ритъма на музиката, Ани се приближи и подаде на Клер тъмночервен шал.
— С Никълъс ще танцувате, като държите краищата на шала — обясни тя. — Така ще покажете, че вече сте свързани.
Макар танцувалните дарби на Клер да бяха минимални, тя желаеше да опита. Когато се изправи на крака, Никълъс предложи:
— Спусни си косата.
Клер покорно свали шала от главата си и прокара пръсти през гъстата си коса, а къдриците й я обвиха като тъмно блестящо наметало. После тя и Никълъс хванаха противоположните краища на шала и се преместиха в центъра на кръга.
— Дръж се като флиртуваща девойка — каза той с дяволска усмивка. — Бъди дразнеща кокетка, знам на какво си способна.
С рязък силен пасаж цигулката спря и единствените звуци в настъпилата пълна тишина бяха биенето на сърцата им. Никълъс издърпа Клер в прегръдките си и тя преви гръб над ръката му.
За миг изпита паника, когато се наведе назад. Но уплахата се стопи така бързо, както се беше появила, защото усещаше с всяка частица от тялото си, че Никълъс няма да я изпусне. Косата й се разстла върху тревата и той я целуна в потвърждение, че вече е негова. Циганите извикаха одобрително и затропаха с крака.
Той нежно я издърпа обратно и я помилва с поглед.
— Последен ритуал, Кларисима. Трябва да скочим над дръжката на метлата, която Ани току-що постави.
Уловени за ръце, те се втурнаха през поляната и скочиха над метлата. Сред шума на последвалите ги одобрителни възгласи, тя прошепна:
— Прескачането на дръжка на метла е стара уелска традиция, която се изпълнява от друидите.
Той се засмя.
— Циганите са много еклектични. Възприемат всеки обичай, който им хареса.
Цигулката отново засвири и този път всички се впуснаха в танци. По-късно след като изтощените деца бяха сложени в леглата, Коре измъкна малка уелска арфа и я подаде на Никълъс. Той дрънна нежно няколко акорда на инструмента, докато настрои струните и избере мелодията. Поде дълга циганска балада, в която се преплитаха радост и скръб. Клер седна зад него със затворени очи и поглъщаше жадно очарованието на дълбокия му плътен глас. Накрая повтори последния стих на английски език заради нея.
Нежността в гласа му сякаш прониза сърцето й. И макар да се съмняваше, че думите бяха отправени към нея, почувства, че Никълъс се държи така, както никога преди това. „Любовта ти затвориш ли — тя ще умре…“
После се оттеглиха в постелята, копнееха за усамотение. Стопляни единствено от топлината на телата си и покрити само от свода на звездите, той я люби пламенно и алчно. И понеже не желаеше да се отрече от думите на любовта, Клер остави да говори тялото й. По-късно, когато Никълъс заспа с глава, отпусната върху гърдите й, тя помилва гъстата му черна коса, чудейки се какъв точно е мъжът, за когото се беше омъжила. Циганин, уелсец, благородник, певец — беше всичко това, и много повече. И знаеше, че ще го обича до смъртта си.
На следващата сутрин Клер не се чувстваше толкова сигурна в добродетелността. Предната вечер беше прекалила: яде твърде много, пи много вино, танцува доста дълго и пламенно се люби със съпруга си. Джон Уесли вероятно нямаше да го одобри. Но Клер вече се ръководеше от вътрешното си чувство, което бе обсъдила направо с Бога, и заключи, че той не я укорява, тъй като страстта й бе водена от чиста любов.
Преди да потегли катуна, старата Кеджа се приближи до Клер и заяви:
— Трябва да говоря с теб. Тази сутрин ще се возиш в моята каруца.
Клер прие с радост. И макар да беше разменила само няколко думи с Кеджа, често усещаше върху себе си втренчения поглед на старата жена. Бяха в отделна каруца, тъй като Кеджа бе използвала влиянието си и си бе издействала да бъдат сами.
Дълго време старицата се взира в Клер, като изпускаше кълба дим от лулата си. Изведнъж рязко каза:
— Братовчедка съм на бащата на Марта, майката на Ники.
Това привлече вниманието на Клер. Ако е така, Кеджа беше една от най-близките роднини на Никълъс. И понеже искаше да се възползва от тази възможност, тя попита:
— Защо Марта продаде сина си? Този факт силно наранява Никълъс.
— Марта умря от възпаление на дробовете — отвърна Кеджа със същата откровеност. — Щеше да остави Ники при нас, но беше дала клетва пред съпруга си, че синът им ще живее като благородник. — Старата жена направи гримаса на неодобрение. — И тъй като искаше да изпълни желанието на Кенрик, а знаеше, че скоро няма да може сама да се грижи за Ники, Марта го заведе при дядо му, който беше най- близкият му роднина.
— Но затова, че го е продала за сто златни гвинеи, трудно мога да повярвам, че не е действала безкористно — заяви Клер с уверен глас. — Как може една майка да продаде сина си?
— Старият граф сам й предложил парите — изрече Кеджа с отвращение. — Марта би се изплюла в лицето му, но бе циганка — щом белият човек е искал да бъде глупак, защо да не му позволи.
Обмисляйки това, което беше научила за циганите, Клер колебливо каза:
— С други думи двете споразумения са били отделно — тя е завела Никълъс при дядо му, за да изпълни клетвата си пред Кенрик и според нея парите нямат нищо общо с Ники.
Кеджа се усмихна с беззъбата си усмивка и високо вирна брадичка.
— За бяла жена имаш остър ум. Ще ти покажа доказателството, че Марта не е разменила сина си за златото. — Тя мушна ръка в пазвата си и измъкна тежка кожена кесия. Подаде я на Клер и рече: — Заръча да я дам на Ники, като му дойде времето.
Клер отвори кесията, после притаи дъх от блясъка на златните монети. Кеджа обясни:
— Всичките са тук, липсват само една или две, с които Марта е купила храна по време на обратния си път. Нашият табор беше най-близо, затова остана при нас.
— Какво се случи с Марта?
Кеджа изпусна кълбо дим, който се изви около главата й.
— Марта умря през зимата в ръцете ми. През всичките тези години пазех златото за Ники.
Объркана, Клер попита:
— Защо ти не си му казала, че майка му го е оставила при дядото, защото скоро е щяла да умре? Може би този факт би променил всичко. И защо по-рано не си му дала златните монети? През тези години доста често си го виждала.
— Марта ме накара да се закълна, че ще разкажа това само на съпругата на Никълъс — една жена най-добре може да разбере какво е направила майката за детето си — тихо отвърна Кеджа.
— Но преди мен Никълъс е имал друга съпруга.
Кеджа я изгледа, сякаш щеше да я заплюе, ако бе на открито.
— Ах, той я вкара в леглото си, но тя не му беше истинска съпруга. Ти си тази, за която е пророкувала Марта. Имаше магически дарби да вижда в бъдещето и каза, че ще се появи жена, която ще излекува сърцето на Никълъс.
Клер се взираше в златните монети, сълзи изпълниха очите й. Наистина ли Марта беше предсказала
