искрено желаеше да заличи спомена от необмислената си забележка. Само за миг отдалечаването, което долови, беше потопено в огъня на страстта и те напълно сляха телата и душите си.
По-късно това чувство избледня, но щом като се случи веднъж, можеше отново да се повтори. Клер заспа в прегръдката му толкова щастлива, колкото никога преди това през живота си. Но преди да се унесе, разбра, че огънят и сярата в ада наистина съществуват. И че Каролайн Дейвис, дъщеря на херцог и невярна съпруга, гореше в този пъкъл.
Майкъл Кениън работеше в кантората си, когато прислужникът, изпълняващ длъжността и на иконом, и на камериер, влезе и съобщи, че граф Стратмор моли да го приеме. Майкъл се поколеба, помъчи се да потисне острата нужда да се види и да поприказва със стар приятел. Повече от всичко той мечтаеше за обикновен живот, както преди, когато той, Люси, Рафи и Никълъс си помагаха един на друг с естествената лекота на братя…
Но животът не беше останал толкова прост след изминалите години, а в Лондон Люсиен застана до Абърдар.
— Кажи на лорд Стратмор, че не мога да го приема.
Искри на неодобрение се появиха в очите на слугата, но той само отвърна:
— Много добре, милорд. — И после напусна стаята.
Майкъл се опита да поднови работата си, но беше невъзможно да се съсредоточи върху сметките си. Той избута раздразнено главната счетоводна книга встрани, пристъпи към прозореца и потиснато се вторачи навън към долината. Когато видя Люсиен да се отдалечава, устните му се присвиха. Люси трябва да е дошъл за сватбата на Абърдар, беше чул мълвата, която се носеше из долината. Очевидно графът се женеше за любовницата си, малката жена, която беше с него в Лондон. Майкъл си я спомняше като доста привлекателна и изглеждаше здравомислеща в очевидното си желание да вкара в леглото си Абърдар, но беше много по-различна от своята предшественичка.
Стомахът му се сви и втренченият му поглед се премести върху мината, която едва се забелязваше в далечината. Беше дошъл в Пенрийт с мисия, а заради нещастието в рудника не можа да изпълни това, заради което пристигна. Всяка негова будна минута беше изпълнена с дейности — първо организира спасителните работи, после направи планове за необходимите промени, които трябваше да бъдат изпълнени преди години. Огорчи го фактът, че когато се срещнаха в Лондон, Абърдар му беше казал истината за мината.
Вероятно графът беше прав и за незаконното присвояване на Мадок, макар Майкъл все още да не беше открил доказателства. Цифрите в счетоводните книги изглеждаха правдоподобни, но не бяха съвсем разумни. А в момента нямаше желание да се занимава с това — ако Мадок е бил алчен, той бе виновен, бе му дал възможност да е такъв. И въпреки това младежът бе напълно полезен.
Освен това Майкъл имаше далеч по-важни неща в съзнанието си, трескавата дейност не беше извинение за страхливостта му. Скоро трябваше да разреши ужасната дилема, заради която се беше върнал в Пенрийт. И без значение колко болезнено щеше да се окаже, справедливостта трябваше да възтържествува.
27
Клер стана графиня Абърдар с учудваща лекота. Беше облякла елегантна кремава рокля и носеше букет от пъстри пролетни цветя. Марджед стоеше до нея, а Оуен предаде булката на младоженеца и оказа всякаква подкрепа.
Тя покани и другите членове от църковната й група и всички, които присъстваха, я обсипваха с добри пожелания, а очите им искряха от любопитство. Никълъс излъчваше неустоимия си чар и дори Едит Уикс изглеждаше убеден, че е прогонил дяволите от душата си, щом се е влюбил в добра жена.
Клер изкара церемонията и сватбената гощавка с учудващо спокойствие. Може би, защото вече се чувстваше женена — още когато кръвта й се бе сляла с тази на Никълъс. Дори методистите поглъщаха шампанското, след като Никълъс убедително им обясни, че в него няма повече алкохол, отколкото в обикновената светла бира. И като резултат радостните възгласи долитаха отвсякъде.
