вратата. Един кон изцвили, но не толкова високо, за да събуди хората, които спяха вътре. До стената имаше подредени сухи дърва за огън. Върху лицето му се появи зловеща усмивка — вече знаеше най-добрия начин да унищожи жертвите си.
Щеше да ги изгори.
28
Никълъс внезапно и напълно се разбуди. За момент лежа неподвижен, чудейки се какво тревожи тази част от съзнанието му, която никога не заспиваше.
Димът. Беше прекалено много, за да е от малкия им огън. Надигна се, огледа стаята и видя малки огнени езици през прозореца, встрани от камината. Дъждът беше спрял и в тишината ясно се долавяше слабото заплашително пращене.
До него Клер продължаваше да спи. Той я побутна по рамото.
— Събуди се, нещо гори навън.
Когато тя отвори очи, той стана и навлече бричовете, ботушите и ризата си. Но не трябваше да се тревожи толкова — вратата беше само на няколко крачки и нямаше начин да бъдат притиснати вътре от огъня.
Клер се изправи на крака и замига сънено. Този път той не обърна внимание на възхитителната й голота, само й хвърли нощницата, която не беше облякла вечерта.
— Облечи това, трябва да излезем и да видим какво гори. Ако имаме късмет, ще успеем да изгасим лесно огъня, но не искам да рискуваме.
Тя кимна и се подчини, обу ботушките си и наметна наметалото, преди да тръгне към вратата. Никълъс вдигна торбите, в които се намираше всичко, което имаха и я последва.
И все пак той не можеше да прогони чувството, че нещо не е наред. Искрите от комина можеха да причинят пожар, но беше дяволски странно да се случи подобно нещо във влажната гора. И защо пламъците бяха от страната на навеса? Не си спомняше да е забелязал там някакви лесно запалими неща.
Когато Клер дръпна резето и започна да отваря вратата, той установи, че пращенето вече се чува и от двете страни на странноприемницата. Предупредителни сигнали прозвъниха в главата му. Ако навесът гори, защо конете им не цвилят? И как бе възможно случаен пожар да възникне на две различни места?
Той погледна над рамото на Клер и зърна леко движение на около двадесет или тридесет крачки от вратата. Към тях се повдигна и се насочи дълъг и прав предмет.
Пушка.
Замръзна на място от ужас. Захвърли дисагите, улови Клер за кръста и я повали на пода. И в този момент се чу изстрел. Един куршум изсвистя над главите им и се заби в стената зад тях. Той инстинктивно обгърна с ръце Клер и се претърколи далеч от отворената врата. Когато бяха извън обсега на стрелбата, протегна крак и затръшна вратата. След секунди нови три куршума пробиха масивното дърво.
— Мили Боже — задъха се Клер. — Какво става?
— Някой иска да ме убие и не го е грижа дали ще умреш и ти.
Той скочи на крака и бързо бутна резето на вратата, макар то да осигуряваше само слаба защита. Никълъс извади пистолета от багажа си и го зареди. После надзърна през прозореца и се вторачи в тъмнината навън, за да огледа около странноприемницата. Цялото място от двете страни на постройката беше осветено от пламъци. Съдейки по силната светлина и гъстия дим той прецени, че навесът гори и огънят се насочва към постройката, която беше обречена на пълно разрушение.
Петима въоръжени мъже стояха извън чертите на осветеното от пламъците пространство. Зад тях Никълъс видя конете, които вероятно бяха изведени от навеса, преди да го подпалят. Докато се взираха в огъня, един от мъжете любопитно се приближи към вратата с готова за стрелба пушка.
Никълъс разби стъклото на прозореца с цевта на пистолета си и стреля напосоки. Мъжът изкрещя, отскочи и се строполи на земята. Никълъс бързо зареди и отново стреля, но другите бяха извън обсега на пистолета му и той не успя да рани никого.
Висок глас изкрещя някаква команда и един от нападателите тръгна към задната част на странноприемницата. Никълъс тихо изруга — ако имаха някакъв шанс да избягат през задния прозорец, той вече бе провален.
