наистина. На публиката това й хареса. Винаги играем тук тази пиеса.
Събеседникът й повдигна тъмните си вежди.
— Сега се шегуваш, но сигурно е било доста страшно преживяване за едно малко дете.
Розалинд замря, защото думите му пробудиха неочаквано силни чувства в нея. Вцепенена, тя притисна длан към гърдите си, като си спомни миговете, в които бе повярвала, че любимата й майка умира. Ужасът и мъката й бяха неописуеми…
Херцогът я хвана притеснен за ръката.
— Добре ли си?
Върната обратно към настоящето, тя се засмя смутено:
— Странно. Кой знае защо думите ти върнаха преживяното и ми се стори, че всичко се случва в момента. Колко глупаво от моя страна.
— Изобщо не е глупаво — промълви той. — Изгубила си родната си майка. Очевидно е било ужасно да помислиш, че и жената, която те е осиновила, също умира. Все едно, че е настъпил краят на света.
— Точно така се почувствах.
Нещо тъмно и ужасяващо се раздвижи в дълбините на съзнанието й. Смъртта на майка й. Краят на света.
Младата жена потръпна и избута насила нежеланата мисъл обратно в мрака. Странно, че Стивън бе разпознал връзката между двете събития веднага, докато тя самата никога не си бе давала сметка за това. Всъщност се опитваше да не мисли за живота си преди срещата със семейство Фицджералд.
Херцогът стисна окуражително ръката й.
— Опитвала ли си някога да си спомниш как изглеждате родната ти майка?
— Да, но безуспешно. Мария казва, че трябва да е била добра майка, тъй като съм била добре възпитано дете. — Обезпокоена от посоката, в която бе поел разговорът им, Розалинд се огледа. — Едмънд го няма тук, нали? Трябваше да репетираме едноактната пиеска след главното представление. Не сме я играли напоследък.
Младият мъж отпусна ръка, приел промяната на темата.
— Как се нарича?
— „Мнимият любовник“. Глупава е, но смешна. Приятна смяна на настроението след мелодрамата на „Изабела“.
Намръщи се, като видя точно в този момент влизащия Томас.
— Татко май е ядосан, че Едмънд не се появява.
Фицджералд удари с дланта си по листовете, които държеше, после се завъртя на пети и се приближи към сцената.
— Стивън, налага се ти да изиграеш ролята на подлия любовник в едноактната пиеска. Репликите са малко, от теб се иска главно да имаш безчестен вид и да легнеш с не която жена трябва.
— Моля? — попита стреснато херцогът.
Розалинд се засмя. Думите на баща й бяха възвърнали доброто й настроение.
— Ще играеш Клаудио, порочният херцог, който си пада по Анабел, добродетелната девица, представена от Джесика. Ти заплашваш да екзекутираш баща й, ако тя не ти се отдаде. Анабел се съгласява, при условие че отидеш при нея по тъмно, за да не накърниш репутацията й. Тогава тя и нейният любим Антон решават да помолят нейната не толкова невинна приятелка Етел, т.е. мен, да заеме мястото й. Аз съм изоставената любовница на херцога, която все още копнее за него, затова се съгласявам да участвам в измамата.
Стивън повдигна вежди.
— Очевидно мога да направя добра кариера, като играя различни херцози.
— Имаш доста подходящ вид — отвърнаха едновременно баща и дъщеря.
Тримата се спогледаха и избухнаха в смях.
— Осъден на херцоговщина — произнесе с крива усмивка Стивън. — Тук ли е сценарият?
Томас му го подаде.
— Диалогът не е особено остроумен, така че е напълно допустимо да импровизираш, ако не се сетиш за точните думи. Важното е да играеш с чувство. Дръзко, но не вулгарно.
Херцогът кимна и започна да разучава своята роля, докато Томас събираше другите актьори. Когато всички бяха готови, Стивън вече бе запомнил по-голямата част от репликите, не дума по дума, но достатъчно добре, за да може да репетира. От него се искаше най-вече да се държи арогантно и настойчиво, което той направи със смущаваща лекота. Освен това прояви неочакван комичен талант, когато загледа похотливо Джесика. Тя играеше своята Анабел с непогрешим артистичен нюх.
Репетицията течеше гладко, прекъсвана от време на време от Томас с молба да променят нещо в начина си на говорене или в движенията. Розалинд се забавляваше толкова много, че пренебрегна опасността, която криеше кулминацията на фарса, сцената с голямата измама. Стивън влезе на пръсти в това, което трябваше да мине за тъмна беседка, и извика:
— Къде си, сладка гълъбице?
Розалинд изчурулика:
— Тук, Клаудио! Тук! Тук!
Вече се готвеше да го прегърне, когато се сети, че този път ролята се играеше от Стивън, а не от Едмънд. Милувките с Едмънд бяха просто игра. Но със Стивън…
Той явно почувства същото, тъй като спря на метър от нея, а изражението му се смени от преувеличена похотливост във вцепенение от ужас.
— Какво чакаш? — попита нетърпеливо Томас. — Целуни я.
Младият мъж си пое дълбоко въздух и излезе от образа на похотливия херцог.
— Съжалявам. Никога не съм целувал жена пред публика, още по-малко пред баща й. Надявам се, че не криеш камшик зад гърба си?
Томас се засмя.
— Не съм се сетил за това, но мога да те разбера. — Обърна се и повика съпругата си, която бъбреше с няколко жени на един от задните редове. — Ела тук, скъпа, за да покажем на този младеж как се прави това.
— Литвам към теб, герою мой! — възкликна Мария.
Докато майка й се качваше на сцената, Розалинд опитваше да прецени дали е развеселена или притеснена. Щеше да се получи неловко, ако непреодолимото физическо привличане ги връхлетеше на сцената. Но в същото време ситуацията бе толкова комична, колкото и пиеската, която репетираха.
Когато Мария се скри в беседката, Томас се понесе по сцената, като загука:
— Къде си, сладка гълъбице?
— Тук, Клаудио! — Мария се хвърли в обятията му. — Тук! Тук!
Последвалата целувка беше изключително драматична, подсилена от коментара на Клаудио. Той шепнеше колко била красива и как имал чувството, че я е познавал винаги, което със сигурност било знак от небето, че са предопределени един за друг. Мария не падаше по-долу и скоро всички, които ги наблюдаваха, се тресяха от смях.
Когато демонстрацията приключи, Джесика заяви с шепот, който обаче достигна до всички ъгълчета на залата:
— Родителското тяло пак започна!
Последва нов пристъп на веселие, след което дойде ред Розалинд и Стивън да изиграят сцената. Когато двамата застанаха един срещу друг, тя му намигна и промълви:
— След като нямаме избор, поне да извлечем максимално удоволствие.
Очите му светнаха развеселено. Той прегърна своята партньорка и я наклони силно назад.
Тя се вкопчи инстинктивно в него, забравила да използва преувеличените движения на комедията. Но щом преодоля объркването си, младата жена усети главозамайващо удоволствие от прегръдката му. Нищо нередно не можеше да се случи пред публика. А тъй като героите, които изобразяваха, трябваше да действат в тъмнина, като актриса тя се почувства в правото си да прокара ръце по широките му рамене и стегнатите мускули. Можеше да се взира в сивозелените дълбини на очите му и да гали строгите, красиви черти на лицето му. Прокара върховете на пръстите си по устните му, както би сторила една влюбена жена в