Понеже се налагаше да се върне в Лондон, Люсиен замина веднага след сватбената гощавка, която продължи до ранните часове на следобеда. Клер го прегърна искрено, радостна, че е предприел дългото пътуване до Уелс. Допускаше, че причината да дойде беше да покаже, че добрите приятели на Никълъс одобряват брака му, тъй като по-голяма част от висшето общество щеше да го приеме като жалък неравен брак.
След като останалите гости си тръгнаха, пеейки с истински уелски ентусиазъм и с мелодични гласове, Никълъс взе ръката на Клер и весело я задърпа към другия край на къщата.
— Искам да ти покажа нещо. Монтирахме го вчера, докато беше в селото.
След като я въведе в билярдната стая, очите й се разшириха.
— Масата има ново покритие? — Тя плъзна длани върху зелената повърхност и не откри никакви грапавини. — Гладка като покрито със сукно огледало. Може да въведе нова мода.
— За тази цел очаквам да се продаде много от шиста, изобщо да се котира на висока цена. — Той постави ръка в края на масата и я удари силно, без абсолютно нищо да й навреди. — Не допуснах, че е толкова тежка и трябваше да наема десет мъже и едно момче да я пренесат. Повече няма да има неприятни издатини, които да провалят изстрелите ни. Само дърводелецът ще трябва да подсили краката и да постави рамка, за да поддържа тежката плоча от шиста.
— Ще я изпробваме ли с една игра? — захили се тя. — Вероятно ще спечелиш. Понеже изпих две чаши шампанско, дори щеката с кожено покритие няма да ми помогне за точността на ударите.
— Билярдът има двуполов характер — удари, топки, дупки, дори кожени връхчета… — Той й отправи дяволита усмивка. — В съзнанието ми се върти друга, различна от билярда игра.
— Никълъс, едва следобед е! — Полуусмихната и полусериозна, тя отскочи и бързо се отдалечи от другата страна на масата. — Какво ще стане, ако някой влезе?
— Всички слуги празнуват. — Той нетърпеливо се приближи към нея. — А нима беше забравила, че е следобед, когато се връщахме от Пенрийт? И в плевника преди три дни. И…
— Но тогава се случи неволно, не беше обмислено. — Гласът й беше превзет, но се наведе напред и отпусна ръце върху рамката на масата, така че той да може да вижда деколтето й.
Веждите му се извиха.
— И твърдиш, че онези случаи не са планирани? Тогава защо ме последва по стълбата до плевника и постави ръката си върху…
Смеейки се, тя изрече:
— Моля те, милорд! Трябва ли да ми напомняш колко съм слабохарактерна?
— Нима предпочиташ да се отнасям към теб като към услужлива съпруга? — Той обикаляше около масата като котка, дебнеща мишка. — Трябва да изчистя от паметта си онази последна игра в Лондон или може никога отново да не играя билярд.
Очите й заблестяха. Може би беше изпил три или четири чаши шампанско, а не две.
— В такъв случай — измърка тя — не трябва да променяме правилата на играта, докато не я доведем докрай.
Тя седна грациозно на ръба на стола, издърпа нагоре роклята си и събу пантофките от ярешка кожа. После свали крак и бавно нави чорапа, внимателно, за да може той да зърне бедрата й. Почти както го направи в Лондон, но този път играта щеше да завърши различно. От това, което щеше да последва, по тялото й запълзяха горещи тръпки на страстта. После хвърли чорапа си към Никълъс.
— Твой ред е, милорд.
Той улови прозрачната коприна с една ръка и вдъхна аромата.
— Опияняващо благоухание на люляк и Клер. — Тъмните му очи я наблюдаваха с хипнотична напрегнатост, докато сваляше фрака от мускулестите си рамене.
И отново бе неин ред. Дреха след дреха, те бавно се събличаха, без да се докосват, само се опиваха със страстни погледи. Като в екзотичен танц — двамата замаяни и изгарящи от желание.
Когато настъпи моментът да свали корсета си, тя се надигна, приближи се до него, после се обърна така,
