че той да развърже връзките й. За мъж, който винаги се е движел с абсолютна грациозност, беше учудващ този пристъп на неловкост, ръцете му се движеха колебливо по извивките на тялото й, които бяха съвсем отдалечени от връзките.
Той пусна памучната дреха на пода и издърпа Клер към себе си, галейки гърдите й. Тя простена от удоволствие, наведе се назад, изкушена да остане в прегръдката му. От пулсиращата му мъжественост, притисната отзад, тя явно разбра — той беше напълно възбуден, както и тя. Но като призова учителската си самодисциплина, отново се отдалечи кокетно, защото забавянето щеше да разпали още повече пламъците на страстта.
Никълъс съблече и последната си дреха и остана съвсем гол, разкрил своята мъжественост. Последна остана несъблечена само тясната й вталена риза. За момент, преди да развърже шнуровете, тя се забави, после я издърпа предизвикателно през главата и цялото й тяло затрепери от желание.
Никълъс пристъпи към нея, но Клер вдигна ръка, за да го спре. Повдигна се на парапета на билярдната маса и седна, като свободно кръстоса крака. И тогава издърпа фибите от косата си, рязко разклати къдрици и те се разпиляха над гърба и гърдите й като тъмна коприна.
Ефектът беше неописуем. Никълъс я положи по гръб върху зеленото сукно и силно и бурно свършиха онова, което беше толкова болезнено недовършено в Лондон. През последната седмица телата им изящно се приспособиха едно към друго и тяхната любов беше нежна и игрива, и дива.
И след това, когато лежаха задоволени в обятията си, той измърмори:
— Много може да се говори за предбрачната любов. Прави сватбения ден далеч по-вълнуващ.
— Точно заради такива неща, като тази твоя мисъл се е оформила развратната репутация на мъжа. — Тя тихичко се засмя. — Беше прав, когато каза, че ако аз загубя, ще спечелим и двамата.
Той вплете пръсти в разкошната й коса.
— Мисля, че беше само примамка, дължеше се на умелото ти справяне с положението. И двамата спечелихме.
Освен че Никълъс загуби ергенството, но след като не изглеждаше разтревожен от това, нямаше защо да му го напомня.
— Новата маса има прекрасна повърхност — бавно изрече тя. — Но смятам, че трябва да бъде по- тежка — разбира се, след тези наши действия трябва да се е преместила два или три сантиметра. — Гласът й стана кокетен. — А и сукното не може да скрие факта, че шиста е много по-студен за голата ми плът, отколкото дървото.
Без усилие той я повдигна върху себе си.
— Достатъчно ли е топла, ако легнеш върху моята гола плът?
— Хм, да. — И отново се любиха с първична страст, а сърцето й беше толкова преизпълнено с обич, че повече не можеше да го премълчи. Свеждайки поглед към черните му очи, тя каза с леко тъжен глас:
— Ще можеш ли да го понесеш, ако ти кажа, че те обичам? Влюбих се още от първия път, когато те видях. Беше пет или шестгодишен. Беше пролет. Дойде в нашата къща да търсиш баща ми. Яздеше без седло шарено пони и беше най-очарователното момче, което някога бях виждала. Ти дори не забеляза присъствието ми.
Той остана дълго време смълчан.
— Наистина ли?
— Наистина. Наблюдавах те, когато можех, дори сега си спомням всяка дума, която си ми казвал.
— Някои от тях вероятно са били доста груби.
— Да. Искаш ли да ти ги изрецитирам?
— Бих предпочел да не го правиш. — Той обви с ръце кръста й и я погледна загрижено. — Ако си била влюбена в мен, определено нямаше да постъпиш така, когато дойде тук да търсиш помощта ми и да предлагаш плановете си.
— Никога не съм мислила, че това е любов — как можеше да има нещо между наследник на графство и безпарична дъщеря на проповедник? Сякаш да мечтая да прибера луната в джоба си. Но ти винаги беше в моето съзнание. В моето сърце, макар никога да не съм си го признавала.