С трепещ от напрежение глас, Клер попита:
— Странноприемницата гори, нали?
— Да, и навън има най-малко четирима мъже, въоръжени и готови да стрелят в нас, ако излезем. — Той трескаво обмисляше възможностите им. — И тъй като вероятно търсят мен, могат да те пощадят, ако се предам.
— Не! — Димът бързо се сгъстяваше, лютеше в очите и изпълваше дробовете им. След резкия си вик Клер пое прекалено дълбоко дъх и се закашля. Когато отново успя да проговори, занарежда: — Няма да ме оставят жива, щом съм свидетел на убийството ти. Ако се предадем, със сигурност ще ме изнасилят, а после ще ме убият. Ако ще умирам, нека да е заедно с теб.
— Въобще нямам намерение да умирам. — Изведнъж го озари нова възможност за бягство. Той отпусна вдигнатия ударник на пистолета и го пъхна в колана на брича си, после грабна камшика. — Нагоре. Бързо!
— Чакай. — Клер измъкна една дреха от багажа си, разкъса я и поля парчетата с вода от чайника, който бяха поставили встрани за през нощта. — Постави това над устата си.
Като се предпазваха да не попаднат под силните пламъци, те се втурнаха нагоре по стъпалата. Пушекът бързо се сгъсти, когато се качиха в горната стая и щяха да се задушат без влажните парчета. Жегата вече беше непоносима, след минути цялата конструкция щеше да бъде обхваната от пламъците.
— Не можем да избягаме оттук — спокойно каза Клер. — Кратък брак, но щастлив. Дори не се скарахме. — Тя се закашля, после се подпря на стената, лицето й изглеждаше много бледо на фона на гъстия дим. С усмивка и неземна нежност тя изрече: — Прости ми, за това което ти казвам, но те обичам, Никълъс. Не съжалявам за нищо, освен… освен, че нямахме повече време.
Думите й пронизаха като с нож сърцето му. Животът им не можеше да завърши по този начин — нямаше да го позволи.
Той се вторачи през прозореца, но не можа да види въоръжения мъж, който заобиколи къщата. Господи, това означаваше, че и нападателят им не може да ги види. Прозорецът беше на панти, така че Никълъс лесно измъкна резето и го отвори. Пламъците ближеха външната стена само на няколко стъпки от него и той започна да кашля, когато още дим блъвна отвътре навън.
Като пресметна бързо разстоянието и реши, че е възможно, той махна с ръка на Клер.
— Имаме шанс — каза той настойчиво. — Хвани ръба на покрива и се качи горе. Не се страхувай — няма да позволя да паднеш.
Тя само кимна разбиращо. Никълъс се надигна до прозореца и разтвори пантите, мъчеше се да не загуби съзнание от горещината и пушека. Клер се промуши през пролуката, после застана на рамката, така че тялото й остана навън. Никълъс я придържаше, тя се протегна нагоре и улови ръба на покрива. После я избута отдолу, докато успя да се покатери горе.
Молейки се димът да ги скрие от погледите на наблюдателите, той уви камшика около кръста си, после застана на прага и се протегна към покрива. Улови лесно ръба и се повдигна нагоре, когато изведнъж пръстите му започнаха да се плъзгат по влажната плоча.
Беше на косъм от сгромолясване в пламъците под него, когато Клер улови ръката му и спря хлъзгането. Залюлял се като акробат, той успя да вдигне левия си крак на ръба на покрива. След това бързо се покатери на плъзгащата повърхност. Покривът беше покрит с яркосветли и тъмни плочи. Видя, че преди да му помогне, Клер се беше хванала за хоризонталната греда на покрива. Благодари на Бога, че имаше жена с ум.
До този момент талазите гъст дим и нарастващият шум от двата огъня ги бяха прикрили от нападателите, но убежището им беше опасно. Първият етаж на странноприемницата вече гореше и беше само въпрос на време кога цялата сграда щеше да се срути. Приведен, той помогна на Клер да стигне до другия край на покрива, като се държеше с една ръка за хоризонталната греда, в случай че някой от тях се
