а лицето му беше младежко и трогателно красиво в съня. Обърна се и нежно го целуна по челото.
Никълъс отвори очи.
— Как се чувстваш?
— Много добре, благодаря. Няколко ожулени места от кората на дърветата, но нищо сериозно. — Тя потисна трепета си. — Полезно е да имаш мъж като теб около себе си, когато те заплашват опасности.
Лицето му помръкна.
— Ако не бях аз, животът ти нямаше да бъде изложен на риск.
— Не можем да знаем това — отправи му самодоволна усмивка. — И какво приятно приключение е това. Колко хора могат да се похвалят с такъв меден месец?
И въпреки че той леко се усмихна на ироничната й забележка, тя усети мрачното му настроение. Чудеше се как ли би се чувствала, ако някоя от най-близките й приятелки — например Марджед — се опита да я убие. Мисълта й причини такава пронизваща болка, че бързо я отхвърли. Ако го намираше за толкова разстройващо дори само като си въобразява, колко ли трудно беше при Никълъс, който искаше да вярва в приятелството. Решила да се опита да бъде делова, тя попита:
— Къде ще ходим сега?
— Таборът се е запътил на север, но предложиха да обърнат и да ни закарат до Абърдар. С каруците ще ни отнеме три дни.
Клер си спомни за малкото си конче и въздъхна.
— Надявам се, където й да е Ронда, да се грижат добре за нея.
— Когато се приберем вкъщи, ще изпратя няколко мъже да поразпитат. Ако някой е продал конете, може би ще мога да си ги откупя. Така може да разкрием мъжете, които ни нападнаха.
Кимна, после зададе следващия си въпрос:
— Има ли нещо, което трябва да знам за живота сред циганите?
За миг Никълъс се замисли.
— Опитай се да спазваш техните забрани и обичаи. В катуна водата се взима от различни места на потока, вода от най-горното, по-чистото течение се използва за пиене и готвене. Водата за миене и къпане се налива от по-долното течение. Винаги се мий с течаща вода, преди да се храниш, никога не поставяй приборите за храна в мръсна вода, защото това ги прави прокълнати, нечисти и ще трябва да ги изхвърлят. — Той и отправи притеснена усмивка. — Няма да ти хареса това, но и жените ги смятат за осквернени. Никога не позволявай полите ти да докоснат някой мъж освен мен, никога не ходи пред мъж, между двама мъже или пред конете.
Клер се намръщи.
— Прав си, не ми хареса.
— Разумно е за хора, които живеят в толкова тесен и затворен кръг — обясни той. — Това дава възможност за известно уединение и защита, в противен случай би било невъзможно и създава сексуално напрежение. И макар циганките да имат репутация на съблазнителки, всъщност случайната връзка е почти непозната сред тях.
— Разбирам. Ще се опитам да не подразня никого.
Тъй като беше чула гласовете им, Ани си позволи да надникне в каруцата.
— Време е закуска. Ти върви, Ники, аз ще донеса дрехи за съпругата ти.
Той покорно се надигна, скочи от каруцата, после помогна на Ани да се качи. Циганките носеха свободни блузи с ниско изрязано деколте и многокатови ярки поли. Провесени обици от златни монети допълваха дрънкащите гердани, обвити около шията им, а шарени шалчета покриваха косите им.
Клер се облече в подобни дрехи, но без накити. Като сведе поглед към изрязаното деколте, заяви:
— На Никълъс ще му хареса това.
Ани се захили, белите й зъбите блеснаха сред тъмната й кожа.
— Хубаво е, че Ники си е намерил съпруга. От колко време сте женени?
Клер за замисли.
— Три дни.
— Толкова скоро! — Тя хвана ръката на Клер и огледа китката й, после кимна одобрително, когато видя малката, почти зараснала, резка. — Добре. Ще организираме пир в чест на женитбата. Но сега — добави тя загрижено — трябва да хапнеш нещо.
Излязоха от каруцата, изработена от дърво и украсена с ярки рисунки и с дърворезба. Дъждът беше престанал, небето бе ясно, а въздухът — свеж. Мъжете се бяха събрали в далечината около вързаните коне. Наблизо жени се движеха грациозно из катуна, а групичка полуголи деца се гонеха и крещяха около тях. Много слаба възрастна жена с лице като сбръчкан плод оглеждаше съсредоточено Клер, после кимна с глава и върна вниманието си към димящата пура.
Близо до каруцата имаше огън с малко гърне и котел, които се топлеха над жаравата. Когато Клер подуши вкусната миризма, Ани каза:
— Първо се измий. — Тя вдигна металната кана и посочи, че Клер трябва да си измие ръцете под струята вода, която й поливаше. Когато Клер се подчини, беше доволна, че Никълъс й беше дал този кратък урок за начина на живот сред циганите.
Ани й сервира канче със силно сладко кафе и чиния с пържен лук и наденичка. И двете бяха много вкусни. Когато Клер се наяде, забеляза, че жените прибираха нещата, подготвяха се за път без никакво суетене.
Никълъс се върна с трима мъже, с които разговаряше сериозно. Беше облякъл широко кожено елече и червена кърпа около врата си и приличаше съвсем като своите сънародници. Никой не би познал, че е британски благородник.
Той видя Клер и се запъти към нея, но се спря, когато забеляза възрастната жена.
— Кеджа! — извика той. Старицата му се усмихна с беззъба усмивка и двамата започнаха да разговарят на цигански.
Когато Клер приключи с кафето, дотича едно момче.
— Идват мъже — задъха се той. — Носят пушки.
Сърцето на Клер подскочи сякаш в гърлото й. Може би са ловци, но по-вероятно беше да са вчерашните им нападатели — търсеха плячката, която им избяга.
— Насам! — Ани посочи към каруцата. Клер и Никълъс се качиха и влязоха вътре.
— Лягай — нареди той и направи точно това, което бе казал. Когато Клер се подчини, Ани донесе няколко пухени завивки. Една по една тя ги постла над Клер и Никълъс, докато напълно ги покри. После нещо тежко се тръсна отгоре им. Тежината започна да се мърда върху тях.
Разбирайки, че Клер е уплашена, Никълъс улови ръката й и я издърпа в скута си.
— Ани е сложила четиригодишния си син върху нас. Дори някой да ни търси тук, няма да погледне под малкия Йоджо. Винаги е много кален.
И макар да чувстваше, че се задушава, Клер се насили да лежи неподвижно и силно стискаше ръката на Никълъс. Няколко минути по-късно се чу груб глас точно пред каруцата, говореше на английски език.
— Виждали ли сте мъж и жена, които пътуват пеша? Тревожим се за тях. Те… те имат треска и се изгубиха от нашия бивак.
Един от ромите се обади:
— Не, днес не са минавали други бели хора освен вас, сър.
— Да ви предскажа съдбата, уважаеми господине? — проточи се женски глас. — Една красива жена се вижда в бъдещето, с ръце като на птичка. Само си подайте ръката да видя дланта ви…
Ани я прекъсна.
— Не, почитаеми господине, за
Последва я глас на дете:
— Едно пени за момчето, добри господине!
Пискливи детски гласчета се извиха:
— Едно пени, сър. Хайде, няколко пени. Едно пени, моля ви! Пени за момчето, сър.
— По дяволите — изръмжа посетителят. — Денят на благодарността е след шест месеца. Махайте се от мен, копелета.