Той остана смълчан, а ръцете му нервно се плъзгаха по кръста и бедрата й. И отново тя почувства онова негово отдръпване и знаеше, че любовта й беше бреме, което той не искаше да понесе.
Тя отпусна глава върху рамото му и косата й се разпиля върху гърдите му.
— Съжалявам — каза тъжно. — Не трябваше да ти казвам. Сигурно си мислиш, че съм действала като пресметлива кучка. Но не съм.
— Права си, не трябваше да ми казваш. — В гласа му се прокрадна мрачна нотка. — Нямам доверие на хората, които казват, че ме обичат. Думите са неизменни, използват се като оръжие. Вярвам много повече на онези, които поне някога са показвали предаността си.
Предположи, че това бяха приятелите му като Люсиен и Рафи. Кои бяха онези, които открито бяха признали любовта си? Майка му? Дядо му? Съпругата му?
Неговите предатели.
— Забрави, че съм го казала — прошепна тя. — Омъжих се за теб, за да дам име на нероденото ни дете, да имам партньор за билярд и защото е много уютно да имаш съпруг през студените уелски зими. Никакво доверие не е необходимо.
Той се усмихна, но очите му останаха тъжни.
— Струва ми се, че ти вярвам толкова, колкото на всеки друг. — Улавяйки лицето й между дланите си, той я целуна с толкова силен копнеж, сякаш не можеше без любовта й, но се страхуваше от нея. И когато отново заговори, изрече само обикновени всекидневни неща. — Надявам се, времето утре да остане прекрасно като днес, за да е приятно пътуването ни из Пенрийт.
Времето беше полезна безопасна тема.
Студени жестоки очи наблюдаваха през телескопа как граф Абърдар и съпругата му се отдалечаваха от имението, облечени с подходящо облекло за път и на коне, натоварени с пълни дисаги. От тази гледка върху лицето на наблюдателя се появи ледена усмивка от задоволство. Веднъж след като реши какво трябва да бъде направено, всичко си идваше точно на мястото. Абърдар не беше скрил плановете си да язди из северозападен Уелс. Само няколко случайно подметнати думи на прислугата и скоро цялата долина разбра къде, кога и защо ще ходи графът.
Щеше да бъде много по-трудно близо до Пенрийт, но веднъж след като Абърдар стигнеше дивите хълмове в планините, щеше лесно да го убие от засада. Всички неща бяха уредени — планът подготвен, маршрутът избран, мъжете наети. След четиридесет и осем часа проблемът му щеше да бъде разрешен — и правдата да възтържествува.
Първата нощ от медения месец беше ясна и те спаха под звездите точно както Никълъс обеща. След като се любиха, Клер се сгуши в обятията му, докато й показваше различни съзвездия и й разказваше циганските легенди как са се появили на небето.
Когато тя заспа, Никълъс се зачуди как можа да го сполети такъв късмет. Клер беше всичко, което липсваше у Каролайн — мила и разумна, земна, чувствена и вярна — тя изпълни празното място в душата му, което го измъчваше от дете. Може би малко по-възприемчива — не беше установил колко се е разкрил пред нея, докато тя не направи неприличното си, но точно предположение за Каролайн. И ако имаше късмет, тя никога нямаше да научи най-лошото.
Предполагаше, че Клер е жената, за която се представя, и любовта и верността й вървяха неотлъчно с нея. Можеше да понесе признанието й, че го обича, докато тя предпазливо засягаше тази тема. Беше далеч по-безопасно да не й разказва подробности и да не очаква много.
Той се извърна към нея, притисна я по-силно, после издърпа одеялото над брадичката й. Нощта беше изпълнена с тихи звуци и лек вятър — истинска циганска спалня. Някой ден щеше да я накара да се срещне с хората на майка му. Захили се при мисълта, как ли щеше да понесе дългото пътуване с циганите и как ще се опитва да учи малките циганчета да четат. Дори Клер щеше да се провали. Беше добър начин да унижи малката кокетка.
Със спокойно сърце той заспа.
