— Очевидно това вбесяваше дядо му.
Разхождайки се, бяха стигнали до алпинеума. Докато вървяха по лъкатушещата алея, женски паун започна да издава крясъци, кацнал на близкото дърво. Клер огледа немилостиво птицата.
— Мъжките са красиви, но начинът, по който женските кряскат, ме изкушава да опитам фрикасе от женски паун. Това, което винаги съм си мислила е, че мъжките пауни са елегантни и благородни, но както изглежда, са само шумни, суетни и глупави птици. Много ме разочароват.
— Толкова много думи за чара на благородниците. — Люсиен изви устни. — Поради няколко причини разговорът за пауните ми напомня за първата съпруга на Никълъс.
Клер си играеше с лалето.
— Какво мислиш за нея?
— Предполагам, че не трябва да го казвам, но ще го направя. Полезно е за втората съпруга да знае някои неща за жената преди нея. — За момент той се замисли. — Разбира се, беше много красива и много добре го разбираше. Имаше студен характер, което ме отвращаваше. — Той извърна весел поглед към Клер.
— Малко хора мислят като мен. Повечето мъже биха се радвали да се хвърлят на килима, така че тя да може да мине върху тях, ако това е, което несравнимата Каролайн иска.
— Не мисля, че бих се забавлявала да вървя върху килим от човешки тела — мрачно си призна Клер. — Въобще не е приятно.
— Ето защо с Никълъс се разбирате много добре. И макар той да се възхищаваше на неустомия й чар, не беше добър материал за килим.
Тя се чудеше дали това бе причината за проблемите в брака му.
— Но достатъчно я е обичал, за да я вземе за съпруга.
— Това не беше любов — бракът им беше уреден, нали знаеш. — Люсиен сбърчи вежди. — Или може би не знаеш. Разбира се, беше идея на стария граф — искаше да види наследниците си, преди да умре. Никълъс се съмняваше, че ще се получи нещо от тази идея, но се съгласи да се срещне с лейди Каролайн и беше приятно изненадан. Страхуваше се, че графът ще му избере жена от добър род с конско лице и неразговорлива. Но старецът беше достатъчно умен да разбере, че ако момичето не е привлекателно, внукът му никога нямаше да се съгласи да се ожени. И така, Никълъс с готовност прие да се обвърже.
— От самото начало на брака им ли започнаха проблемите?
— Когато браковете се уреждат, очевидно има повече причини да започнат проблемите. Никълъс изглеждаше доволен от женитбата си. Но след няколко месеца… — Люсиен сви рамене. — Нещо се обърка, нямам представа какво. Никълъс изпрати Каролайн в Абърдар и остана сам в Лондон.
— И се е утешил в разврат — услужливо изрече Клер, след като нейният придружител изглеждаше склонен да се обърка.
— Страхувам се, че е така — призна той. — Не че имам нещо против разврата, но като че ли той не се забавляваше. И макар случайно да го срещнах в Лондон, не ми се довери. След това се случиха тези ужасни събития в Абърдар и Никълъс напусна страната. Вероятно за това знаеш повече от мен.
— Благодаря ти, че говориш толкова откровено. Искам да знам, колкото е възможно, повече неща за него. — Тя откъсна бяло лале и го прибави към аленочервеното. — Понякога чувствам, че той сякаш играе някаква игра й за да започне второто й действие, трябва да приключи това, което е било преди.
Люсиен се усмихна.
— Нормално е за всеки човек и именно това прави приятелството интересно.
— Като спомена за приятелство, знаеш ли, че лорд Майкъл се е върнал в долината и живее в къщата си в другия край на селото?
Люсиен изви глава и я запита със загрижен тон:
— Не знаех. Създава ли някакви проблеми?
Клер си напомни, че под лекомислените обноски на Люсиен се криеше една опасна личност. Но тя сподели тревогите си.
— Един ден след пристигането на лорд Майкъл в Пенрийт, докато яздехме, куршум за малко не улучи Никълъс. Уплаших се, че Майкъл е стрелял, но Никълъс настоя, че това е било бракониер.
