влажна коприна.
В началото се движеше бавно, докато се увери колко дълбоко може да го приеме тялото й. И после започна да се тласка със силно, обезумяло темпо, отдръпваше се болезнено навън, преди да се върне по- навътре, разтърсван от неописуемо удоволствие.
Когато див вик се изтръгна от гърдите й, той мигновено я обгърна и зарови лице в извивката на рамото й. Ръцете й се впиха в бедрата му и тялото й се сгърчи от омайващата отмала на удоволствието, а той изстена, доведен до върховен екстаз. Трептящият отвор на влагалището й беше най-прекрасното място, което някога е познавал.
Няколко минути останаха да лежат с преплетени крайници и тръпнещи тела, обливани от горещи вълни. Когато възстановиха дишането си, тя промълви:
— Мисля, че разбирам защо религията не одобрява сладострастното усещане на задоволяване. То може да накара някой да забрави Господ, защото е трудно да си представиш, че небесата могат да предложат нещо повече.
Той тихо се засмя.
— Звучи ми като богохулство.
— Така е. — Пръстите й се впиха в тила му. — Започвам да разбирам защо толкова искаше да ме прелъстиш. Страстта е чудесна, нали?
— Да — макар невинаги да е така. — Ръцете му се отпуснаха нежно върху издутината на корема й и той се зачуди дали бе за почнал нов живот в нея. — Когато за първи път дойде в Абърдар, знаех, че ще станеш извънредно талантлива в леглото.
Беше неин ред да се засмее.
— Мислех си, че повече се интересуваш как да ме изгониш.
— И това — съгласи се той.
Тя вдигна ръката му и целуна малката рана от ножчето.
— И макар според закона все още да не сме венчани, чувствам се като омъжена жена.
— Добре, защото отсега нататък имам намерение да идвам всяка вечер в леглото ти. — Спомнил си за проблемите на действителността, той се изправи с въздишка. — Но заради доброто на жалките останки от репутацията ти ще идвам и ще си отивам тайно. Все още е доста рано, така че вероятно няма да ни е забелязал никой друг освен моя слуга и домашната ти прислужница, а дискретността е едно от техните задължения.
Тя печално се усмихна.
— Благодаря ти. Без съмнение не трябва да ме интересува какво мислят другите, но е така.
— И след като ще живеем в долината през останалата част от живота си, трябва да бъдем дискретни. — Той се наведе и я целуна, после се изправи, опитвайки се да потисне порива си да се качи отново в леглото. — Тази сутрин ще изпратя бележка на Люсиен и ще го помоля да отиде до църковните отци, за да поиска официалното разрешение. Доста е добър в уреждането на подобни неща. Ще можем да се венчаем след около седмица.
Тя кимна, погледът й не изпускаше Никълъс, докато той облече дрехите си и се измъкна от стаята. Всичко се беше случило толкова неочаквано, че все още не можеше да повярва. И макар да й бе предложил неохотно брак, не изглеждаше нещастен. Закле се да направи всичко за него, за да не съжалява за женитбата си.
И след като земният й живот процъфтяваше, Клер реши, че е време да обърне внимание на духовния. Измъкна се от леглото, облече халата си, после коленичи върху килима на ярката ивица слънчева светлина, проникваща през прозореца. Отпусна вплетени ръце в скута и се опита да възвиси съзнанието си.
Като пламък от силен огън вярата изпълни сърцето й — божественото озарение, което баща й изпитваше всекидневно и посвещаваше живота си. Когато осенението я обхвана, за кратко тя усети присъствието на баща си. Учудено разбра, че той е знаел за слабостта й и се е молил за нейното спасение. Сега беше дошъл да сподели радостта си от прераждането й.
След няколко минути образът на баща й избледня. Леко се усмихна. Дори сега, в другия живот, той бе зает да помага на страдащите и нещастните, но Клер вече не негодуваше срещу това.
Сълзи на благоговение и смирение изплуваха в очите й и тя започна благодарствена молитва. Сега, когато светлината на вярата озаряваше душата й, знаеше, че тя никога няма да изгасне. И любовта беше тази, която показа пътя й.
26
Клер толкова дълбоко бе потънала в размишления, че се стресна, когато се надигна и установи, че Поли бе влизала и оставила чай и кана с топла вода. Като си напомни колко много неща трябваше да свърши, тя се изми, бързо се облече, после слезе на долния етаж за закуска. Но преди това мина през библиотеката.
Устоя на изкушението да се вторачи в килима, където се бяха любили и коленичи до парчетата от арфата на Никълъс. Разглеждаше ги, когато той влезе в библиотеката.
След като вдигна поглед, тя колебливо каза:
— Повечето клинове са се измъкнали и лъковете са се отделили от дървото, но ми се струва, че парчетата пак могат да се съединят.
Той коленичи и повдигна арфата.
— Права си — съгласи се той, когато приключи оглеждането.
— Няма повреда, която да не може да бъде поправена. — Той удари гладкото върбово дърво. — Радвам се. Тейм беше велик творец — светотатство е да се опитвам да унищожа творбата му.
— За щастие арфата е изработена много здраво. Направила е доста голяма драскотина в стената. — Клер се изправи на крака.
— Миналата вечер, когато я хвърчи, изпитах чувството, че се опитваш да изтръгнеш музиката от душата си. Надявам се, че не си успял. — Гласът й прозвуча плахо и въпросително.
— Предполагам, че това беше намерението ми, макар да не можех да разсъждавам трезво. — Той подръпна единствената изпъната струна и се разнесе меланхолична мелодия. — Може би трябва да напиша песен за експлозията в мината. Възпоменанието на смъртта е древна келтска традиция.
Тя постави ръка върху неговата.
— Моля те, направи го, изпей я на следващия местен певчески събор. За всеки в долината това ще означава много.
Лицето му се изопна и тя предположи, че той се замисли дали щеше да има някакво значение, ако беше направил по-рано промените в мината. И макар тази сутрин да контролираше вината и скръбта си, те не бяха изчезнали. Предположи, че той никога няма напълно да се избави от тях.
Тишината беше нарушена от Уилямс, който водеше задъхано малко момче от едната си страна. Когато разпозна Тревор Морис, най-големия син на Марджед, Клер се изправи.
— Майка ти ли има нужда от мен, Тревор? — попита тя. — Тъкмо се канех да сляза в селото.
То поклати глава.
— Не, госпожице Морган, имам чудесни новини. Татко е жив! Намерили са го тази сутрин. Веднага след като го докараха вкъщи, мама ме изпрати да ви кажа.
Прочувствените думи на Клер: „Благодаря на Бога“ бяха заглушени от възторжения вик на Никълъс: „Алелуя!“
Новината изглеждаше прекалено хубава, за да бъде вярна, но доказателството се намираше върху сияещия лик на Тревор. Лицето на Никълъс излъчваше същата радост и тя знаеше, че съобщението щеше да го излекува така, както нищо друго не би могло:
Никълъс развълнувано изрече:
— Уилямс, нареди да приготвят двуколката. Тревор ще ни разкаже всичко, докато пристигнем в селото.
След пет минути те се спускаха към Пенрийт със скорост, която би уплашила Клер, ако кочияшът не беше умелият Никълъс. Сгушен между тях, Тревор обясни:
— Взривът е избухнал, когато татко е бил в една от старите галерии и му е счупил крака. Дълго време
