види повече от тялото й.
Разговорът се накъса, напрежението нарасна, започнаха да се отнасят като двама заклети билярдни маниаци. И след ката уменията им бяха напълно равностойни, неравните места върху повърхността и лошите рикошети от меките ръбове на билярдната маса разрешаваха изхода на повечето от игрите.
Шалчето на Никълъс беше свалено и се присъедини към ботушите му, а след малко Клер събу и другата пантофка. Когато тя загуби следващата игра, седна и вдигна полата си до коляното.
Той като хипнотизиран я наблюдаваше, докато тя протегна стройния си крак във въздуха и свали левия си чорап. Клер нави бледата коприна над прасеца и глезена си и сериозно поясни:
— Жартиерът е отделно от чорапа, така че реших първо да събуя чорапа.
— Разбираемо — съгласи се той със сухи устни. И макар тя бързо да покри отново глезена си, той пропусна следващия удар. Усмихвайки се закачливо, Клер вкара топките си с шест удара.
След като свали сивата си кадифена жилетка, той коленичи и подкладе огъня, тъй като беше студена нощ, а двамата се лишаваха от дрехите си много бързо. Той се усмихваше, докато добавяше още въглища — единственото предимство, което му беше останало бе, че ако останеше гол, щеше да се безпокои по-малко, отколкото Клер.
Следващият й чорап беше свален точно със същата церемониалност както първия. Той я гледаше одобрително, но успя да запази самообладание и да стреля добре. За зла участ ръбът на масата не му помогна при четвъртия удар. Клер се включи в играта и спечели.
Той събу първия си чорап, а няколко минути по-късно загуби и втория. Усещаше много добре килима под босите си крака.
Очакваше с нетърпение това, което Клер трябваше да направи след малко. И това му помогна при следващите удари, той се съсредоточи и спечели играта. Тя отново вдигна полата си, този път достатъчно високо, за да разкрие гумения си жартиер, завързан над коляното. За негова наслада той беше украсен с нежна атлазена роза. Отне й доста време да развърже панделката. След като спусна крак долу, тя замислено се вторачи в жартиера. И тогава вдигна поглед с немирна усмивка и го подхвърли към него.
Той улови жартиера с една ръка и откри, че атлазът все още излъчваше топлината на тялото й, както и слабото ухание на парфюма й. Когато тя започна следващата игра, той уви панделката около пръстите си, докато не изстина до стайната температура и не можеше повече да долови аромата й.
Никълъс върза жартиера около кръста си, а после се наведе над масата и умело вкара четири топки. Петата се отклони и отново беше ред на Клер. Тя се приближи и зае стойка до него, толкова близо, че полите й докосваха босите му крака, после се наведе. Можеше да се отмести, разбира се, но не го направи.
Докато Клер се прицелваше за следващия си удар, Никълъс се възхищаваше на изящната й фигура. За миг неволно протегна ръка, за да я погали, но бързо я отдръпна, преди да може да извърши необмислено нетактично действие — един джентълмен никога не пречи на ударите на противника си.
Клер вкара топката в дупката, а после се премести на нова позиция. И тъй като цялото й внимание беше съсредоточено върху масата, босите й пръсти докоснаха неговите при движението. Той прикова втренчен поглед в краката й. Левият се вдигна леко във въздуха и тя запази равновесие на десния, когато удари. Досега Никълъс не беше забелязал колко прекрасни бяха краката й.
— Никълъс — прошепна тя. Той примигна и вдигна поглед.
— Време е да съблечеш нещо — измърмори тя.
След като реши, че може да се включи и в другата й игра, Никълъс разкопча копчетата около врата си. След като измъкна долния ръб на ризата си, той я издърпа през главата, уверен, че впечатляващо изпъва мускули. Освободи се от ленената дреха и откри, че Клер го наблюдава с широко отворени очи. И макар да носеше долна риза и фланелка без ръкави, доста изрязана около врата, разкри се голяма част от бронзовата му кожа.