— Имало ли е подобни нещастни случаи в района?
— Не съм чувала. Лорд Майкъл беше много зает. — Клер описа експлозията в мината и нещата, които негово благородие беше предприел, за да подобри условията.
Люсиен се успокои. Когато Клер приключи, той каза:
— Изглежда, Майкъл е възстановил естественото си равновесие. Очевидно е дошъл тук заради интересите си, а не заради някакви необосновани враждебни действия срещу Никълъс.
— Надявам се да е така. Не мога да бъда спокойна, докато се чудя дали наистина няма да стреля в Никълъс. — Тя прехапа долната си устна. — И тъй като се оказа ден за нахални въпроси, вероятно мога да попитам какви са добрите му качества. Трябва да има някакви, в противен случай нямаше да има толкова прекрасни приятели.
— Кураж, интелигентност, честност — бързо изреди Люсиен. — Винаги е знаел докъде да стигне. Когато е в добро настроение, а обикновено е така, той е остроумен, много забавен в компания. А също абсолютно верен на своите приятели.
— И с Никълъс, нали? — попита тя.
— Да, и бих искал да разбера защо така се промени — чудеше се Люсиен. — Все пак вярвам, че душевното му състояние е подобрено.
— Надявам се да е така, защото твърде вероятно е да бъдем съседи. Ще му се обадиш ли, докато си тук?
— Мисля да го направя. Ако имам късмет, ще е забравил вече, че съм бил секундант на Никълъс по време на дуела. — Люсиен се усмихна. — Като споменах за Никълъс, ето го, прибира се.
Когато двамата мъже се здрависаха, Клер си спомни как лорд Майкъл се появи на бала, организиран от дук Кандовър. И макар да искаше да повярва, че той вече не представлява заплаха, трудно й беше да допусне, че такава омраза напълно може да изчезне. Молеше се да греши.
Когато Никълъс се мушна в леглото на Клер, беше много късно. Знаейки, че с приятеля му ще разговарят до зори, тя бе заспала, но се разбуди, когато матракът потъна под теглото му. Раздразнена от събуждането, измърмори:
— Кой е?
Чу острото поемане на дъх и температурата на стаята сякаш се понижи с двадесет градуса.
— По дяволите, кой очакваш да е? — изрече Никълъс със смразяващ гневен тон.
Клер мигновено се разсъни.
— Това беше шега, Никълъс. Очевидно немного уместна.
— Напълно.
Тя се наведе напред и обви ръце около широките му рамене. После тихо каза:
— Не е необходимо да съм гений, за да се досетя, че Каролайн не е била честна с теб. Предполагам, че това е била причината за прелюбодеянията ти. Но аз не съм като нея, дори чувството ми за хумор понякога да е неуместно. За мен дори само мисълта, че мога да се любя с друг мъж, е нелепа. — Когато усети, че се отпуска, тя добави: — Припомни си само колко усилия и колко време ти бяха необходими, за да ме вкараш в леглото си. Какво те кара да си мислиш, че друг мъж ще има такъв успех?
Той я прегърна с една ръка.
— Само някой непорочен може да изтъкне такава глупава причина, не съм в положение да участвам в такива глупави шеги, но не мога и да обвинявам никого. — Гласът му се изостри. — Предположи правилно — първата ми съпруга беше разпусната жена. Но не бих искал да се спирам на това подробно.
— Мога да измисля по-добри неща, на които да се спреш подробно — съгласи се тя. Ръката й леко се плъзна надолу по тялото му, докато откри това, което търсеше. — Например…
Той затаи дъх.
— Удивително бързо възприемаш. Време е да минем на уроци за напреднали. — С бързо движение, наподобяващо на котка, той скочи върху нея и се плъзна надолу, като правеше неща, които я омаяха.
Тази нощ я люби с алчност и ярост, сякаш искаше да я жигоса, както и себе си. Клер го прие радостно,
