Чергилото на каруцата се открехна. Пръстите на Клер стиснаха толкова силно ръката на Никълъс, че едва не спря кръвта му. Чувството за опасност й подсказа, че един от преследвачите им наднича от края на каруцата само на няколко сантиметра от главите им.
Изведнъж детето над тях започна да се гърчи.
— Пени, пени! — замоли се Йоджо. Друг глас на английски попита:
— Има ли някой вътре?
— Само още едно мръсно малко копеле — отвърна първият глас с отвращение. — Явно са се родили научени да просят.
Чергилото бе дръпнато обратно и гласовете заглъхнаха. Клер с облекчение изпусна дъха си, който бе задържала в дробовете. Никълъс е знаел какво прави, когато бе потърсил помощ от своите сънародници.
Чакаха дълго под пухената завивка. Скоро Йоджо стана, за да продължи да проси от преследвачите им, но те останаха скрити, докато мъжки глас извика:
— Вече може да излизате, Ники. Белите мъже си отидоха. Може би трябва да останете в каруцата, докато са на пътя, но мисля, че сте в безопасност.
Никълъс избута встрани завивките и с облекчение станаха. Пред ръба на каруцата беше клекнал Коре, красив набит мъж, съпруг на Ани и водач на групата. Никълъс попита:
— Беше ли сред тях зеленоокият мъж, когото ти описах?
Коре поклати глава.
— Бяха четирима мъже, но нито един не съвпадна с описанието ти. — Той надигна и отпи от каменната делва. — Момчетата, които претърсиха изгорялата странноприемница, се върнаха. Не са открили много. Нещата ви са изгорели, а конете ви са отведени. Наблизо е имало празно шише от уиски и това. — Той му подаде гладка сребърна кутийка.
Сърцето на Клер се сви при вида на кутийката за карти, която носеха джентълмените. Лицето на Никълъс пребледня, когато я отвори. Картите вътре бяха влажни, но ясно различи:
Като видя изражението на Никълъс, Коре тактично се извърна и скочи от каруцата. Клер прошепна:
— Съжалявам, Никълъс.
Ръката му се сви в юмрук и рязко затвори кутийката.
— Не е разумно — промълви той, болка се долови в гласа му. — Дори да приема, че Майкъл е полудял и е решил да ме убие, защо ще го прави в планината? Защо ще наема мъже, когато може и сам? И ако търси мен, знае, че трябва по-обстойно да претърси циганския табор.
— Но той не беше с мъжете — вероятно не иска да оставя следи — тихо изрече тя. — Далече сме от Пенрийт, смъртта ни може да бъде приета като нещастен случай. Ако има разследване, ще обвинят само бандитите. — Тя се поколеба, но после добави: — Може да не е много разумно, но разбира се, много е логично.
Всичко бе напълно правдоподобно. И все пак, когато хвана ръката на Никълъс, Клер се молеше от цялото си сърце да не е така.
29
И макар Клер да беше само на шест мили от дома, пътуването с циганите беше за нея като посещение в чужда страна. Много от обичаите бяха британски и всички говореха или английски, или уелски — освен циганския език. И все пак по някакъв начин те й изглеждаха чужденци. Като съпруга на Никълъс тя успя да долови това, което нито един бял човек не бе успял, защото я приеха с непринуденост, и радост, като че ли беше малко изгубено котенце. Все пак тя нито одобряваше някои от техните обичаи, нито можеше да остане равнодушна към топлотата им и невероятната им жизненост.
Като видя отблизо живота на ромите, Клер вече можеше по-добре да разбере Никълъс. Способността им да живеят за мига, сякаш нямаше минало или бъдеще; оптимистичният им фатализъм; непринуденото им желание да пътуват — всички тези особени черти бяха наследството от циганите върху съпруга й.
И въпреки че лесно можеше да бъде сбъркан с тях и беше много обичан и уважаван в средата им, тя установи с благодарност, че не беше истински член на обществото им — част от съзнанието и духа му бяха съвсем различни от тесния свят на ромите. Чудеше се дали щеше да е по-щастлив, ако беше останал при тях. Може би някой ден ще го попита, но не и сега. Когато стигнеха Абърдар, трябваше да се справят с Майкъл.
Последната вечер обещаното пиршество се състоя с изобилие от храна, пиене и смях. В средата на трапезата се намираше малко прасенце, напълнено с ябълки и опечено на открит огън. Когато Клер приключи с порцията си, а вкусната огризка от печеното месо все още беше в ръката й, тя отбеляза:
— Надявам се, че това прасенце е придобито честно, но се страхувам да попитам.
Никълъс се захили. Тази вечер той прикриваше загрижеността си и се забавляваше с удоволствие.
— Придобито е. За късмет открих една гвинея в джоба на бричовете си, с които избягах. Дадох я на Коре — като компенсация за разноските им. Лично я видях да плаща за малкото прасенце.
Ани доближи дънера, на който седяха.
— И тъй като това е пиршество в чест на вашата женитба, ще организираме малък ритуал, а? Нито отвличане, нито оплакване, а нещо, което да символизира свързването ви.
Клер каза със съмнение:
— Не познавам вашите обичаи.
— Много е просто — бързо изрече Ани. Няма да има проблеми. Ще помоля Милош да извади цигулката. По-късно, Ники, ще ни посвириш на арфата.
Когато Ани се отдалечи, Клер изумено попита:
— Оплакване ли?
— Обикновено булката пее песен на майка си, оплаква се от това, че е била продадена и би желала да умре от мъка — обясни Никълъс.
Клер се взираше в него.
— Не е много уместно за празненство.
— Счита се като ново начало. Това и ритуалът на отвличането представят символично преданията за циганския произход.
Тя облиза останалата мазнина по пръстите си.
— Откъде произхождат циганите?
Преди да отговори, Никълъс отпи огромна глътка вино от делвата, пиеше по цигански обичай със съд, преметнат над рамото, и пръст, промушен през дръжката на съда. Ефектът беше поразителен.
— Тъй като циганите нямат писменост, никой не може да каже истината. Един езиковед в Оксфорд, който изучаваше езика им, ми каза, че според неговите предположения ромите са започнали да пътуват от Азия. Най-вероятно от северна Индия.
Докато премисляше какво беше чела за Индия, тя оглеждаше тъмнокожите хора наоколо и реши, че теорията на езиковеда звучи правдоподобно.
— Има ли устни предания за циганския произход?
— Много, повечето от които си противоречат едно на друго. — Той се ухили. — Има една стара поговорка: задай един и същ въпрос на двадесет цигани и ще получиш двадесет различни отговора. Или казано по друг начин, ако зададеш този въпрос на един циганин двадесет пъти, пак ще получиш двадесет различни отговора.
Клер се засмя.
— Искаш да ми кажеш, че постоянството не се счита за добродетел сред циганите.
— И всички, от най-младите до най-възрастните, могат да лъжат умело и гладко, когато е необходимо. — Той отпи нова голяма глътка вино от делвата, после я подаде на мъжа до него. — Лъжите им са плод на въображението или го правят за забавление. Възхищават се на всеки хитър човек, точно както почтеният мъж е на почит сред уелсците.
В далечния край на огъня Милош засвири на цигулката, а друг мъж започна да му акомпанира на дайре. Разговорите стихнаха и всички запляскаха с ръце в такт с музиката. Когато чувственото й тяло затрептя в
