точно за нея? Била е много млада, когато е умряла, може би по-млада, отколкото сега е тя.
Щеше ли Марта да остави Никълъс при дядо му, ако е знаела колко коравосърдечен и жесток мъж е той? Може би е предполагала, че майката на Кенрик ще се грижи за него? Но първата съпруга на стария граф вече е била повалена от смъртоносна болест, която помрачила разума й през последните години от живота й и я направила неспособна да обича внука си.
— Бедната Марта — изрече Клер. — Трябва да й е било много трудно да избере между нейните хора и клетвата пред съпруга си. И още по-трудно да даде сина си на непознат. Надявам се да почива в мир.
— И е така — сухо отвърна Кеджа. — С Кенрик е на небето. А сега, когато ти ще се грижиш за Ники, душата й няма повече да се тревожи за него.
Клер усети как настръхна косата върху тила й. Като християнка тя вярваше в безсмъртието на духа. А също знаеше, че много рядко, но все пак съществуват личности, които са надарени със свръхестествени дарби — способност чрез видения да предсказват нещата от бъдещето. Говореше се, че майката и сестрите на Джон Уесли са имали такива дарби. И тя изгаряше от желание да сподели с някой, който обясняваше тези свръхестествени качества с такова спокойствие и вяра.
— Обичам Никълъс и винаги ще се стремя да направя най-доброто за него — прошепна тя. Спомняйки си думите от циганската клетва, тя добави: — Може ли да запалиш свещички, ако се проваля.
—
— Клер, вече сме у дома.
Тя затвори кожената кесия и я прибра във вътрешния си джоб. Понеже в момента Никълъс имаше по- тежки грижи, щеше да изчака, преди да му разкаже историята за Марта. Но нямаше да чака дълго; и макар това да би могло да му причини болка и да отвори старите му рани, надяваше се, че в края на краищата истината щеше да прогони горчилката, че майка му го е предала.
Тя целуна набръчканата буза на събеседничката си.
— Благодаря, че ми се довери, Кеджа. — После скочи от каруцата.
Таборът се намираше пред имението Абърдар. Уилямс излезе на стълбите. Очевидно искаше да прогони циганите, после се смути, когато видя своя господар да слиза от каруцата.
Последваха прощални думи. Клер с обич прегърна Ани.
— Ще се върнете, нали?
Другата жена се засмя.
— О, да. Както вятъра, ние идваме и си отиваме.
След като махнаха за довиждане, Клер и Никълъс изкачиха стълбите пред къщата, ръката му обвиваше кръста й. Изражението му бе така ласкаво, както и това на иконома, който държеше вратата им отворена. Клер се чувстваше много разголена с тази блуза и вехта пола. Но тя вирна брадичка високо и мина покрай иконома толкова спокойно, сякаш беше подходящо облечена.
С мълчаливо съгласие те влязоха направо в спалнята им. Клер издърпа ботушите си и размърда пръстите на краката си с удоволствие.
— Ще позвъня за банята. И макар наистина да се забавлявах с приятелите ти, тъжно си мечтаех за гореща вода.
Той се усмихна, но имаше разсеяност в очите му. Престанала с шегите, Клер попита делово:
— Никълъс, какво ще правиш с лорд Майкъл?
Той въздъхна.
— Ще предам доказателството пред магистратите. Предполагам, че веднага ще арестуват Майкъл. Ако той не може да предостави някакво проклето добро обяснение, ще го сполетят сериозни неприятности.
— Той е богат и властен мъж. Това няма ли да му помогне да се измъкне?
Никълъс присви очи.
— Аз съм граф Абърдар и моето богатство и сила надминават неговите. Ако той стои зад опита да отнеме живота ни, няма да се измъкне от правосъдието.
За първи път тя забеляза прилика с неотстъпчивостта в характера на дядо му. Успокоена, че Никълъс иска да използва влиянието си, за да се защити, Клер каза:
— Радвам се, че ще оставиш това в ръцете на закона, а няма да омърсиш собствените си ръце.
— Не вярвам в дуелите. Те са варварска останка от средновековието. — Той свали шареното елече и шала. — Срещата на методистката ти група е тази вечер. Ще ходиш ли?
Беше забравила.
— Да, освен ако не искаш да остана с теб тази вечер.
— Не, върви. Искам да започна работа по песента за трагедията в мината. От няколко дена имам идеи. Но щом ще прекараме вечерта разделени, мисля да използвам приятно времето си през останалата част на следобеда. — Той й отправи поглед с откровено сексуално желание. — Нареди за банята. Много интересни неща могат да се направят в коритото.
Изчервявайки се, тя напрани това, което и помоли, и той се оттегли в стаята. Но вместо да се съблече, мина покрай другата врата, приближи се до бюрото в библиотеката и разсеяно надраска някаква бележка. Сложи печата си и позвъни на слугата.
Когато Уилямс се появи, Никълъс му подаде официалното съобщение.
— Ще го занесете на лорд Майкъл Кениън. По това време трябва да е в мината. Ако го няма, наредете на пратеника да го открие и да изчака отговора. И не казвайте на никого — особено на лейди Абърдар.
— Добре, милорд.
След като приключи с това, Никълъс се върна в стаята за преобличане. Нищо повече не можеше да бъде направено през тези няколко часа.
30
Когато разпозна печата, Майкъл Кениън със свити устни разгъна бележката. Текстът беше кратък и ясен:
Майкъл, трябва да говоря с теб насаме. Предлагам ти тази вечер в 19:00. Руините на Карбач са подходящ и неутрален терен, но ще се срещнем на друго място и време, ако пожелаеш, стига да е скоро.
— По дяволите! — изсъска Майкъл, след като прочете бележката. Смачка я и яростно я захвърли. — Проклетият Абърдар!
Пратеникът любезно попита:
— Това ли е отговорът ви, милорд?
Гневът на Майкъл бързо премина. Той потопи перото в мастилницата, после написа:
19:00 тази вечер в Карбач, сам.
Изчака да засъхне мастилото, запечата бележката, а после я подаде на пратеника. Мъжът се поклони и излезе.
Майкъл безизразно се вторачи в стената, изпитвайки вътрешното напрежение, което винаги го обземаше преди битка. Денят за уреждане на сметките беше дошъл. Дълбоко в душата си знаеше, че няма да избяга от това противопоставяне.
Погледна купчината документи върху бюрото, после я избута встрани. Беше му невъзможно да се съсредоточи върху датите за получаване на новото оборудване. Надигна се уморено, взе шапката си и