Клер трудно преглътна и отново извърна поглед към масата, но завърши играта, като не успя да вкара нито една топка.
Нетърпелив, той изчисти своите топки от масата за по-малко от минута.
— Предполагам, че е време да свалиш още нещо? Тя му отправи закачлива усмивка.
— Така е. — Седна на ръба на стола и повдигна полата си, така че да може да повтори изпълнението, но този път жартиерът не й се подчини. След минута на суетене тя вдигна нацупено поглед. — Тази панделка се е заплела и не мога да я развържа. Ще ми помогнеш ли?
Никълъс се чувстваше като глупава грозна прислужница, която изпълняваше капризите на господарката си. Всеки момент щеше да се задъха като парен двигател, но не го интересуваше. Коленичи пред стола и вдигна босия й крак върху бедрото си. А после бавно плъзна пръсти нагоре по извивката на крака й, докато достигне жартиера над коляното.
Панделката наистина беше здраво заплетена и пръстите му бяха почти толкова завързани, докато се опитваше да я развърже. От вътрешната страна бедрата й бяха топли и копринено гладки и тя потрепери от докосването на нежната й кожа. Никълъс също трепереше от страст.
И докато той успя да развърже възела, полите й се вдигнаха до бедрата и двамата дишаха учестено. Издърпа панделката от крака и, после й я подаде.
— Заповядай.
— Нека го вържа до другия — дрезгаво изрече тя. Никълъс вдигна ръце и тя върза жартиера около кръста му.
Втренчените им погледи се срещнаха и потънаха един в друг. Изражението й беше пламенно, възхитително и той се чудеше дали беше подходящ момента да я целуне за деня.
Тя насърчи решението му, наведе се напред и разгорещено притисна устни в неговите. Имаше вкус на сладък горски мед.
Никълъс беше клекнал на пети, но се изправи и се приближи до краката й. Полите й се събраха около тях, когато обви ръце около кръста й. Тя галеше косата му отново и отново, наведе се напред в прегръдката му, но изведнъж се плъзна от ръба на стола и падна пред него. Стояха притиснати в обятията си и се смееха от неудобството на позите си.
Когато смехът утихна, той усети сгорещената й плът до своята. Тъкмо се канеше да я целуне отново, когато тя вдигна поглед и каза:
— Готов ли си за следващата игра?
Пръстите му се впиваха в раменете й.
— Готов съм за друга игра.
— Не искаш ли да разбереш как ще завърши тази? — Тя зададе въпроса си с усмивката, с която Ева беше съблазнила Адам.
Никълъс избухна в силен смях и успя да се отдалечи от нея. Тя не само даваше пълна свобода на природната си чувственост, но инстинктивно разбираше, че забавянето увеличаваше крайното удоволствие. Възхищаваше се от благоразумието й — но нямаше да има нищо напротив, ако не беше чак толкова разсъдлива.
След като стана на крака, той й помогна да се изправи.
— Готов съм, ако си спомняш, чий ред е.
Тя издаде гърлен смях.
— Мисля, че мой.
Този, който започваше, винаги печелеше и този път Клер го направи. Долната фланелка на Никълъс беше следващата дреха, която свали.
Като я издърпа през главата си, пръстите на Клер се свиха около щеката. С поглед, втренчен в голите му гърди, тя измърмори:
— Не можем да продължим дълго — и двамата скоро ще останем без дрехи.
— Скоро — весело се съгласи той.
Беше негов ред да започне. Лош удар даде възможност на Клер да играе, но и тя нямаше късмет. Два пъти сменяха реда си, преди накрая тя да загуби.
Отправи му предизвикателна усмивка.
— Отново се нуждая от помощта ти. Както каза, рокля като тази не може да се свали без помощ.
— За мен ще бъде удоволствие — съвсем искрено каза той.
