бил в несвяст. Когато се върнал в съзнание, си спомнил, че е близо до една от изходните хоризонтални галерии.
Отделяйки за миг поглед от пътя, Никълъс попита:
— Стар отводнителен тунел?
Момчето кимна.
— Трябвало да пробие отвор през срутените отломки, за да достигне до нея. Когато влязъл в хоризонталната галерия, открил, че след експлозията нивото на водата е намаляло, така че имало въздух. Изпълзял навън миналата нощ и тази сутрин го намерил един овчар.
— Чудо — прошепна Клер.
— Това каза и мама.
За известно време всички мълчаха. След малко Никълъс попита:
— Как се справят семействата, сполетени от трагедията?
— Образувани са две дружества — отвърна Клер. — Хората отделят по малко всяка седмица, така че с парите да помогнат на онези, които се нуждаят от тях.
— Толкова много смърт създава напрежение в обществото — каза той. — Мислиш ли, че упоритата уелска гордост ще бъде накърнена, ако предложа своята помощ?
— Сигурна съм, че никой няма да възрази.
Когато стигнаха до къщата на Морис, Никълъс помоли Тревор бавно да разходи наоколо двуколката, за да успокои конете и момчето прие с готовност.
Марджед отвори вратата на малката къща. Следите от сълзи и скръб по лицето и бяха заличени от радостта в усмивката й. Клер се хвърли в прегръдките на приятелката си и те заплакаха от щастие. Когато се успокоиха, всички влязоха вътре, а Марджед настоя да сервира чай и стафидени кифлички.
С нисък глас, така че да не събуди Оуен, Марджед повтори това, което Тревор им беше разказал.
— И има още добри новини — добави тя. — Още двама мъже са открити живи във въздушни кухини. — Тя назова имената — Клер беше учила децата на двамата миньори.
Марджед продължи:
— Казват, че ще има промени в мината. Очевидно лорд Майкъл Кениън не е доволен от това, което е видял там, и лично се е заел с управлението.
Погледът на Никълъс се изостри.
— Как реагира Мадок?
Марджед се усмихна с огромно задоволство.
— Негово благородие не е изрекъл нито една дума срещу управителя пред други хора, но това не може да скрие факта, че за всички дела Мадок е като надзирател, само изпълнява нарежданията на собственика. Говорят, че е вбесен, но едва ли се оплаква, иначе ще загуби огромната си заплата и къщата си.
След като преглътна парче от стафидената кифличка, добави:
— Негово благородие е наредил на мъжете да подсилят подпорите в галериите, които не са се срутили. Говорят също, че е поръчал нова парна помпа и метална клетка за вдигане, така че мъжете няма да слизат и влизат като гроздове с онова ужасно въже.
— Благодаря на Господ! — пламенно изрече Клер. — Може би всичко, което е необходимо, ще бъде направено. С повече късмет такова нещастие няма отново да сполети мината.
— Изглежда, Мадок започва от същата позиция, както преди четири години — съгласи се Никълъс. Извръщайки поглед към домакинята, той попита: — Марджед, ако Оуен се е събудил, може ли да разговарям с него?
— Ще проверя. — Тя отиде при съпруга си, после се върна и каза: — Събудил се е и би искал да ви види.
— Предполагам, че ще му дойде много да разговаря и с мен — изрече Клер. — Марджед, ще се помолиш ли заедно с мен?
Марджед вирна любопитно глава.
— Никога не съм си мислила, че приличаш на баща си, но в момента изглеждаш точно като него. Благодаря ти, че ми напомни, време е за молитва. След като докараха Оуен, всичко тук беше в пълен безпорядък.
Когато двете коленичиха, Никълъс стана. Оуен и Марджед споделяха мъничка спалня в предната част на къщата, малко по-голяма от двойното легло, което запълваше почти цялото пространство. Оуен беше блед, левият му крак бе пристегнат с шина, но изражението му беше спокойно. Без да продума нито дума, той вдигна ръка.
Никълъс силно я стисна и коленичи до леглото.
— Благодаря на Бога, че си добре — напрегнато каза той. — Трудно е да се повярва, че може да се оцелее след такъв взрив, а след това три дни да стоиш затрупан под земята.
— Предполагам, че не ми е дошло времето — изрече Оуен с леко прегракнал глас. — Чудо е, че не умрях веднага и бях достатъчно близо до хоризонталната галерия, за да мога да си пробия път и да изляза.
— А за това има заслуга и вярата ти — каза Никълъс. — Да намериш пътя в лабиринта от тунели, в пълна тъмнина, със счупен крак, е истински подвиг.
— Имах силен мотив.
Никълъс се взря в лицето на другия мъж.
— Защо направи така, че аз да тръгна първи? Имаш семейство и си им нужен далеч повече, отколкото аз на някого.
Оуен плахо се усмихна.
— Знаех, че ако умра, ще отида направо в рая, но сериозно се съмнявах за теб.
За момент Никълъс се почуди дали другият мъж се шегува. Когато установи, че Оуен беше напълно сериозен, графът започна да се смее безпомощно, опрял глава на дъбовата рамка на леглото. Но дори по време на смеха си той знаеше, че е свидетел на изключително силна вяра, която щеше да му въздейства дълбоко през останалата част от живота му. Не можеше да сподели това и се пошегува:
— Ако съществуват адът и раят, в момента щях да се пържа като яйце.
— Така е. — В очите на Оуен проблесна искра. — Сега ще имаш много време да се промениш. Не че си истински порочен човек, но се съмнявам някога сериозно да си се замислял за състоянието на душата си.
— Отново си прав. Клер несъмнено ми влияе в тази насока. — След кратка пауза той добави: — Ще се оженим след седмица. Ти си първият, който научава.
— Мили Боже, нашата Клер графиня — каза Оуен с удоволствие. — Не можеш да направиш по-добър избор — нуждаеш се от жена, която твърдо е стъпила на земята.
Забелязвайки, че другият мъж е изморен, Никълъс се надигна.
— Ако дотогава си се изправил на крака, може би няма да имаш нищо против да съпроводиш Клер до олтара. Мисля, че ще се зарадва, ако го направиш.
— С патерици? — усъмни се Оуен.
— Ще се радваме да дойдеш дори на инвалиден стол. — Когато Никълъс се върна във всекидневната, сякаш камък му беше паднал от сърцето. Бяха пристигнали още хора, затова той и Клер се сбогуваха с Марджед и освободиха място за другите поздравяващи.
Когато се връщаха към Абърдар, Клер каза:
— Ако беше научил снощи, че Оуен е жив, това между нас нямаше да се случи и днес нямаше да повдигнеш въпроса за брак.
Той сви рамене.
— Вероятно така е било предопределено. Свършено е, затова няма какво да умуваме. — Той изви устни. — Както можеш да предположиш, циганите вярват в предопределението на съдбата си.
— Само доколко си… щастлив.
Той я изгледа, чудейки се дали съжалява за възможността да се омъжи за него, но изражението й беше ведро.
— Очевидно Майкъл е взел на сериозно това, което му казах в Лондон. И сега, след като лично видя положението, е взел мерки да подобри условията в мината, затова няма да се наложи да анулира
