруцата, Клер яздеше Ронда, малко и кротко уелско конче. Никълъс също беше с жребеца си. Тя се изненада, когато сам й предложи да придружи похода, но си призна с искри в очите, че иска да защити пингвините от опасната радост на малчуганите.
Каквито и да бяха причините, той се забавляваше също като децата. Когато Клер го наблюдаваше, установи, че е способен да изживее мигове, присъщи на малките деца. Едва ли бе имал тази отличителна черта в характера през детството си. Завиждаше му, защото дори не можеше да си спомни да е изпитвала някакво подобно чувство на просто и невинно удоволствие, което видя върху лицето му, докато хранеше пискащите от радост пингвини от варела с риба.
Тя познаваше различна радост в неговите прегръдки… А когато той сръчно изтегли едно мокро дете от езерото, Клер извърна пламналото си лице. И макар да живееха заедно като брат и сестра, необузданите й спомени отпреди не я напускаха.
Така е по-добре, убеждаваше се тя. Преди съзнанието й да успее властно да се възпротиви, тя се присъедини към другите жени, които започнаха да раздават овнешки пай и стафиден кейк, приготвени от готвачката в Абърдар. За щастие кошниците бяха препълнени с храна, защото по-големия дял трохи и кейк получаваха пингвините.
Небето беше започнало да се заоблачава и когато всички се нахраниха, настана време да се приберат вкъщи. Никълъс вдигна малчуганите върху каруците, повечето се търколиха върху сламата и задрямаха като малки кученца. Когато преброиха всички, той даде знак на каруцарите да потеглят.
Никълъс и Клер тръгнаха последни. И понеже своенравният жребец не беше безопасен за любопитните деца, той яздеше кротък дорест кон.
— Беше много забавно. Трябва отново да го направим.
Тя се усмихна и насочи Ронда след каруците.
— Радвам се, че мислиш така, защото наистина нямаш избор. Когато децата се приберат вкъщи и разкажат на семействата си, общественият натиск ще те принуди да организираш празник, на който цялото село ще иска да присъства. Мисля, че неделя следобед ще е най-подходящо.
Той се засмя.
— Много добре. Какво ще кажеш за Еньовден, 21 юни? Ако цялото село дойде, вероятно ще бъде най- добре да организираме пикника в по-ниската част, на откритото пространство, и да допускаме на малки групи хората при пингвините. Не искам алчните животни да се откажат от рибата и да започнат да се хранят само със стафиден кейк.
Дълго време яздеха в мълчание. Отпред гласът на Марджед се изви в песен и скоро въздухът се изпълни с тънките гласчета на все още будните деца. За Клер това беше един от онези мигове в живота, през които щастието преливаше в сърцето й.
Бяха минали една трета от разстоянието надолу по склона, когато Никълъс небрежно подхвърли:
— Може би не си чула, но вчера в долината се е върнал Майкъл Кениън. Казват, че е отседнал в имението Брин и се занимава с моите дела.
Клер рязко извърна глава.
— Той е тук?
— Така казват. — Никълъс леко се усмихна. — Не се плаши, Кларисима. Брин е единствената къща, която Майкъл притежава и е нормално да живее в нея.
— Не е нормално, ако е решил да поднови кавгата. — Тя огледа разтревожено хълмовете. — Той е опасен мъж, Никълъс.
— Да, но и умен. Едва ли ще реши да ме убие, щом ще бъде първият заподозрян човек — спокойно изрече Никълъс. — Предполагам, че когато се е успокоил след дуела, си е спомнил какво му казах за мината и е решил да провери.
Клер промълви колебливо:
— Надявам се, че си прав.
За няколко мига настана тишина, когато свърши едната песен и започна нова. Сега небето беше сиво и се чу тътен от далечна гръмотевица. Миг по-късно прокънтя нов гръм, много по-близо. Понито на Клер подскочи от уплаха, а дорестият кон на Никълъс изцвили тревожно и пронизителният рязък звук изпълни въздуха с напрежение.
Никълъс ругаеше ожесточено, докато се мъчеше да се задържи върху седлото. След като успя да успокои жребеца, той се наведе и потупа Ронда по хълбока.
— Скрий — се зад скалата отпред — изкрещя той. — Веднага!
Понито препусна в галоп, а дорестият кон го последва. За малко Клер да падне от седлото, но след няколко ужасни мига, тя успя да запази равновесие. Понесоха се надолу по склона, докато пътеката направи завой и те се прикриха зад една висока скала.
Никълъс извика:
— Сега можеш да намалиш. Тук сме в безопасност.
Клер дръпна юздите на коня си и извърна поглед към Никълъс. Преди да попита какво е причинило този галоп, тя видя кръвта, стичаща се по врата на дорестия кон.
— Мили Боже, било е изстрел от пушка, а не гръмотевица! — задъха се тя. — Добре ли си?
— Чувствам се чудесно. Кеъсар беше улучен, но куршумът не успя да ме засегне. — Той наведе глава и огледа раната на коня. — Само леко е одраскан. Има рана, но не е опасна.
— Не е опасна? — изкрещя Клер. — Можеха да те убият!
— Нямаше да е първият случай, когато бракониер застрелва някого. Имахме късмет. — Той избърса потните струйки по врата на дорестия кон и процеди няколко ругатни за успокоение.
Клер изпита силно желание да го удари.
— Сериозно ли мислиш, че изстрелът е съвпадение със завръщането на лорд Майкъл в Пенрийт? От един ден е тук, и вече се опитват да те убият.
Никълъс спокойно я изгледа.
— Съвпадение е, Клер. Откъде Майкъл ще знае къде да ме намери днес?
— Всеки в долината знае за днешния пикник — остро възрази тя. След като обмисли мълчаливо думите й, Никълъс отвърна:
— Ако Майкъл искаше да ме застреля, нямаше да го направи там, където куршумът може да улучи жена или някое дете от каруцата. — Той притисна носната си кърпа върху врата на коня, за да спре кървенето. И както в Лондон, той добави: — Нито щеше да пропусне.
И понеже знаеше, че нервността й няма да подобри положението, Клер попита по-спокойно:
— Не е ли по-безопасно, ако се уверим, че стрелецът е бил лорд Майкъл? Ако вземеш предпазни мерки, може да спасиш живота си.
— Какво искаш да направя? — Никълъс подкара коня си в равен ход. — Мога да разбера откъде дойде изстрелът, но няма да е лесно да се открие кой е стрелял. Ако отида при властите и обвиня Майкъл в опит за убийство, ще отхвърлят обвинението, защото нямам никакво доказателство. И дори този куршум да бе предназначен за мен, няма да прекарам останалата част от живота си, като се крия и свивам от срах далеч
